— Потегляй! — заповяда той и мъжете натиснаха веслата.
Скай все още виждаше Сокола, изправен сред пясъка, с ръка върху дръжката на сабята. Не биваше да идва на вражеския кораб. Там и той, както и тя, щеше да намери смъртта си. Сбогом завинаги, любими, помисли си тя. Внезапно я обзе остър копнеж да се върне поне за няколко секунди обратно при него — за да му каже колко много го люби, и че миналото вече е без всякакво значение, и че единствено бъдещето е важно… Няколко секунди по-късно образът му се скри.
— Ето го и кораба! — Ръката на Логан обгърна Скай още по-здраво. — Тази нощ плуването ще ви се размине, миличка. И без трикове! Нямам настроение за тъпи игри. Качвайте се бързо на борда и не забравяйте, че в гърба ви е опрян нож.
Тя стисна зъби и се хвана за плетената стълба. Хората на Логан бяха вече горе, а самият той я следваше с изваден нож.
— Само не ми скачайте във водата както в Ню Провидънс. Беше напълно безполезно, нали?
Силни ръце я поеха и я изтеглиха на борда. Плътно обгърната в наметката си, тя се строполи на дъските на палубата — истинско въплъщение на нещастието.
Логан се метна през перилото и я загледа, нагло ухилен.
— Най-сетне сами, миличка… Е, не съвсем. — При тези думи той посочи пиратите, които бързо и пъргаво се придвижваха нагоре-надолу по такелажа. Един от тях се намести в наблюдателния пункт, друг застана на кормилото, а топчиите, целите начернени от барут, обслужваха оръдията.
— Поне на първо време Сокола няма да ни притеснява — додаде Логан и протегна здравата си ръка към Скай. — Елате, милейди, ще го почакаме двамата заедно.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Никога през живота си Скай не бе изпитвала такъв вледеняващ страх. Не я заобикаляше тъмнина, тъй като на кораба на Логан горяха множество лампи. Но мъжът, внушил й такъв ужас, бе изплувал от мрака на кошмарите и на светло разкривеното лице на страха изглеждаше още по-грозно и противно, отколкото скрито в черната сянка.
Логан заплашваше всичко, което имаше някаква стойност в живота й — баща й, Рок, ударите на собственото й сърце. Загледа втренчено ръката му. Никога нямаше да посегне към нея.
— Станете веднага! — изрева той.
Тя се поколеба за миг, но след това скочи светкавично и се затича по палубата покрай Логан.
— Дръжте я! — нареди той. — Иска да скочи през борда.
Това наистина бе намерението й. По-добре да стане жертва на акула или на някое друго чудовище в морските дълбини, отколкото на този изверг.
Но хората му бяха по-бързи и по-пъргави от Скай. Още преди да стигне перилото, отзад здрави пръсти се вкопчиха в наметката и я задърпаха. Тя се спъна и влетя в ръцете на пират с почернели зъби, който удостои поражението й с вулгарен смях. Тя се овладя и му се усмихна, макар да се налагаше да изтърпи вонята на нечистото тяло и облака от алкохолни изпарения около устата му. Тъй желаната свобода бе по- важна от тези дреболии. Той изобщо не подозираше какво може да стори тя, само и само да се спаси. Затова се оказа напълно неподготвен, когато издърпа сабята му от ножницата.
— Проклятие! — изруга гой.
— Глупак такъв! — разбесня се Логан. — Хванете я веднага! Тя не може да ви победи всичките! За Бога, мислех, че на кораба си имам мъже, а не такива кукли!
Наистина не можеше да победи всички — сама осъзнаваше това. Но все пак се отскубна от пирата, който я бе спрял, и отстъпи към перилата. Противниците й се хвърлиха към нея и тя започна да отблъсква яростните им набези. Следващата заповед на Логан облекчи нейната задача.
— Необходима ми е жива, идиоти такива! Каква полза, ако Сокола цъфне тука и я вида да лежи мъртва в краката ми?
Двама от нападателите отскочиха назад и за момент поспряха, за да открият слабо място в защитата й.
— Капитан Логан! — извика нечий глас. — Към нае се приближава кораб!
За миг вниманието на Логан бе отклонено.
— Сокола! — викна той триумфиращо.
— Не, сър, не ми се вярва Не, не! На носа е застанал Чернобрадия!
— В такъв случай и Сокола е там. Момичето ми е необходимо — веднага!
Скай вече бе върху перилото. Някой успя да докопа косите й и я запокити обратно на палубата. Тя се разкрещя от болка. Пъшкайки, вдигна поглед нагоре. Логан бе човекът, които осуети бягството и. Но в ръката си Скай все още държеше сабята и я вдигна заплашително.
— Искате да се биете с мен ли, моя малка лейди? — попита той. — Нямам нищо против, след като и вие го желаете… Хвърлете ми бързо сабята!
Във въздуха прелети искрящо острие, което падна точно пред него. Скай го атакува в момента, в който той посегна към оръжието, но не успя да го изпревари.
Логан бе отличен фехтувач и не й оставаше нищо друго, освен да се отклони, колкото може от връхлитащата я стомана.
— Отбранявайте се, милейди! — извика той. Успя да парира следващия и последващия удар. Мъжете отстъпиха назад и тя се досети защо. Всички те си мислеха, че господарят им не се нуждае от помощ, че въпреки възхитителните й фехтовални умения, тя никога не ще успее да го умъртви, стига той да я държи на необходимото разстояние от себе си. В един момент сигурно щеше и да се умори. Тогава той ще вземе надмощие. Не биваше да допуска това.
Докато се фехтуваха ожесточено, пиратът се ухили.
— Милейди, разголвате все по-голяма част от прелестите си!
Скай знаеше, че наметката се е разтворила и отдолу се подава голото й тяло, но в тази ситуация се налагаше да потисне чувството си за срам. Явно Логан се опитваше да я разконцентрира.
Отвърна хладнокръвно на усмивката му.
— Наистина ли, сър?
Остриетата отново се сблъскаха и замахът на ударите приближи телата на двамата противници. Тя го изгледа от непосредствена близост в лицето, а той вдигна стоманената кука, сякаш искаше да я вкопчи с нея. Скай отскочи встрани с вик към гротмачтата, издигаща се зад гърба й. Логан я нападна, но тя замахна внезапно със сабята си и го перна по бузата. По лицето му потече струйка кръв. Той се закова за момент на място, изтри кръвта с долната част на ръката си и се загледа в алените петна по ръкава. Вдигна отново поглед към Скай, а в очите му бе изписана неприкрита омраза.
— Играете опасна игра, малката. Но аз също ще се включа в тази игра и съвсем скоро самата вие ще поискате да умрете! — Нахвърли се бясно срещу нея и тя отскочи с писък встрани. Сабята му се заби в мачтата, която се разклати толкова силно, че дори част от такелажа се срути на палубата.
Скай побягна към перилото. Скоро щеше да пристигне Едуард Тийч… Не беше за вярване, но в този момент тя наистина с упование очакваше появата на този жесток, брутален пират. Той във всички случаи би я измъкнал оттук, стига тя да устои достатъчно дълго на Логан и неговите пирати.
Добре, ще бъде на свобода. Но баща й оставаше тук. Къде ли са го скрили? Дали изобщо е на борда на този кораб? Отчаяно се молеше да му помогне по някакъв начин. Но тя дори не знаеше как да помогне на самата себе си.
— Дръжте я! — заповяда отново Логан и изведнъж Скай се оказа заградена от хората му. Продължи да се бие храбро, твърдо убедена, че едва ли и мъж би успял да се противопостави по-дълго на толкова много противници. Трябваше да парира удари от всички възможни посоки. Бавно и сигурно пиратите я изтикваха към задната част на палубата. Там я очакваше Логан и острието на сабята му докосна нейния врат.
— Хвърлете оръжието, милейди!
— По-добре да умра… — процеди тя, макар цялото й тяло да трепереше от страх. Толкова много й се живееше…
— Добре. След като отказвате да ми се подчинявате, ще ви разпоря от глава до пети. След това ще довлека баща ви на палубата и докато вие умирате бавно, ще го нарежа пред очите ви на късчета.
