ви пускам да си ходите. Утре вече можете да приведете дяволския пакт в изпълнение, Соколе, и нека Господ или Сатаната да са ви на помощ. Сега обаче вие ще седнете с момичето си при мен и ще погледате танца на любимата ми.
Той изтегли и двамата на платформата и сложи Скай от едната си страна, а Рок — от другата. Ритъмът на музиката се ускори и танцьорката се развихри.
Някой пъхна чаша в ръката на Скай и срещу нея блеснаха замъглените очи на възрастна, дебела жена с разтворен корсаж, която се разсмя пронизително.
— Боже мили, истинска лейди сред нас! Ей, Чернобради, защо не ми я дадеш за малко? Ще видиш, че за нула време ще престане да бъде лейди!
Жената посегна към Скай и задърпа роклята й. Скай се разкрещя и започна да се съпротивлява. Столът, на който седеше, се прекатури, тя падна на платформата и запримига; леко замаяна.
— Не! — прекатури се и втори стол и пред нея застана Рок, опрял ръце на хълбоците си. — Тази нощ тя ще бъде моя, а след това остава под закрилата на Чернобрадия. Освен мен никой друг няма право да я докосва, разбрахте ли, вие, курви и негодници! — вдигна Скай на ръце и се обърна към Тийч. — Това е вашият празник, сър, и аз съм ваш гост. Ще ме подслоните ли някъде?
Пиратът кимна през смях.
— Разбира се, капитане. Тъй като скоро ще умрете, нека поне да се насладите докрай на тази нощ. Всеки осъден има право на последно желание, преди да увисне на бесилката.
— Един момент! — запротестира Логан. — Не желая да…
— Утре сутринта ще вземете Сокола със себе си — прекъсна го Тийч. — Утре той ще бъде ваш пленник. Тази нощ обаче последното му желание ще бъде удовлетворено. — След тези думи той посочи една колиба, разположена на около петдесет метра от платформата.
Все още със Скай на ръце, Рок скочи от подиума и г отнесе бързо в посочената му квартира. От всички посоки долетяха ръкопляскания и смехове.
— С тази бая ще се потрудите, капитане!
— Да бе, адски нахална е, обаче ми е приятно с нея — отвърна Рок и си изпроси един шамар от Скай.
Тълпата посрещна това изпълнение с ликуване.
— Дайте й да се разбере, капитане!
Рок впи поглед в очите и.
— Точно това смятам да направя! — пусна я да падне на пясъка, вдигна я за косата и притисна устните си към нейните, а с другата ръка загали гърдите й. Сред всеобщото веселие, обхванало зрителите, той я изправи на крака и я взе в ръцете си. — Сега ще й дам да се разбере! Ей сега, веднага!
— Не! — изпъшка тя. Устните й пареха, разранени от неговата брутална целувка. Никога не се бе държал толкова жестоко с нея. Обзе я панически страх и тя затрополи с юмруци по гръдния му кош. — Не! Не искам!
— Веднага си затваряй устата, да те вземат мътните, и престани с тоя цирк! — Сребристите му очи искряха като студен метал. — Само още една дума — и тази нощ наистина ще ме опознаеш. Млък!
Скай цялата се разтрепери и отвори уста, за да каже нещо, но замлъкна, стъписана от предупреждението, изписано в погледа му. Хвана я здраво за ръка и двамата изтичаха нагоре по стъпалата на колибата. Той отвори вратата и след миг тя остана сама с пирата, сама с лорда. С любимия, с мъжа си. С въплъщението на сатаната…
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Рок пусна Скай и затръшна вратата след себе си. Тя остана неподвижна в продължение на няколко секунди. Сянката му падаше върху нея. Обърна се към него, отстъпи назад и се притисна към стената.
Той впери презрителен поглед в нея, облегна се уморено на вратата и притвори очи. Отвори ги отново и обвиняващо насочи пръст към нея.
— Зверче такова! Искаш и двама ни да убият!
— Аз ли? Да не си полудял?
— Опитвам се да спася каквото мога с всички възможни трикове, а ти…
— С трикове ли? Значи няма никакво съкровище!
— Това си е моя работа! Искам да напуснеш този остров невредима. Чернобрадия има безброй недостатъци, но славата му на жесток убиец е силно преувеличена. Той ще сдържи думата си и ще те заведе във Вирджиния, където ти е мястото.
— А ти тръгваш с Логан…
Рок се усмихна леко.
— Това засяга ли те, скъпа? И без друго копнееш за деня, в който ще увисна на бесилото. Впрочем едва ли е от значение по какъв начин ще умра. Ти наистина няма да бъдеш сред зрителите, когато Логан ме убие, но крайният резултат си остава същият, нали?
Тя поклати безмълвно глава. Не бива да умира. И тя не бива да вярва на собствения си глас. Преглътна мъчително сълзите си и се огледа. Подът на колибата бе покрит с пясък. Обзавеждането се състоеше от семпла дървена маса, месингов свещник с една свещ, два разклатени стола и сламеник, покрит със сиво одеяло.
— Изключително изискана квартира — промърмори Рок, тялото му се плъзна надолу по таблата на вратата и той седна на пода. — Най-добрата, която Чернобрадия можа да ни предложи. Отпуска ни охотно тази нощ, тъй като е бил многократно влюбен и ги разбира тези работи.
Думите му изобщо не й подействаха успокоително. Изтича към Рок и коленичи пред него.
— Всичко това е някаква лудост. Трябва да бягаме.
— Ние ли? — Той повдигна вежди и се загледа в Скай, която бе само на половин крачка от него. В светлината на залеза косата й искреше, очите й го гледаха сериозно и настойчиво. Копнееше да я докосне, но не го направи и остави ръцете си да висят свободно над коленете. — Ние ли, скъпа моя? На теб не ти е нужно да бягаш, ти си в безопасност. Има неща, за който не можеш да вярваш никому толкова, колкото на Чернобрадия.
— Не мога да се върна без теб във Вирджиния.
— Защо не? Ще пропуснеш момента на умъртвяването ми, но в замяна на това ще живееш.
— Престани с тези глупости, моля те. Нямаш право да се държиш така непринудено, така веселяшки.
— Така ли? И как да се държа?
— Трябва да си угрижен. Все пак очакваш смъртта.
Рок въздъхна дълбоко. Изкушението бе твърде голямо, той вдигна ръка и пръстите му заиграха с една от златните къдрици на Скай. Дори и морската вода не бе успяла да унищожи копринената мекота на косата й. Тя не се дръпна и затова той погали и лицето й.
— Има ли някакво значение за теб дали ще умра? Тази сутрин много ти се искаше да ме натопиш във вряло масло или да ми одереш жив кожата. Нещо подобно смята да направи с мен в Логан, ако откажа да го завела до мястото на съкровището.
— Но то не съществува — възрази тя с отчаяние в гласа си.
— О, съществува, разбира се. „Доня Изабел“ наистина е излязъл в открито море от пристанището на Картахена — по всеобщо мнение, натоварен с индианско злато. Джек сигурно го е превзел и след това потопил. Естествено първо е пренесъл златото на своя кораб, а след това го е заровил някъде.
— Само че ти нямаш и най-бледа представа къде го е закопал, нали? — простена Скай.
Той се усмихна и върховете на пръстите му се плъзнаха по нейната кожа. Така й се искаше в този момент да се хвърли и да го прегърне през врата. Измами я, превърна я в последна глупачка, водеше противен живот, но въпреки всичко тя го обичаше. Бе безсилна срещу това чувство. На сърцето си не бе в състояние да заповядва.
— Значи, все пак си малко натъжена, нали? — промълви той.
— Не…
— Така е. — Привлече я към себе си и я целуна, но че тъй брутално, както преди това пред колибата, а
