— Не съм казал обратното — отвърна той, след което гласът му се снижи. — А сега се пазете, госпожице, защото в противен случай и аз ще използвам непочтени похвати.
— Да не би пък изобщо да познавате почтени похвати, господине? Знаете ли вие изобщо какво е това честна игра?
— Точно това ви питам и аз, милейди.
— Вие сте един долен кучи син и въобще не можете да ми задавате никакви въпроси, ясно ли е! Я ми кажете вие, кой мъж с чувство за чест ще вземе да се дуелира с една лейди, а?
Стори й се, че е напипала слабото му място, тъй като при тези думи той като че се замисли. Трябваше да се възползва от този момент, за да го победи. Сега или никога! Чувстваше как последните й сили я напускат.
Скай го атакува през предварителна подготовка, но добре прицеленият му контраудар изби сабята й далеч встрани. Замахът му бе толкова силен, че тя изгуби напълно равновесие. Явно, до този момент той само си беше поиграл с нея, използвайки едва една десета от своята сила и сръчност. Тя се строполи на пода с писък, а сабята й отлетя високо във въздуха и се стопи в сребристосивия въздух. Напълно замаяна, тя се мъчеше да си поеме дъх. Остра болка пронизваше ръката й.
С усмивка па лице Сокола я гледаше отгоре надолу.
— Когато една жена се държи предизвикателно с един мъж, госпожице, той трябва да наложи волята си. Просто няма друг избор. И така, момчета, циркът свърши! Настанете екипажа на кораба под палубата, а хората на Джек хвърлете в трюма.
— А какво да правим с жените? — попита тъмнокосият му лакей.
— О, добре знаете как да постъпите с тях — отвърна Сокола с кадифен глас.
Робърт се изстъпи.
— Що се отнася до лейди Кинсдейл, смятам, че…
— О, не — прекъсна го капитанът. Застана над нея, а ботушите му притиснаха от двете страни тялото й, изпокъсаните остатъци от дрехи по него и разпилените червеникаворуси къдрици. Изпълнена с възмущение, тя се опита да се освободи, но трябваше да се откаже от намеренията си — имаше опасност косата й да бъде изскубната от корените. Не й оставаше нищо друго, освен да стисне здраво зъби. Погледът й се плъзна нагоре по дългите му мускулести бедра и се спря в широките му гърди и презрителното, ледено изражение на лицето.
Той бавно се приведе и я затисна още по-силно между силните си крака.
— Изчезвайте оттук, приятели! Милейди е моя.
Сред облаците се гонеха светкавици, той посегна към нея и докосването му я опари като адски пламък.
ГЛАВА ВТОРА
Преди да разбере какво става, тя беше вече на крака. Сребърния сокол я издърпа към себе си. При допира на стегнатото му тяло дъхът й спря. Страхът, който изпитваше, не убягна от вниманието му и подигравателна усмивка пробяга по неговите устни. Разярена, тя се опита да се изскубне, но сякаш и морето се подчиняваше на волята му — могъща вълна разтресе кораба и тласъкът притисна Скай още по-плътно до гръдта му. Тялото му изобщо не помръдна, укроти лудуващото море точно както опитният ездач — буен жребец.
Той наблюдаваше със смях как гняв и ужас се бореха на лицето й.
— Милейди, възхитителната храброст, с която се изправихте срещу моето оръжие, никак не отговаря па трепета и страха, който изпитвате сега пред мен като мъж!
— Знайте, че изобщо не понасям присъствието ви — отвърна тя и това го развесели още повече. От небето се стрелна светкавица, която сякаш искаше да разцепи гротмачтата на две.
— Съжалявам, милейди, но ще се наложи да почакате още съвсем мъничко. Виждате сама, че боговете на бурята и водата искат да ни разделят.
— Никак няма да се учудя, ако същите тези богове някой ден ви счупят главата… — започна Скай, но така и не можа да продължи мисълта си, защото нещо я подхвърли нагоре и я запрати върху едно твърдо, здраво рамо. Без капчица усилие той я пренесе през цялата палуба, като не обръщаше никакво внимание на съпротивата й.
— Фенуик, поемете командването на нашия трофей!
— Пуснете ме веднага — изкрещя Скай и забарабани бясно с юмруци по гърба му.
— Милейди, сега ще си затворите устата, ясно ли е! — Тежката му ръка се стовари тъй болезнено върху седалищните й части, че в очите й избиха сълзи и гневният вик заседна в гърлото й.
— Пазете добре нашите пленници, момчета, защото за всеки от тях ще искаме откуп. Ако някои от хората на Джек капитулират, изпратете ги направо на брега. Приберете от кораба му оръдията и всичко, което представлява някаква ценност, след това го потопете.
— Слушам, капитане! Ще бъде изпълнено, капитане! — долетяха възгласи от всички страни.
Обгърнал тялото на Скай с дясната си ръка, Сребърния сокол се хвана с лявата за такелажа на гротмачтата и се закатери.
— Не се страхувайте, лейди Кинсдейл! Хванете се само по-здраво за мен!
Миг по-късно двамата летяха вече във въздуха. Силният морски вятър поде тялото й и тя не разбра накъде се е отправила — на небето или в ада. Не се случи обаче нито едното, нито другото. Сребърния сокол се приземи стабилно на два крака върху палубата на собствения си кораб. Тя се огледа леко замаяна и съзря около себе си много моряци от екипажа. Повечето бяха необути, облечени в ризи и къси панталони, брадясали и на различна възраст. Те с радостни възгласи посрещнаха Скай и своя капитан и замахаха усмихнати с ръце към тях.
Сребърния сокол вдигна ръка за поздрав към хората си. Той нито за миг не бе загубил равновесие, а
Скай все още висеше на рамото му. Внезапно й хрумна нещо.
— Ей, аз струвам цяло състояние! — извика силно на пиратите. — Гледайте да ме пусне, и баща ми ще ви възнагради царски!
— Така ли? — запита я ухилен пират със сива брада.
— Милейди, от все сърце ви желаем лека нощ — добави друг и всички като по команда застинаха в дълбок поклон.
Тя отново се разкрещя и се опита да се освободи от унизителната поза, в която се намираше.
— Това пък сега на какво прилича?! — запротестира Сребърния сокол подигравателно. — Кълна ви се, момчета, допреди малко ми се беше лепнала като най-всеотдайна любовница. Тия жени, тия жени, колко са само непостоянни! — Той не очакваше отклик и не получи такъв, след което продължи с делови тон: — Поемам кормилото! Тази буря се е разревала по-силно дори и от прекрасната ми плячка.
— И коя от двете е по-страшна, капитане? Богинята на бурите ли, която беснее по морета и океани, или лейди Кинсдейл, която буйства на рамото ви?
— Милейди, разбира се — отвърна той, без да се замисли и всички избухнаха в оглушителен смях.
Той премина с нея покрай гротмачтата, пренесе я през богато резбована двойна врата с месингова дръжка и не след дълго Скай се озова просната на легло в десния край на капитанската каюта. Тя запреглъща трескаво, когато осъзна, че е полугола. Намеренията му й бяха ясни, но тя нямаше да се предаде без борба, независимо, че крайният изход беше известен.
Сребърния сокол стоеше изправен пред нея като сянка в сумрачната каюта и тя несъзнателно опря гръб в стената, като прикри голите си крака с плетената завивка на леглото. Не виждаше лицето му, а само неясните очертания на стройно, широкоплещесто тяло. Ей сега ще се нахвърли върху ми, помисли си тя. Наистина е като сокол, кръжащ около плячката си, изчакващ удобен момент за стремителна атака…
Обзе я панически страх. Без да си дава сметка накъде отива, тя понечи да скочи от леглото на пода и се озова в прегръдките на пирата.
