засягаха, но цял Лондон говореше за извънбрачните му любовни приключения. Той беше очарователен мъж и преследваше упорито целта, след като беше направил своя избор. Следейки някоя жена с тъмните си чувствени очи, той й вдъхваше чувството, че е нещо съвсем особено. Може би младата американка го привличаше. Изведнъж Ан си пожела да е точно така. Тогава интересът на Пиърс щеше да угасне.
Чарлз сведе тъмните си мигли, после отговори спокойно на погледа й.
— Тя не ми е… интимна приятелка, лейди Ан, ако този въпрос се върти зад красивото ви чело. Сладко малко същество, наистина. И съвсем невинно. Може би имам своите пороци, но не съм развратник.
— Велики Боже, разбира се, че не! Вие сте кралят.
Все още мокър до кости, Пиърс обясняваше подробно на притичалия ратай как да се погрижи за коня му. Ан се уплаши, че строгите му думи ще объркат напълно бедното момче, но го видя как пъхна в ръката му една монета и се успокои. Пиърс беше взискателен мъж, но умееше да бъде великодушен.
Подобно на Чарлз, той не забравяше бедните години и знаеше колко много означава приятелското отношение към човек, който живее при не толкова благоприятни условия като него.
Пиърс изпрати момчето и се обърна към Чарлз и Ан, които вече бяха слезли от конете с помощта на слугите. Дамата се огледа търсещо.
— Къде е Роуз?
— Мисля, че малката Ксантипа2 се е скрила в покоите си — отговори равнодушно Пиърс и понечи да сложи ръка на рамото й, но после се отдръпна и направи гримаса. — Господи, колко съм мръсен! Трябва веднага да се оттегля. Нали ще ме извините, Ваше величество?
— Разбира се — отговори кралят. — Изглеждате отвратително, лорд Дефорт. Какво ви става? Защо отидохте да плувате с дъщерята на Ашкрофт Удбайн?
— Това не стана по мое желание, сир. Кълна ви се, че решението беше на момичето.
Устните на краля се изкривиха в усмивка, той поклати глава и се обърна към Ан:
— Понякога такива неща се случват и с най-разумните мъже, милейди. Те се превръщат в малки момчета, които не търпят да загубят дори един облог.
— Това не беше облог — започна разярено Пиърс, но веднага млъкна, защото Чарлз избухна в смях. — Добре, Ваше величество, вие сте кралят и винаги имате право. Ще ме придружиш ли, Ан?
— С удоволствие — отговори тя.
Но кралят нямаше желание да се лиши от компанията на дамата.
— С енергичната подкрепа на госпожица Удбайн вие сложихте край на лова, Пиърс, и ме лишихте от едно приятно развлечение. Сега трябва да ме обезщетите за простъпката си, затова ще ви отнема лейди Ан и ще я заведа на разходка в градината. Нали няма да ме изоставите, милейди? Това ще бъде наказанието на Пиърс, задето ни разигра целия този театър.
Пиърс, който гледаше с надежда любимата си, смръщи чело. Сигурно е очаквал да му изтрия гърба, каза си лейди Ан. Е, нека изпита на собствения си гръб какво значи да си ревнив. Тя се усмихна и пое ръката на Чарлз.
— Една малка разходка ще ме ободри, Пиърс. А и винаги се радвам на служа на краля си.
— Наистина ли? — промърмори мъжът и се наведе над ръката й. — Само внимавай по какъв начин му служиш. — Кралят и лейди Ан се отдалечиха, смеейки се весело. Пиърс ги проследи с мрачен поглед. Нека се забавляват за негова сметка, той щеше да го преживее.
Кралят изведе лейди Ан в градината, но разходката не продължи дълго. Младата жена се извини и побърза да се оттегли, защото не искаше да пропусне банята на любимия си. Кралят се беше погрижил да им дадат съседни покои, за да не създават проблеми на любопитните очи и уши.
Лейди Ан заемаше видно положение в двора, защото беше наследница на значително състояние и имаше големи права. За съжаление трябваше да дели богатството си с по-младия си брат.
При мисълта за Джером дамата въздъхна дълбоко. Двамата нямаха нищо общо и понякога постъпките му я довеждаха до отчаяние. Най-голямото им наследство беше от бащата, но майката също остави доста пари. Нейното имущество беше завещано по равни части на Ан и Джером. Тъй като им осигуряваше значителен доход, двамата бяха принудени да го управляват съвместно. Ако нещо се случеше с Ан, цялото майчино наследство щеше да премине в ръцете на Джером. Когато майка й беше на смъртно легло, тя й обеща, след като се омъжи, да припише на брат си и половината от бащиното наследство. Ако Ан и мъжът й си отидеха рано от този свят, Джером щеше да наследи всичко. Самият крал Чарлз беше заверил завещанието й.
Разбира се, Джером нямаше право да се меси в делата на сестра си. Самият той обаче беше на друго мнение. Имаше своя собствена представа за бъдещия й съпруг и вече беше направил избор, който никак не й харесваше. Може би поради тази причина Ан изпитваше известна симпатия към Роуз Удбайн.
След смъртта на стария лорд Брайънт официален настойник на момичето беше станал синът му Джеймисън. Този коварен, хитър интригант! Всеки път, когато я погледнеше, Ан оставаше с чувството, че очите му я разсъбличат. Очевидно само чакаше удобен случай да се нахвърли върху нея. Веднъж вече се бе опитал.
Май наистина отлагахме твърде много сватбата, размишляваше тя, докато вървеше по дългите коридори на палата.
Макар че бяха дискретни, целият двор знаеше за връзката им. Родителите на Пиърс бяха починали, братчето и сестричката му също и той не дължеше обяснения никому, най-много на краля, който обаче не ги искаше. Лейди Ан се усмихна и се изправи пред вратата на любимия си. Преди да влезе, огледа предпазливо пустите коридори. Трябва да уточним датата на сватбата, реши тя. Още следващата седмица.
Тя се промъкна безшумно през открехнатата врата и я затвори грижливо. Пиърс седеше във ваната с гръб към нея. Коленете му стърчаха от водата, тъмната глава беше облегната на ръба.
— Ти ли си, Питър? Можеш да ми донесеш още едно ведро гореща вода. Казах ли ти вече колко нахално се държа онази малка вещица? Хвърли в лицето ми тиня. Това дяволско американче! Побързай и ми изтрий гърба!
Ан се промъкна развеселено зад ваната. Дяволско американче? Тя намираше, че Роуз е много мила, и й се възхищаваше въпреки ревността си. Госпожица Удбайн беше американка и беше съвсем естествено да е по-независима от английските жени. Малката притежаваше завиден кураж.
— Питър! Няма ли най-после да ми донесеш гореща вода? Защо мълчиш? Да не си си глътнал езика?
Жената сложи ръце на раменете му, коленичи зад него и зашепна нежно:
— Помислих си, че предпочиташ аз да ти изтрия гърба, но Питър може да влезе всеки момент и…
Пиърс притисна ръката й към тялото си.
— Бързо, зарези вратата!
Тя се подчини и когато се върна при него, разбра, че е решил да се откаже от триенето на гърба.
Пиърс стоеше гордо изправен във ваната и Ан отстъпи крачка назад, за да се наслади на мъжественото му тяло. Белезите от рани не накърняваха могъщата му красота. Беше невероятно добре сложен, около десет сантиметра по-висок от краля, с широки рамене и тесни хълбоци. След като години наред беше водил битки като спътник на Чарлз II, мускулите му бяха съвършено оформени и издаваха великанска сила. На лицето му грееше очаквателна усмивка. Нарастващото му желание беше видимо. Той кимна на лейди Ан и разтвори ръце.
Пулсът й се ускори.
— Нали искаше да ти изтрия гърба… — Тя изписка уплашено, защото Пиърс изскочи от ваната, сграбчи я в прегръдката си и я вдигна високо във въздуха. — Ужасен си! — прошепна безсилно тя.
— Не, аз съм чудесен. Дай ми шанс да ти го докажа.
— Ти си…
— Развратник? Може би, освен това съм много ревнив. Ти държеше на всяка цена да се разходиш с краля, нали?
— О, той беше очарователен — отговори с невинно изражение Ан.
— Повярвай, аз ще бъда много по-очарователен.
— Ще ти бъде трудно да го докажеш, след като се държа невероятно грубо с госпожица Удбайн.
Изведнъж очите му помрачняха и Ан го погледна стъписано.
