чудовища щяха да открият и нея. Нима щеше да се спотаи като подплашено зверче, за да я спипат в някой ъгъл? Нямаше ли да е по-добре да загине в бой?
Погледът й се прехвърли върху бюрото на капитана. Там висяха две великолепни дамаски саби. В този момент корабът започна да се клатушка опасно, сякаш морето беше решило да го погълне.
Скай помоли Господ да й прости многобройните й грехове и не на последно място неукротимата й гордост, след което се метна през масата и изскубна едната сабя от ножницата. В ръката си усети стоманата, развъртя острието във въздуха и прецени каква е тежестта на оръжието. След това излетя от каютата, преди още смелостта да я напусне.
В едната си ръка размахваше сабята, а с другата придърпваше полите на роклята. На палубата я посрещна още по-остро противната воня на битката. Толкова много изгорена човешка плът! Навсякъде изпотрошени отломки от дърво, изпочупени крака и ръце, пламнали корабни платна! Тя преглътна, сподавяйки изкушението да припадне при вида на загиналия капитан, чийто празни очи се бяха вторачили в небето, разкърши рамене и прекрачи храбро мъртвеца. До този момент никой не се беше сетил за нея в бясната въртележка на палубата. Но скоро, съвсем скоро щяха да я открият.
Тя се хвърли храбро към мъжете, които бяха хванали Тара и Беси.
— Пуснете ги! — извика и насочи сабята към сивокосия, който в този момент дърпаше полите на Тара.
Той се вторачи в нея, а и останалите изумени прекратиха заниманието си. Сивокосият се ухили и облиза устните си.
— Я-а, момчета, я гледайте, тук на крака ни е дошло още по-готино парче! — той пусна Тара и се изправи. — Добре сте ни дошли, милейди. Казвам се Семюъл. Не се съмнявам, че ние двамата с вас ще си прекараме екстра, нали.
— Затваряйте си устата и се отдръпнете веднага! вие също! — сопна се тя на русокосия младеж, който почти беше надвил вече съпротивата на нещастната Беси. — И си натикайте мъжествеността обратно в гащите, защото, ако я перна с тази сабя, ще си останете без нея!
Семюъл избухна в гръмогласен смях, младежът обаче не се развесели чак толкова. Той скочи бързо и затегна връвта, която придържаше панталоните му.
— Я каква смела госпожица! — подхвърли Семюъл доволно. — Дайте ми бързо сабя. Искам го това пиленце, много го искам.
Русокосият се възпротиви:
— Ще трябва да я поделиш с нас!
— Да видим първо умее ли благородната госпожичка да се бие! Мисля, че тази плячка се пада първо на мен! — се обади непознат глас и Скай се извърна рязко, за да види кой говори.
Едноокия Джек нямаше нужда от представяне. Черна превръзка прикриваше празната кухина на едно от очите му, а похотливата усмивка разкриваше ред прогнили зъби. Беше невисок, жилест мъж с мустачки.
— Аз съм този, който уби капитана на този кораб! — изкрещя вбесен Сем. — Затова тя по право се пада на мен! Бързо една сабя!
Дадено, Сем, бий се тогава с нея — и Джек му подхвърли оръжието. — Като приключиш, пак ще разговаряме. — Той се ухили гадно към Скай. В този момент тя даде обет пред себе си, че ще умре, преди да позволи на този мъж да се погаври с нея. Колко необмислено беше постъпила! Вместо да предупреждава Семюъл, трябваше просто да го прободе, докато се боричкаше с Тара. А сега щеше горчиво да съжалява заради този благороден жест.
— Сър, готова съм! — извика тя и зае позиция. Още преди да отиде в училището на мисис Пойндекстър, баща й я беше изпратил във Франция и там ходеше на уроци по фехтовка при един прославен учител. Вярно, че Семюъл беше силен и опитен боец, но тънкостите на фехтовалното изкуство му бяха съвършено чужди. Знаеше, че е в състояние да го победи, но какво я очакваше след това? Нима трябваше да се справя подред с двадесет или петдесет пирати? Или дори с повече?
— Струва ми се, че вие не сте никаква лейди! — изкрещя Сем и в очите му се появи лош блясък. Сега той трябваше да се бие не за плячка, а за живота си. Противниците сплетоха саби и остриетата се удариха едно в друго. Той се опитваше да надделее със силата на своето тяло, но Скай бе бърза и пъргава, парираше ударите му, финтираше го и постоянно се изплъзваше от яростните му пристъпи. Най-накрая тя скочи върху една овъглена мачта, паднала напряко на палубата, и в мига, в който той замахна към нея, тя приклекна бързо, извъртя се като светкавица и сабята й се заби дълбоко в корема му. Противникът й се строполи на дъските и не след дълго леденият блясък на смъртта измести свирепия пламък в очите му.
Внезапно на борда настана мъртва тишина. Биещите се отпуснаха оръжия. И членовете на екипажа с опрени до гърлата им острия, и самите пирати — всички изумени се бяха вторачили в Скай. Мълчанието наруши Едноокия Джек — той изръкопляска. Не се опита да прикрие уважението си към Скай, а я заразглежда изпитателно.
— Мадам, накрая ще трябва да премерите сили и с мен.
Тя нямаше друг избор. Изтегли се назад към мачтата с високо вдигната сабя, огледа се във всички посоки, готова да посрещне следващия си противник. Срещу й се изправи русокосият младеж. Той я последва, плюейки по талпите, а някой му пъхна в ръката сабя.
— Милейди? — В поклона му се долавяше подигравка. След което се нахвърли върху нея.
За Скай битката с момчето беше като детска игра, защото и по сила той отстъпваше значително на предишния й съперник. Не след дълго на челото му избиха ситни капчици пот.
— Лейди Скай! — Викът на Дейви отклони за миг вниманието и от битката. Момчето искаше да я предупреди — зад гърба в втори пират вадеше саби от ножницата. Разбойник, чиято плешивина беше покрита с червена кърпа, удари Дейви по главата с дръжката из пистолета си. Малкият ирландец се свлече безшумно на земята.
Скай инстинктивно тръгна към зашеметения момък. В този момент русокосият разпори полите и с широк замах. Тя успя да скочи встрани, преди стоманеният връх да се забие в тялото й.
— Не се страхувайте, милейди! — извика плешивият. — Малкият не е мъртъв, само дето малко спи!
— И никой да не пречи вече на представлението, ясно ли е! — взе отново думата Едноокия Джек. — Ако и под завивките е толкова темпераментна, никой да не ми я убива.
Този бой е просто игра за тези типове, помисли се Скай. За тях убийството ще си остане игра до момента, в който се задавят в собствената си кръв.
— En garde, Monsieur! — предизвика тя русокосия си противник, след което се препъна и залитна напред, както и всички останали на кораба. Внезапно изникнал кораб-чудовище нанесе таранен удар отляво. Всички до един, и пирати, и моряците от екипажа, загубиха равновесие и се заоглеждаха объркани.
Никой не беше забелязал приближаването на чуждия кораб, изплувал като призрак от морските дълбини.
Неистови писъци огласиха кораба и, разбира се, дуелът между Скай и русокосия пират не можеше да продължи. Радостта й обаче трая твърде кратко. И вторият кораб не носеше спасение, защото и той се оказа… пиратски.
Припламнаха мушкети, въздухът се изпълни с пронизителен рев, наново куки задълбаха дървения борд, а новодошлите наскачаха от такелажа върху палубата. Битката се разгоря отново.
— Сребърния сокол! — изкрещя нечий глас. — Ей там, горе, при въжетата! Хвърляйте веднага оръжията и той ще ви подари живота!
— Мълчи, страхливецо! — извика друг глас. — Едноокият Джек е моят капитан! Няма да седна да пълзя пред Сребърния сокол, я!
— Гледайте, гледайте, ей го там!
Скай забрави за противника си. Отпуснала оръжие, тя се загледа нагоре.
Той стоеше там, облечен от глава до пети в черно. Черна копринена риза, брокатена жилетка със сребърни нишки, тесни панталони, обхванати до хълбоците от високи ботуши, сребристо орлово перо, забодено в черната шапка. Грижливо поддържана сребристочерна брада покриваше долната част на лицето, а над горната устна изпъкваха стилни черни мустачки. Сребърния сокол се спусна пъргаво по такелажа и се приземи на палубата. Още не стъпил на дъските, той вече трябваше да влезе в двубой с един пират.
— Предайте се! Плячката тук, господа! В противен случай ще умрете! — Гласът му наподобяваше
