успял да я донесе дотук. Не бе в състояние да възприеме вече каквото и да било, само затвори очи и заспа начаса.
Събуди я слънцето, което огряваше с топлите си лъчи нейното все още мокро тяло. Изправи се и видя Сокола да лежи на няколко крачки от нея. Бавно пропълзя до него. Прииска й се да го върне в съзнание с нежна целувка. Точно тази сутрин не бе способна да изпитва нито срам, нито някакви угризения на съвестта. Изведнъж нещо я накара да се спре. Вгледа се внимателно в лицето му. Половината от неговата брада и мустаците му бяха просто изчезнали, остатъците бяха странно залепнали по кожата. Тя хвана едно косъмче и го дръпна предпазливо. То остана в ръката й. Фалшива брада? Без нея Сокола приличаше още повече на Питрок Кемерън… Не — изглеждаше точно като него.
Истината бавно стигна до съзнанието й. Тя скочи рязко, забравяйки отчаяната битка със смъртта, която бяха водили предната нощ, забравяйки всичко останало в сляпата си ярост.
— Кучи син! — изкрещя Скай и го разбуди не с целувка, а с ритник в корема.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
— Кучи син! Отврат! Гнусен тип! Мошеник с мошениците! По-гаден и от отрепка, от плъши говна! Жив да те одерат дано!
Рок реши, че все още сънува. Бурята, разбира се, бушува край него, връхлетяла го е фурия и го бие, блъска, тормози, мъчи, изтезава, та дано се събуди и дойде в съзнание…
Не, това не е сън! Скай е. Надвесена над него, вика, крещи, пищи, ругае. Едната й ръка е подпряна на кръста, а с другата върти собствената му сабя, заплашвайки да отсече някой от крайниците му. На слънчевата светлина очите, й искрят като сапфири, а косата, разбърканата й коса, се е разпиляла по цялото лице. По тялото висят някакви мокри остатъци от облекло, а голите стъпала са се разтанцували наоколо и сякаш не знаят кога ще спрат. Ако не бе тъй разгневена, той непременно щеше да се усмихне. Независимо от крайно обезпокоителното състояние на духа, тази жена изглеждаше по-прелъстителна от когато и да било. Под все още мократа горна част на роклята отчетливо изпъкваха кръглите, пълни гърди. Бе като езическо създание от отдавна забравени, варварски времена.
Той я гледаше стреснат, без изобщо да разбира за какво става въпрос, а през това време тя го струпваше безспир с ругателни епитети и ритници в корема. Стенейки, той все пак успя да се изправи.
— Скай! Какво става с теб?
— А, и отгоре на всичко пита?
Докосна инстинктивно лицето си. Половината от брадата бе изчезнала. Рок измърмори някаква ругатня и отлепи и останалата част. Боже, колко е уморен… Болеше го цялото тяло, а като капак на всичко се налагаше да изтърпи и темпераментния спектакъл на Скай.
— Ставай веднага! — заповяда тя и опря острието на сабята в сънната артерия на врата му. Докато се изправяше, очите й пръскаха искри. — Би трябвало да те смеля на кайма и така да спестя труда на палача. Господи Боже, какво направи ти с мен!
— Какво съм направил?
— О-о, лорд Кемерън или капитан Сокол. Как можа! На теб бесило ти е малко! — Тя тръгна напред с вдигната сабя и на него не му оставаше нищо друго, освен да отстъпи. Никога не я бе виждал толкова разгневена. Не бе наясно и дали няма да употреби оръжието.
— Дай ми сабята, Скай.
— Да ти дам сабята ли? Ти май си мръднал нещо, а?
— Нали не искаш да ме убиеш…
— Да те убия ли? О да, разбира се, че искам. Само че на първо време ще те поизтезавам малко. Да имаше как, бих те хвърлила във вряло масло или пък бих ти рязала пръстите и разни други израстъци парченце по парченце…
— Лейди… — заговори той предупредително.
— И кого ще убия? Лорд Кемерън? О не, не мъжа си, представителя на висшето общество, а пирата, жалкия негодник…
— Значи, ще убиеш любовника си, любимия? — заговори той протяжно, отмести сабята настрана и пристъпи към нея.
Тя се отдръпна назад.
— Сребърния сокол ще убиеш, така ли? Човека, който те изнасили толкова брутално? Нали това каза на мъжа си, когато го придумваше да анулира брака ви.
Дъхът й спря, когато се удари с гръб в някаква палма. Овладя се обаче бързо и рязко дръпна сабята, която остави драскотини но палеца му. Само след секунда острието на сабята отново се опираше в гръкляна му.
— Ти, кучи сине! Да ме изпързаляш така…
— Дай веднага! сабята, Скай.
Двамата започнаха да се придвижват предпазливо в кръг и да се дебнат.
— Подъл мошеник такъв! Значи от моето легло се прехвърли направо в кревата на друга, така ли! Посмей само да ме докоснеш още веднъж!
— Друга жена не е имало.
— Лъжец! И двамата видяхме онази червенокоса никаквица.
— Ангажирах я само, за да те ядосам — признанието му обаче бе груба грешка. Ръката на Скай се разтрепери и стоманата потъна още по-дълбоко в кожата на Рок. — Дай ми сабята! — повтори той.
— Никога! Защото, ако ти я дам, ще те заболи много, вярвай ми.
— Друга не е имало — каза той повторно, — ти си единствената, скъпа моя, предана моя съпруго…
— Не съм ти никаква предана твоя съпруга! — изсъска тя. — Бях принудена да приема този брак така, както станах и пленничка на пират.
— О, госпожа съпругата обаче не се посвени да избяга и да сключи пакт с пирата. Ти ми обеща нещо — забравила ли си, скъпа?
— Ти пък си най-гадният мъж, който се е раждал някога.
Рок се приведе и понечи да дръпне сабята от ръцете и, но тя светкавично я развъртя във въздуха, в непосредствена близост с врата му. Той отскочи пъргаво назад и отново започна да я обикаля в кръг.
— Кой, аз ли, лейди? Аз?
— Да, точно ти, с презрения двойствен живот, който водиш. Ще те окача на бесилката точно като Сребърния сокол. Дори и да знаят, че всъщност си лорд Кемерън. И човек като теб се пише приятел па баща ми. Пфу! Само като си спомня, че ти превзе неговия кораб! Дори само това да беше, заслужаваш да ти разпоря корема.
Аз отнех бащинии ти кораб от Едноокия Джек — опресни той паметта й, — а теб измъкнах от ръцете на банда кръволоци.
Да, и след това ме заведе на Боун Кей, нали… — Внезапно в очите й проблясваха сълзи, които той не биваше да забележи. Замига ядосано я стоманеното острие за малко да остави белег по гърлото на Рок. Наистина би трябвало да убие този пират. Той си го заслужава.
— Дай ми сабята, Скай.
— Не!
Той издърпа светкавично дългия си нож от кончова на ботуша. — Е, добре, щом искаш да се бием, ще се бием.
— Я престани! — предупреди го тя, когато го видя да се приближава с финтови движения. Късото широко острие проблесна под слънчевите лъчи. В ръцете си Скай държеше, разбира се, по-доброто оръжие и тя много добре умееше да си служи с него. — Престани или ще те убия.
— Ами давай тогава, съкровище мое. — нападна я отново и остриетата се сблъскаха със звън. — Заслужаваш така да те напердаша, че аристократичния ти задник да посинее!
— Веднъж вече направи това.
— Удоволствието бе за пирата, а не за лорд Кемерън — тежко ранения ти съпруг.
— Тежко раненият ми съпруг… — Скай така се смути, че едва успя да отблъсне следващия удар и след това да отскочи назад.
