гръмотевица, предизвикваща небето и Бога.
Първи оказаха съпротива някои горди, прослужили пирати. Те обаче загинаха тъй бързо, че Скай изобщо не можа да стане свидетел на какъвто и да било двубой. Това, което видя, бяха святкащата сабя на Сребърния сокол, плавните му скокове и очарователният боен танц на неговото тяло. Никой от пиратите не смееше да го напада поединично, събираха се на групички и неизбежно намираха смъртта си.
Скай наблюдаваше битката с възхищение и изобщо не мислеше за собствената си безопасност. Все нови и нови привърженици на Сребърния сокол се изсипваха на порутения кораб, начеваха се нови и нови двубои.
Насред битката Сребърния сокол се разпореди:
— Вземете за заложници някои моряци от екипажа!
— Соколе, ще ти видя сметката! — изкрещя Едноокия Джек.
— Добре казано, Джек! А сега да видим как ще го направиш!
Наоколо звънтеше стомана, битката се разгаряше все повече.
Внезапно русокосият пират се нахвърли с разкривено от бяс лице върху Скай и тя успя да парира удара му едва в последната секунда. С отскок встрани се изплъзна и от последващата му атака, след което забоде върха на сабята си във врата на своя противник. Той се строполи, облян в кръв, на земята, а тя, дишайки тежко, залитна право сред звънтящите острия на биещите се.
В този миг на кораба се възцари гробна тишина. Дори и бурята замлъкна. Заплашително надвисналите буреносни облаци, примесени с барутен дим и пушек, се издигнаха като изкуствената мъгла, която можеше да се види по лондонските театрални сцени. Сякаш чудати, призрачни актьори бяха заобиколили отвсякъде Скай. Екипажът на кораба беше изтласкан към каютата на кърмата — хората на Сребърния сокол ги охраняваха с оръжие. Вторият помощник подкрепяше малкия Дейви, опипаше ранената си глава. Скай никога вече нямаше да види похотливите гримаси на Едноокия Джек — тялото му лежеше проснато насред локва кръв.
А на балюстрадата от тиково дърво, стигаща чак до кормилото, стоеше изправен Сребърния сокол, положил ръка на дръжката на сабята си. Той гледаше втренчено Скай и трупа на пирата, загинал от нейната ръка.
— Браво, милейди! А сега, моля, бъдете послушно момиче и хвърлете веднага оръжието!
Явно той държеше вече кораба под своя контрол. Само че тя не беше се хвърлила в бой против първата банда пирати, за да капитулира пред втората. Скай поклати глава в несъгласие, Сребърния сокол повдигна вежди, скочи от балюстрадата и се насочи към нея.
— Значи не се предавате, милейди?
— Никога — отвърна тя с тих глас. До слуха й достигна истеричен писък.
— Хвърлете сабята, милейди, и ще запазите живота си! — викаше Беси. Един от новите господари на кораба, млад, привлекателен, чернокос пират, я държеше здраво до себе си. — Света Богородице, Милейди, ако се предадете, ще ни пожалят…
— Я по-тихо, момиче! — напетият момък я ощипа и тя се усмири. — Какво да ги правим тия женуря, капитане?
— Вие си знаете, Робърт — отговори Сребърния сокол, без да изпуска Скай от погледа си.
Навсякъде на кораба настана масово ликуване. Неочаквано малкият Дейви се изскубна от хватката на втория помощник и се нахвърли върху Сребърния сокол. С пъргавината на тигър последният се отмести и сабята му се издигна във въздуха. Скай осъзна, че е настъпил последният миг на момчето.
— Не! — извика тя и се хвърли между пирата и Дейви. Тялото й се блъсна в малкия ирландец и двамата се строполиха на дъските. Все пак успя да се изправи изпод оплетените поли и фусти, като демонстративно не пое приятелски протегнатата ръка на Сребърния сокол. Все още със сабя в ръка тя отстъпи назад.
Сокола се поклони със смях.
— Както желаете, милейди. — Издигна властно сабята във въздуха и се разпореди:
Някой да изнесе малкия! Май проявява идиотска привързаност към господарката си и не съм точно аз човекът, който би искал да го убие.
Въпреки ожесточената му съпротива един от хората на пирата извлече Дейви встрани. Самата Скай нямаше възможност да му отдели повече внимание. Сабята на Сребърния сокол проблесна във въздуха и двете острия се сблъскаха. Ударът на неговото оръжие беше тъй силен, че тя за малко да изпусне своето. Смъртта беше някъде наблизо. Този мъж изглеждаше непобедим. Но без бой няма да се предаде! Не смъртта беше най-лошото, което можеше да й се случи!
— Милейди… — Изтегли се малко назад, за да й даде възможност да хване здраво дръжката на своята сабя.
— Сър… — Скай отново зае позиция. Чернокосият, който държеше Беси, я хвърли в обятията на друг пират и излезе напред.
— Капитане, милейди е в неизгодно положение. Не виждате ли, че полите й се пречкат между краката!
— Ами като е така, отстранете ги, Робърт — заповяда Сребърния сокол.
Скай едва успя да сподави вика си. Красавецът-пират замахна с меч и всичките й поли и фусти отлетяха встрани. Остана само по долно бельо, съвсем оскъдно прикрито от остатъците на роклята й. Бузите й пламнаха, но тя издаде горделиво брадичка, без да обръща повече внимание на унижението, на което беше подложена. Единственото, на което можеше да се опре в този миг, бяха нейните гордост и храброст — това беше всичко, с което разполагаше.
— Милейди?
— На ваше разположение, сър!
— Очаквам атаката ви, лейди…
— Кинсдейл, сър.
— А, Кинсдейл, значи!
Това име като че го изненада и тя реши да се възползва от моментното му разсейване, за да атакува. Той отби сръчно удара й, изтегли се в посока на балюстрадата и скочи горе. Скай го последва и в този миг осъзна, че нейният противник всъщност не отвръща на нападенията и, а само ги отбива. При това той само я следеше със сребристосивите си очи, наподобяващи едновременно острие на меч и разбунено море.
Пиратите до един се смееха на глас и я обсипваха с аплодисменти. Все по-ясно й ставаше, че тук измъкване няма — дори и да се случеше най-невероятното, а именно тя да излезе победител от двубоя, спасение пак не се виждаше. Всичко това обаче нямаше никакво значение. Ръката й тежеше като олово, сблъсъкът на стоманата караше цялото й тяло да вибрира. Тя атакуваше ожесточено, движенията й се ускориха, все по-настойчиво търсеше слабите места на противника си. Но такива, уви, нямаше. Усмихнат, Сокола парираше хладнокръвно всеки неин удар. С ясното съзнание, че двубоят е загубен, тя нападаше все по-яростно.
— Внимавайте, капитане! Тази жена очевидно знае как да види сметката на най-скъпото за мъжа! — пошегува се един от пиратите.
— Правилно! Не ща евнух за капитан — додаде друг.
— Внимавай, Соколе, тая май е решена на всичко!
И наистина — Скай беше готова на всичко. Отчаянието сякаш й даде крила. Тя отпусна сабя, Сребърния сокол пристъпи към мен и в този миг сабята й се стрелна мълниеносно нагоре и мина на косъм от бедрото му. Той отскочи, отвсякъде гръмна смях, а сребристите му очи засвяткаха заплашително.
— Започвам да си мисля, госпожице, че не сте никаква лейди. — Явно беше стигнал до същия извод, както и онзи зрител на предишните й битки.
— А вие, сър, пък със сигурност не сте галантен рицар.
— Така е, аз съм пират.
— А аз пък — ваша жертва. Ето защо ще се бия с вас докрай.
— Наистина ли?
— Да! — Сабята й отново разсече въздуха и отново за малко да успее. Този удар можеше да разпори всеки друг на мястото на Сребърния сокол. Той обаче беше много подвижен и понеже предвиди нейната атака, успя да я парира сръчно.
— Ние ви предупредихме, капитане! — извика нечий глас.
