разпалила във вас! Колко прекрасно щеше да бъде, ако при завръщането си Сокола ви видеше да се забавлявате с най-големия му враг… Но уви, това е невъзможно.
При тези думи тя въздъхна облекчено, но усмивката му в никакъв случай не вдъхваше спокойствие.
— Първо трябва да ви изпроводя до кораба си, лейди. Знам, че сте изключително загрижена за баща си, нали? Е, може пък да позволим на стареца да погледа малко. Щом видим Сокола да се приближава, ще си поиграем с вас на палубата, милейди, посред бял ден. А след това ще почувствате целувката на това желязо. Сокола би трябвало да е наясно, че когато приключим с удоволствието, ще ви убия с тази кука.
— Може би той изобщо няма да дойде.
— О, мисля, че ще дойде.
— Аз не означавам нищо за него. Да прекара нощта с мен, бе само някаква необяснима прищявка от негова страна. Накъдето и да се обърне, навсякъде го очакват жени. Една повече или по-малко, какво значение има за него това?
Логан я гледаше насмешливо.
— Вие, лейди, струвате цял куп злато — както знаете, още преди време го решихме този въпрос. За мен обаче сте още по-ценна. За времето, което все още му остава, Сокола горко ще се кае за деня, в който ме принуди да си сложа тази метална ръка. А сега станете веднага! — Той се изправи, обхвана рамото й със здравата си ръка и я вдигна на крака. От вратата ги наблюдаваха неговите хора. Тя се отскубна разгневена.
— Позволете ми поне да се облека! — Понечи да се наведе и да вдигне разкъсаните остатъци от облеклото си, но Логан стъпи с крак върху тях.
— Нямаме време за такива глупости. Морган, дай наметалото!
Нещо тъмно политна във въздуха и Скай бързо се зави в бодливия вълнен плат. Загледа изчаквателно Логан, а той се приведе в дълбок поклон.
— Моля, миличка…
Тръгна към вратата и двамата мъже я пропуснаха. Излезе на верандата и видя, че на брега все още горят огньове, предпазващи хората от студения морски вятър. Музиката обаче вече не свиреше и никой не танцуваше. Мъже и жени се бяха навъргаляли на пясъка и спяха, много от пияните хъркаха гръмогласно.
Осъзна, че Логан е довел със себе си само тези двама мъже. В този момент и тримата бяха зад гърба й. Прескочи с вик наведнъж стъпалата и побягна.
— Хванете я веднага, глупаци такива! — извика Логан.
Скай изобщо не знаеше в каква посока да поеме, но в случая това нямаше никакво значение. В тъмнината и без друго нямаше да успее да следва какъвто и да било път.
Цареше мрак. Зад огньовете нощта се сгъстяваше, а небето се сливаше с морето, с пущинака до брега. Скай се затича покрай няколко порутени колиби. В някоя от тях сигурно седеше Рок и преговаряше с Чернобрадия. В коя обаче? Не можеше да спре и да помисли — трябваше да тича, да тича.
— Помощ! Помощ! Помогнете, за Бога! — крещеше тя отчаяно.
Никой не й обърна внимание. Виковете за помощ не бяха нещо, което да направи впечатление на пират.
Хвърли поглед през рамо. Хората на Логан я приближаваха. Ако заобиколеше сега колибите и тръгнеше, към брега, щеше да загуби време и преследвачите й можеха да й отрежат пътя…
А те точно това се опитваха да направят.
— Хванете я отляво! — предложи някой, другият помаха с ръка, отдалечи се и описа дъга около колибите.
Скай извика отново за помощ и побягна към брега, покрай платформата, на която по време на празненството се бе възцарил Чернобрадия. Хвърляйки поглед към колибата, в която прекара деня, тя разпозна обърканата Летиция, стояща на стъпалата на верандата и й извика:
— Съобщете веднага на Сокола!
Летиция влетя обратно в колибата, а Скай забеляза, че мъжете вече я настигаха. Понесе се към брега, а дробовете й щяха да експлодират. Сърцето биеше бясно, остра болка прониза прасците й. Шумът на тъмните вълни й прозвуча като прекрасна покана.
Морето…
Нощта внушаваше страх, мракът бе направо непоносим, но в тях може би бе единственото спасение. Хвърлеше ли наметката от гърба си, би могла да плува. Не знаеше дали силите й ще стигнат, за да се пребори с морските течения, но избор тя нямаше. Оставаше й само да прекоси сенките на няколко палми и да се хвърли в разбиващите се вълни, в свободата.
Внезапно обаче от мрака иззад палмите изплува някаква фигура. Скай не можа своевременно да спре своя бяг.
Блъсна се в Логан и изкрещя. Двамата паднаха, затъркаляха се по пясъка. Скай се бореше с всички сили — с ръце, зъби и крака.
— Ей, Логан! — Гръмотевичният глас на Сокола прекъсна яростната схватка. Логан погледна нагоре и в този момент Скай опита да се отскубне. Но той бе жилест и силен, притежаваше своята кука и нож, остър като бръснач. Сграбчи я през кръста, скочи на крака и я затегли със себе си. Погледът му се насочи към лагерните огньове.
Хълцайки, тя се опитваше да си поеме дъх. Там бе Сокола, разтворил крака, опрял ръце на хълбоци, със сабя в ножницата. Зад него стояха още няколко души, сред тях и Чернобрадия.
— Пуснете веднага милейди! — настоя Рок.
Логан се изсмя гръмогласно. Той дръпна наметката от раменете й със здравата си ръка и насочи острието на ножа към сърцето й.
— Предупреждавам ви, Соколе! Отстъпете, защото иначе тя ще умре.
— Пуснете милейди веднага — повтори Рок. — Тази битка се отнася само до нас — битка между мъже. Не въвличайте жена в нея.
— Защото е част от вас ли, Соколе? Така, както ръката ми бе част от моето тяло? Е, добре, сега тя е отсечена… Отстъпете назад, Соколе, не се шегувам. Острието на ножа ми се тресе, до него тупти сърцето на лейди, все по-бързо и по-бързо. Ще го изтръгна специално за вас, Соколе, Бог ми е свидетел! Искате ли непременно да си получите милейди обратно? В такъв случай ще имате сърцето й, кървящо и все още туптящо!
— Какво означава всичко това, мътните да ви вземат? — извика Чернобрадия. — Ние сключихме все пак някакво споразумение, нали? Вие ми предавате момичето, а Сокола остава ваш пленник.
— Нямам ви доверие, Едуард Тийч. Вие сте коварен мошеник!
— Сър, няма да позволя да ме обиждате! — изрева Чернобрадия.
— Мислете, каквото поискате. Във всеки случай сега аз ще се кача е лейди в лодката си и ще потегля. А е помръднал някои от вас, а съм й изтръгнал сърцето. Разбрахме ли се?
Никой не помръдна при тези думи — а най-малко от всички Скай. Острието на ножа се бе забило леко в кожата й и тя бе почти в безсъзнание. Логан не се шегуваше. Без да му мигне окото, щеше да изреже сърцето й от живата плът.
— Тръгвайте! — заповяда той и я задърпа към водата. Тя дочу плясък на весла и реши, че хората му вече седят в лодките.
— Ще ме намерите на палубата ми! — извика той на Сокола. — Ако искате да си получите милейди жива, елате сам с лодка на моя кораб. Там ще я срещнете, в обятията ми!
Краката на Скай бяха до глезените в студената морска вода. В лодката, към която я водеше Логан, видя двамата мъже от колибата, както и още двама непознати, които сигурно са чакали тук през цялото време. Логан бе планирал всичко безупречно. Не беше глупак… и не знаеше що е милост.
— Соколе! — изкрещя тя. — Не идвай на кораба! Ще убие и двама ни… — В този миг дъхът й спря от ужас, тъй като острието докосна гърлото й.
— Качвайте се! — просъска Логан в ухото й. — И нито звук повече! Иначе ще се простите с живота, хубавицата ми.
Тя се качи, олюлявайки се, на лодката. Логан я последва и веднага я натисна към дъното с нож, опрян в гърдите й.
