дълбока тъга, която Роуз познаваше от собствен опит.
— Бет? — попита тихо тя.
Жената се огледа предпазливо и кимна.
— Аз съм Роуз Дефорт…
— Да, да, милейди, познавам ви. Нали аз ви направих херцогиня. — В погледа й имаше предизвикателство. — През онази нощ аз ви съблякох и ви пъхнах в леглото му. Само затова днес имате право да се наричате херцогиня. Ако обаче поискате да разкажете това на властите, аз ще отрека всичко, кълна ви се! Искам само да ми бъдете благодарна…
— Не съм дошла тук да обсъждаме тези неща — прекъсна я Роуз. — Какво знаете за двойното убийство?
В отсрещния край на градината прозвуча висок смях и Бет потрепери от уплаха.
— Вашият мъж не е убил Ан и Джеймисън. Разбрах го веднага. Онова копеле Джером измисли целия заговор. Отдавна беше хвърлил око на парите на сестра си. Затова я омъжи за Джеймисън. Съжалявам, но не мога да го изоблича в убийство. Обаче съм готова да вляза в Нюгейт, ако и той дойде с мен!
Това момиче е било влюбено в Джеймисън, каза си съчувствено Роуз. Бет също искаше да си отмъсти.
— Как бихме могли да намерим доказателства срещу Джером?
Бет се поколеба за миг.
— Едно момиче от Хънтингтън Манър е станало неволен свидетел на убийството. Толкова се уплашило, че не посмяло да отиде при констейбъла. Обаче разказало на другите слуги какво е видяло и чуло в деня на убийството.
— Велики Боже! — пошепна изумено Роуз. — Дали е готова да се закълне пред съда?
— Само ако е под защитата на влиятелна личност като вас, милейди.
— Да, разбира се — обеща бързо тя и видя как лицето на Бет побеля като платно. Усети, че някой стои зад нея, и се обърна светкавично. Видът на Джером отне дъха й.
— Е, Бет, ти май си решила да споделиш малките ни тайни? — попита той и се хвърли като тигър към бедното момиче. Роуз не видя ножа в ръката му, но веднага забеляза кръвта, която потече по овехтялата памучна рокля на момичето.
Тя отвори уста, но викът спря в гърлото й. Джером се обърна към нея и окървавеният нож се опря в гърлото й.
— Първоначално бях решил да отвлека сина ви, за да си осигуря мълчанието ви, милейди. За съжаление хубавото ви момченце е изчезнало. Сега ще се наложи да ви взема със себе си.
— Пиърс е жив! — извика задъхано тя. — И ще ви поиска сметка за всичките ви злодеяния.
Воднистите сини очи се присвиха.
— Не ви вярвам.
— Казвам ви истината… — Тя спря насред думата, защото от другия край на градината се чуха възбудени гласове.
— Той я уби! — изкрещя някой. — Видях го със собствените си очи! Джером Шърни!
Лицето на мъжа побледня от уплаха, но той се овладя бързо и улови ръката на Роуз.
— Да вървим!
— Не! Няма да тръгна с вас дори ако заплашите да ме убиете тук и сега!
— Както желаете, милейди. — За нейна изненада той прибра ножа в джоба си и тя отвори уста, за да извика. В следващия момент ръцете му се увиха около шията й и я натиснаха с всичка сила. Роуз се отбраняваше отчаяно, дърпаше напразно силните му пръсти. След малко загуби съзнание и се отпусна безсилно в ръцете му. Джером я метна на рамото си и побърза да се отдалечи от местопрестъплението, преди да са дошли свидетелите.
Пиърс беше получил сведения за прислужницата от друг източник, по-точно от едно младо момиче, което работеше в кралския двор.
Като монах той влизаше и излизаше от кухнята по всяко време на деня, без да привлича вниманието. Обясняваше на слугите, че има могъщи приятели, които се опитват да открият истината за убийството на Джеймисън и Ан. След дълго колебание момичето реши да му се довери. Изпрати го при слугинята от Хънтингтън Манър, която сега работеше в една лондонска пекарна — колкото се може по-далече от аристокрацията. Пиърс успя да спечели доверието на младата жена, защото носеше расо и беше препоръчан от приятелката й. Той се измъчваше от чувство за вина, че се е явил при нея преоблечен, но нямаше друг изход. Обеща й значителна сума и личната защита на краля, ако научи всичко, което го интересуваше.
— Трябва да се явите пред съда. Можете да дишате спокойно само ако Джером е мъртъв.
— Майчице! — прошепна уплашено момичето и се разтрепери. — Онази нощ щях да ида при Дефорт, но той загина.
Пиърс реши, че е дошъл моментът да каже истината.
— Аз съм Дефорт. Моля ви, не ме издавайте. Кълна се, че ще ви закрилям. Разкажете ми всичко, което се случи през онази нощ!
Момичето започна отначало и му разказа за решението на Ан да бъде добра съпруга на Джеймисън. Разказа също, че господарят й бил силно влюбен в жена си и бил готов на всичко заради нея, макар че иначе бил със зъл и жесток характер. Описа му как лейди Ан паднала по стълбата и се пребила.
— Тя просто полетя по стълбата, разбирате ли! А после се появи другият и прониза приятеля си в гръб, без дори да мигне. Такава страхотия… Толкова се уплаших, че хукнах да бягам. А когато узнах за идването на констейбъла, вече беше много късно.
Пиърс кимна и я посъветва да остане в пекарната. Обясни й, че смята веднага да говори с краля.
Когато пристигна в двора, там цареше голямо вълнение. Бившата любовница на Джеймисън, Бет, беше намерена мъртва в розовата градина. Пиърс потърси Роуз в стаята й, но напразно. Дори бебето не беше там. Обзет от паника, той се втурна към обора и срещна там Джефри, който го беше последвал в Лондон.
— Ваша светлост! Търсихме ви навсякъде! Гарт имаше важна новина за вас. Вашата лейди отиде да говори с жената, която беше убита, и оттогава никой не я е виждал. Джером също е изчезнал.
— За Бога, той е отвлякъл Роуз! Къде ли я е отвел? — Пиърс трепереше от страх. Джером нямаше какво да губи, защото убийството на Бет беше извършено пред свидетели. Сигурно беше усетил, че капанът всеки миг ще щракне, и беше прибягнал до тази отчаяна мярка, за да спечели време. Какво щеше да предприеме сега? Накъде щеше да се обърне? Може би смяташе да избяга през Ламанша?
Да, това имаше смисъл. Джером трябваше да напусне Англия. Имаше роднини в Нормандия и можеше да се скрие при тях.
Защо, защо беше взел Роуз със себе си? Може би искаше да я използва като щит срещу нападателите си?
Пиърс не посмя да доведе докрай тази мисъл, защото щеше да полудее.
— Бързо доведи конете! — обърна се той към Джефри. — Първо ще минем през замъка, за да се уверя, че Уди е добре и го пазят. А после…
— Къде ще ги търсим? — попита мрачно Джефри.
— Отиваме в Дувър. Джером ще се опита да се прехвърли във Франция. Трябва да го настигнем, преди да се е качил на някой кораб. Това е единствената ми надежда.
Двамата възседнаха жребците си и полетяха като вихър към замъка Дефорт. Намериха двора пълен с коне и хора. Пиърс скочи от седлото и се втурна към замъка. Никой не спря тъмната фигура в монашеско расо.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Щом влезе в залата, той спря като закован на мястото си. Кралят стоеше пред камината и люлееше люлката, в която спеше Уди. Без да вдига глава, Чарлз отбеляза:
— Имате прекрасен син, Пиърс. Само аз не мога да създам наследник.
Пиърс се покашля многозначително.
