появи и връчи далекогледа на своя капитан. Тази ранна утрин времето се беше влошило и корабът ту пореше дълбоко вълните, ту се плъзгаше по разпенената вода. Във въздуха се носеше остър мирис на буря, странна сива пелена замъгляваше небето, а студеният солен вятър духаше все по-силно и по-силно.
В дни като този човек изпитва ужас от бурята и Божия гняв, но и никой не би тръгнал по море в тези опасни времена, без да се съобразява с проклетите пирати, които можеха внезапно да изникнат навсякъде из Атлантика и Карибите. И наистина, разните му там Ан Бони, Чернобрадия, Едноокият Джек, Сребърния сокол и други като тях твърде често заграбваха богата плячка.
Според капитан Холмби тази буря бе беше изгодна за пиратите. Още предната вечер той уверяваше Скай, че никой пират не обича да атакува, когато е заплашен едновременно от оръдия и от бог Нептун. Не, повтаряше Холмби, пътуването ще продължи спокойно и съвсем скоро ще приключи. Дори и при тази буря! Тя ще се завърне непременно при баща си в Уйлямсбърг и там ще бъде предадена на щастливия жених. При тези думи старецът й намигна доброжелателно и тя намери все пак сили да го възнагради с мила усмивка.
За нея обаче въпросът със сватбата стоеше по раз личен начин. Баща й беше й избрал мъж, когото тя изобщо не познаваше. Подобни уговорки се приемаха като нещо нормално, но тя не можеше да се съгласи с това. Действително фамилията Кемерън владееше най-хубавата плантация в Тайдуотър, Вирджиния, а лорд Кемерън беше известен като безупречен джентълмен. И все пак тя, Скай, не беше някакъв предмет, който можеше спокойно да бъде продаван и купуван. О не, по никакъв начин не възнамеряваше да се появи във Вирджиния като нечия невеста. Все някак си щеше да се изплъзне от този брак.
Само че не по този начин! Не като попадне в ръцете на пирати! Сигурно има и друг, законен път. След ранната смърт на майката Скай и баща й бяха като едно цяло. Тя винаги успяваше да наложи волята си — поне допреди шест месеца, когато той дойде в Лондон и й съобщи, че се налага да се прибере у дома. Тя беше много щастлива. А след това й каза, че трябва да се омъжи. Скай се опита да го отклони от решението му — първо, с нежни ласкателства, а след това и чрез изблици на неподправена ярост. Той обаче упорстваше. На какво прилича това, още преди да проходи, е било сключено някакво тъпо съглашение, по силата на което тя трябвало да мине под венчилото с лорд Питрок Кемерън. И нищо, нищо не беше в състояние да вразуми собствения й баща. Напразно му говори, плака, крещя, тропаше с крака! Лорд Тиъдър Кинсдейл само я прегърна нежно и каза, че след края на срока в училището за благородни девици на мисис Пойндекстър я очаква в Уйлямсбърг. Отрадната перспектива да се раздели с мисис Пойндекстър я накара първоначално да се престори па победена, за да продължи борбата в Новия свят. Тя щеше да си спести тази женитба…
Точно така! И то само защото право към тях се беше насочил пиратски кораб!
Внезапно морските разбойници откриха стрелба и огнено зарево освети небето.
— Това е Едноокия Джек! — изкрещя Холмби, като сочеше преследвачите с далекогледа си. — Иска да се забие в нас и да ни вземе на абордаж! Мистър Глийсън! Всички на палубата! Бегом по оръдията!
Първият снаряд не можа да засегне „Силвър месенджър“, но попадна някъде съвсем наблизо и от водата се издигна огромен фонтан, сякаш до кораба плуваше кит.
— Наистина ли е Едноокия Джек? — Студена тръпка премина по тялото на Скай, въпреки че правеше всичко възможно да се овладее. Много и бяха разказвали за този човек. Заложници той взимал само, когато това му било изгодно. Мъжете избивал като мухи. Що се отнася до жените пък… Тя се опита бързо да прогони тази мисъл от главата си — не биваше да позволи паниката да обсеби разсъдъка й и да парализира волята и борческия й дух.
— Да, пред нас е Едноокия Джек — отвърна Холмби. — Нали виждате флага, милейди. А на черепа дори липсва едната очна кухина — докато говореше, той галеше ръката й, но мислите му явно бяха някъде другаде. — Обърнете посоката, мистър Глийсън! — Сините му очи се впиха в Скай. — А сега, лейди Кинсдейл, ще наредя да ви заведат във вашата каюта.
— Но, сър, аз…
— Не, по-добре в моята каюта. Ако стрелбата продължи по-дълго, там ще бъдете в безопасност… — Той замлъкна внезапно и смутено преглътна няколко пъти. — Разбира се, не мисля, че…
— Сър, вече не съм дете! — Тя в никакъв случай нямаше да допусне да седи затворена, когато безбожниците нахлуеха на кораба. Умееше да се бори и щеше да го стори.
— Слез веднага долу, Дейви! — извика капитанът на наблюдателя. — Заведи лейди Кинсдейлд в моята каюта.
— Слушам, сър, на вашите заповеди! — отвърна момъкът и се спусна като стрела на палубата.
— Само не се страхувайте, милейди, ще се справим и с това изпитание!
— Не се страхувам от опасността, капитане, а от каютата… — понечи да отвърне тя, но усети, че вече не й обръщат внимание. Бързо и нервно той даваше заповедите си на главния подофицер, последният пък от своя страна ги предаваше по-нататък на екипажа, като надвикваше грохота на бурята, вълните и оръдията, грохот, който сякаш искаше да заглуши трясъка на гръмотевиците.
— Елате с мен, милейди! — Дейви сграбчи ръката на Скай и двамата побягнаха по палубата. По пътя си трябваше да заобикалят забързани моряци и разхвърлян напосоки такелаж. Скоро стигнаха до капитанската каюта.
Помещението беше изискано, с дъбово писалище, завеси от дамаска и ниша, заобиколена от книжни лавици. На плота на масата все още стоеше красивият сервиз за чай, който се ползваше единствено от капитана. Вероятно бурята и приближаването на непознат кораб бяха прекъснали заниманието му.
— Господ да ви пази, милейди! — извика Дейви. — По-късно непременно ще дойда пак и…
— Не! — прекъсна го тя остро, а след това се усмихна объркана. Щеше да се чувства много по-добре, ако лампата продължеше да свети и вратата останеше незаключена. — Моля те, Дейви, не ме заключвай.
— Добре, милейди, щом като не искате…
— Благодаря ти! А сега върви, Дейви, и Бог да те закриля!
Когато морякът си тръгна, тя се облегна на вратата. Чуваше как стъпките му се отдалечават. Отнякъде долитаха и крясъците на главния помощник. Внезапно по кораба премина тръпка. Тя извика. Някаква сила я запокити право в писалището. Порцеланът се разпиля по пода. Корабът беше улучен от снаряд.
До слуха на Скай долетя писък, изпълнен с болка, а след това „Силвър месенджър“ се разтресе наново. Куки се забиваха с трясък в корпуса като гигантски пипала на зловещ звяр.
Тя потърка с ръка удареното си рамо и предпазливо се надигна. Полата й с втъкани златни нишки се беше закачила на един от резбованнте крака на масата, тя я дръпна рязко и се освободи. В каютата проникваше дим от подпалени корабни платна. Палубата гъмжеше от тичащи, ревящи мъже. Стомана срещаше стоманата, остър мирис на барут се смеси със сивата пелена, обгърнала кораба.
Скай едва дишаше. Изтича до вратата и я открехна. Леден ужас смрази кръвта във вените й — точно пред вратата беше проснат трупът на добрия стар капитан. На палубата все още кипеше битка, но от пръв поглед личеше, че пиратите ще надделеят над екипажа. Страхотният шум я накара да притисне ушите си с ръце, в дълбока скръб за храбрия Холмби и неговите хора тя притвори клепки. Очите й се разтвориха обаче широко, когато до слуха й долетяха женски гласове. Нейните млади камериерки от Ирландия бяха открити. Беси крещеше отчаяно, а Тара издаде само сподавен стон. Скай видя как завлякоха двете момичета насред палубата, под голямото платно. Навсякъде гореше, но стрелбата все още не беше спряла. Уви, не се намери галантен рицар, който да се притече на помощ на девойките — всички мъже на борда бяха заети единствено със своята собствена битка.
— Не, това не бива да се случва! — прошепна Скай и прехапа ужасена долната си устна.
Спасение не се виждаше отникъде. Мрачният ден, стрелкащите се светкавици по небето, приближаващият дъжд, отвратителната воня на овъглена дървесина и опърлена човешка плът — нищо не можеше да спре една групичка пирати, решили да утолят низките си страсти. Тара, момичето с гальовните сини очи и белоснежна кожа, беше хвърлена направо на дъските до някаква кофа за вода. Никой от побеснелите злодеи не чу вика й, изпълнен с болка. Върху двете момичета се нахвърлиха четирима мъже — младеж със светлоруса брада, друг един с изпопадали зъби, по-възрастен сивокос пират и грозен тип с черна коса и зъби, пожълтели от тютюн.
Скай затвори очи и се облегна прималяла на рамката на вратата. Това не можеше да продължава. Но какво да стори? Корабът беше във владение на долни зверове. Злото взимаше връх над Доброто. Тези
