гърлото на Роуз. Пиърс беше влязъл в залата, придружен от друг монах, и вървеше към масата в дъното, далече от любопитните погледи на аристократите. Той се настани удобно и завърза оживен разговор с един млад свещеник. Роуз го гледаше с яд. Тя беше полудяла от тревога, а той се забавляваше!
След вечерята тя се извини на баща си, потърси младия лорд Уерби и му се усмихна изкусително.
— Мисля, че ако ви отделя един танц, това няма да е в противоречие с правилата на приличието, милорд.
Очите на мъжа засияха. Музикантите засвириха тържествено, той сложи ръката на Роуз върху своята и я поведе към центъра на залата. През цялото време, докато танцуваха, тя флиртуваше с него, макар и съвсем дискретно.
При следващия танц бе поканена от краля и нямаше как да му откаже. Той я попита още веднъж как е прекарала месеците във Вирджиния, поздрави я за хубавото бебе, а после очите му станаха сериозни.
— Вече бяхте в покоите ми, милейди, а още не сте ми поискали да очистя от позора името на мъжа ви.
— Затова пък сега ви моля да го сторите, Ваше величество.
— Джером е тук. Играта може да започне.
— Нямам представа какво искате да кажете, Ваше величество.
— Разбира се, че имате — отговори тихо той и изкриви лице в усмивка. — И не танцувайте повече с младия лорд Уерби, мила, защото брат Питър ще смъкне расото от гърба си и ще го удуши. А сега ви моля да ме извините… — Той се поклони и я остави сама.
Роуз го проследи объркано. Кралят знаеше. Или поне се догаждаше. Но щеше да запази тайната.
Тя остави кралското празненство и се прибра в стаята си. Съблече се, приготви се за спане и отиде да види как е синът й. Поговори малко с камериерката си, твърде нервна, за да може да заспи.
В полунощ Мери Кейт се оттегли в стаичката си. Роуз седна в леглото си и зачака. Малко преди един часа Пиърс се промъкна безшумно в стаята й и тя скочи. Той изтича при нея и я грабна в обятията си.
— Е, как ти хареса лорд Уерби, скъпа?
— Къде беше цял ден? — попита обвинително тя.
— Защо ме забрави толкова бързо? Май ще трябва да опресня спомените ти. — Гореща целувка затвори устата й и разпали добре познатия огън във вените й.
Тя се притисна до него и му обеща, че никога няма да го забрави.
— Няма ли да ми кажеш къде беше през цялото време?
Пиърс лежеше по гръб и се взираше замислено в тавана.
— Бях в гората, при една стара вещица.
— Какво? — извика смаяно тя.
— Тихо! — изсъска предупредително той и я притегли към себе си. — Накарах една кухненска прислужница да проговори и тя ми разказа за любовницата на Джеймисън, едно хубаво, добре закръглено селско момиче на име Бет. След смъртта му малката била напълно отчаяна и твърдяла, че господарят й бил убит от съучастника си.
— Джером?
— Точно така. Прислужницата не знаеше къде мога да намеря Бет, но си припомни, че тя обичала да ходи при една вещица, и ми описа как да стигна до нея. Отидох при така наречената магьосница и разговарях дълго с нея, докато ми призна, че дала на Бет особено питие, което отнема разума и замъглява сетивата.
— Това е опиатът, който беше даден на всички ни — на теб, на мен и на Ан!
— Права си — кимна Пиърс. В погледа му имаше горчивина. — Те са ни упоили.
— Няма ли да отидем при краля?
— Не. Засега мога само да докажа, че сме били под влиянието на наркотик. Трябва да изчакаме. Старата вещица ще съобщи на Бет, че лейди Дефорт я търси и е готова да плати щедро за интересни сведения. Слушай ме внимателно! Когато се срещнеш с Бет, аз ще бъда наблизо. Щом научиш нещо важно, ще дойдеш веднага при мен. Обещаваш ли ми?
— Разбира се — съгласи се с готовност тя.
— И внимавай! — продължи предупредително той. — Не искам да ти се случи нещо лошо.
— А аз не искам да те видя на бесилката — прошепна с болка тя.
Пиърс целуна нежните й устни.
— Няма да ме хванат, не се бой.
— Кога ще дойде Бет?
— Нямам представа. Трябва да имаме търпение.
Вестта пристигна по-бързо, отколкото предполагаха. На сутринта Гарт донесе на господарката си закуската, придружена от писмо.
— Какво е това? — попита недоверчиво тя.
— Едно младо момиче, което не познавам, ме заговори в коридора, милейди. Каза, че писмото е от една приятелка и е много важно.
Роуз отвори незапечатания плик с треперещи пръсти. Хартията беше от ниско качество.
Милейди,
днес следобед в три часа ви чакам в розовата градина.
Роуз погледна уплашено стария слуга.
— Трябва да намерим Пиърс и да му кажем за срещата.
Гарт кимна и бързо излезе от стаята. Роуз остана сама. Можеше само да чака.
Тя ходеше неспокойно но коридорите, разговаряше е други жени, накрая слезе към реката, където щеше да се състои състезание с гребни лодки. Постара се да си избере отбор и да вика за него, да играе ролята на млада вдовица, която постепенно се примирява със съдбата си. Сред зрителите беше и баща й. Тя понечи да му разкаже за писмото, но премълча.
Времето минаваше твърде бавно. Обзета от лошо предчувствие, Роуз повика Мери Кейт в стаята си.
— Ще вземеш Уди, ще повикаш Гарт и баща ми и ще се върнеш в замъка Дефорт.
— Няма да ви оставя сама! — възпротиви се енергично камериерката.
— Не знам защо, но ме е страх за сина ми — призна тихо Роуз.
— Тук сме толкова близо до краля! — опита се да я успокои Мери Кейт.
— Не помниш ли, че те отвлякоха буквално пред очите на краля? — укори я меко Роуз.
Мери Кейт замълча потиснато. След малко въздъхна и кимна с глава.
— Е, добре, милейди, но съм сигурна, че Негова светлост няма да одобри постъпката ви.
— В момента Негова светлост не е в състояние да критикува решенията ми.
Баща й оказа много по-енергична съпротива от Мери Кейт и отказа да се раздели с нея, докато тя му заяви, че внукът му се нуждае от закрила, а и Пиърс ще бъде винаги близо до нея.
Гарт също повдигна възражения.
— Негова светлост не е тук! Кой ще се грижи за вас? Търсих го навсякъде, но не го намерих.
— Аз ще се заема с това, Гарт. Сигурна съм, че ще го открия скоро. Моля ви, трябва веднага да отведете сина ми на сигурно място!
След като всички заминаха, Роуз забърза към стаята си, за да си вземе наметка. Тъкмо когато влезе в коридора, видя тъмна фигура, която излезе от стаята й. Смаяна, тя се притисна до стената. Пиърс… Не, това не беше той! Сърцето й биеше като лудо.
Какво щастие, че беше изпратила Уди обратно в замъка Дефорт. Решена да се бори със страха си, тя проследи непознатия, който зави бързо в друг коридор и изчезна зад ъгъла. Роуз се затича след него, но той сякаш беше потънал вдън земя. Удари часовникът в голямата зала. Беше три без четвърт и тя трябваше да отиде веднага в розовата градина.
Посрещна я красива жена с пълна гръд. Изглеждаше като селянка, с корави черти, но в очите й имаше
