— В такъв случай никога няма да хванете Сокола.
— О, все някой ден ще ми падне в ръчичките. Няма начин това да не стане.
— Вие никога няма да се доберете до съкровището.
— А има ли такова?
— Естествено.
— Съмнявам се.
— Златото е…
— Хвърлете веднага сабята!
— Логан! Капитан Логан!
Този вик долетя от някакви лодки под перилото и Скай разпозна гласа на Чернобрадия. Най-сетне пиратът бе тук. Твърде късно за съжаление.
— Веднага хвърлете сабята!
Тя не обърна внимание на нареждането му. Тогава той замахна яростно и изби оръжието от ръката й. Сграбчи я за рамото, повлече я през падналата част от такелажа към дясната страна на кораба, където чакаха новодошлите.
— Ей, Чернобради, предател подъл! Изчезвайте! Да ви няма!
— Много нелюбезно от ваша страна, капитан Логан. Идвам при вас с най-добри намерения, а вие…
— Искате да присвоите съкровището, нали, вие, алчна змия такава! За повече пари сте готов да убиете и мен, и Сокола. Какво говоря, и родната си майка не бихте пожалили!
— Никой не ме е обиждал по този начин, Логан! — отвърна Тийч с ирония.
Скай стоеше опряна в перилото, а зад гърба си усещаше присъствието на Логан. Все повече лодки се приближаваха към кораба на Логан, лодки, пълни с мъже. Сърцето й биеше бясно, но в един миг тя задиша облекчено. В светлината на фенерите разпозна лицето на Робърт Ероусмит. Значи и хората на Сокола бяха вече тук. Предстоеше страшна битка.
— Къде е Сокола? — изрева Логан.
— Не е при мен! — отвърна спокойно Чернобрадия.
— Искам го тук! Не го ли получа, ще убия момичето. Не се бъркайте, Чернобради! Това не ви засяга.
— Изслушайте ме, Логан…
— Мълчете! — Разгневен, Логан блъсна пленничката си в ръцете на някакъв здравеняк, който я притисна в перилото, докато господарят му преговаряше с Чернобрадия. — Искам Сокола. Не знам какво се е наканил да прави. Знам обаче, че трябва незабавно да дойде тук. Да не вземете да нападнете кораба ми! Ханс е опрял сабя в сърцето на лейди Кемерън и, Бога ми, ще й види сметката за миг, ако рече. Доведете тук Сокола! Незабавно!
— Почакайте малко…
— Нямам какво да кажа повече! — извика гръмогласно Логан. — Смятайте я вече за труп.
Така е, каза си тя. Мъжът, чиято ръка я обгръщаше, бе направо великан. Той я притискаше здраво към себе си и докато неговият капитан говореше, извадя ухилен дълга кама от ножницата. Студеното стоманено острие се пъхна между гърдите на Скай. В желязната му хватка не бе възможно дори да се диша. Дали няма да се задуши, още преди острието да се забие в сърцето й?
— Не се бойте, лейди. Сокола ще дойде! — дочу тя нечий глас. И в този миг настана гробна тишина. Всичко друго престана да съществува — останаха само нощта, тъмнината, зловещите отблясъци на лампите и плисъкът на вълните.
Логан се разсмя и отметна глава назад.
— Ще дойде, разбира се! А тя пък ще умре! — Смехът му замря и отново се възцари тишина. Внезапно той скочи към Скай и я сграбчи за златисточервената коса. — Молете се, милейди! Защото ако до минута- две не му видя личицето, заминавате направо на оня свят! — След това пусна искрящите й къдрици, разтвори наметалото и бавно-бавно започна да гали разголените й гърди. Тя понечи да се съпротивлява, но Ханс я държеше здраво.
— Чернобради! — извика Логан. — Чувате ли ме?
— Да, капитан Логан.
— Кажете на Сокола, че косата й е като коприна, а кожата й — същинско кадифе. Гърдите й са кръгли и стегнати. Кажете му още, че тъкмо сега я опипвам. — Ухилен, Логан продължаваше да гали Скай. Тя не бе в състояние да помръдне, не смееше дори да диша. Най-накрая той сякаш се умори да я гледа и тръгна през палубата. Нощта отново се изпълни с тишина.
В този миг до слуха й достигна някакъв шум. Сигурно е водата, каза си тя, водата, която бие в корпуса на кораба, нищо друго… Успя някак да хвърли поглед през рамото на Ханс. Добре, че притискаше дробовете й със силните си ръце, защото в противен случай Скай щеше да извика изумено.
Сокола бе тук, за да я спаси.
Той се преметна безшумно през перилото на десния борд, бос, разгърден и захапал нож между зъбите си.
Чу се само съвсем леко тупкане. В този миг Ханс също започна да се извръща, все още опрял нож в гърдите на Скай, но движението му се оказа твърде бавно, за да се защити от нападението на Сокола. Върху ребрата му се стовари юмручен удар и той остана без дъх. Ръцете му изпуснаха Скай и се свлече на дъските. В този момент се обърна и Логан.
— Соколе!
— Правилно, аз съм, Логан. — Рок хвана Скай за ръката и я издърпа зад себе си в посока на такелажа. — Качвай се нагоре! Колкото се може по-високо!
Тя се подчини и се вкопчи с треперещи ръце във въжетата. Погледна надолу и го видя да вдига сабята, която Логан бе избил от ръцете й. С едната си ръка се придържаше в такелажа, а с другата се фехтуваше, гъвкав и подвижен като танцьор.
— Насам, момчета, насам! С обединени сили успяхте да се справите с една жена и я заплашихте със смърт! Я да ви видя сега как ще се справите с мен…
Зазвънтя стомана. Рок отблъскваше пороя от удари, отстъпвайки назад. След това отново атакува къс свежи сили. В краката му се свличаха трупове на прободени пирати. Един понечи да се хвърли през борда, но острието на Сокола го настигна и той с писък цопна във водата.
— Логан, очаквам ви! — изрева Рок. — Битката тук е между нас двамата, нали? Излезте най-сетне срещу мен!
— На вашите заповеди, сър! — изкрещя Логан. — Надявам се, известно ви е, че не знам що е милост!
Внезапно от множество гърла долетя боен вик. Екипажът на Чернобрадия и хората на Сокола се катереха по борда. Междувременно Скай бе вече високо сред такелажа. Започна да наблюдава двубоя отгоре. Сабите на Робърт и Фултън святкаха победоносно във въздуха. Внезапно обаче откри сред биещите се и малкия Дейви. Дъхът й спря. Защо Рок е пуснал неопитния юноша да се бие на кораба на толкова опасен пират?
Престана обаче да мисли за Дейви, защото долу дуелът между Сокола и Логан прикова цялото й внимание. Това бе двубой на живот и смърт. Никой от двамата нямаше да спре да се бие, докато другият не изпуснеше последния си дъх.
— Престанете да се движите, кучи сине. Как ще ви промуша иначе? — изсъска Логан.
— Вие да промушите мен? Какво говорите, сър? — контрира го Рок. — Май изобщо не сте в състояние да се приближите до мен.
При тези думи Логан нададе неистов вой и се хвърли напред. Сокола обаче се хвана за такелажа и се завъртя извън обсега на вражеското оръжие, след което атакува веднага.
Логан отстъпи няколко крачки.
— О, тя бе тъй сладка, тъй пленителна — опита се той да предизвика съперника.
— Какво-о?
— Пищеше като набучена на кол, но я обладах цялата.
