добави: — Не е възможно да дойдеш с нас. Ще трябва да се върнеш у дома.
— Да, но баща ми…
— Ще го намеря, обещавам ти.
— Да, но…
— Скай, не желая да рискувам живота ти отново. Прекрасно знаеш колко е опасно да се качваш на пиратски кораб. Лично аз скоро ще си взема наградата. Ти ще платиш, разбира се. Разчитам на дадената дума. Веднъж вече ти ми обеща нещо — спомняш ли си? Настъпил беше мракът и за да се спасиш от него, бе готова да се изправиш срещу всички възможни опасности. Тогава ти ми обеща всичко. Но не го изпълни, защото бе дала обещанието на пират, нали? Накрая, все пак, удържа думата си. Никога няма да забравя нощта, в която ти ми дари своята невинност.
— Никога няма да забравиш ли? — прошепна тя. — Може би само в случаите, когато лежиш в леглото с уличници?
— Дори и тогава не забравям. А ти мислиш ли за мен, когато спиш с мъжа си?
Тя сведе глава. Бе дала обет никога вече да не се бори срещу мъжа си и когато преминат опасностите, да отиде да живее с него в Кемерън Хол и да го обича до края на дните си. Разбира се, ако все още я иска — след всичко, което стори и ще стори… Може би никога няма да й прости, няма да я разбере. Страхуваше се от завръщането у дома и се питаше кого ли обича повече, пирата или Рок. Не знаеше и от кого се бои повече. Докога, о, Боже, ще се люшка между двамата?
— Обичам мъжа си — каза тя тихо.
— Какво-о? — Сокола повдигна брадичката на Скай и впи поглед в очите й. Не по-малко острият му глас я удиви.
Но преди още да успее да отговори, Робърт Ероусмит се появи отново.
— Хората ви очакват при лодките, капитане. Налага се да побързаме. Насам е тръгнал отряд на губернаторското опълчение. Бих могъл да предам лейди Кемерън на тези хора и след това да се присъединя към вас.
— Добре предложение. — Сокола учтиво целуна ръка на Скай. — Винаги на твоите услуги, милейди. Доскоро виждане!
Изтича надолу по стълбите, а Робърт започна да настоява:
— Елате, лейди Кемерън, по-бързо! Слухът за пристигането на опълчението ще се разнесе бързо и съвсем скоро кръчмата ще загъмжи от най-долнопробна сган, която се бои от арест и бесило. Освен това и аз си пазя кожата. — Предложи й ръка и двамата се спуснаха по стъпалата.
Долу в залата на пътя им се изпречиха няколко души. Едип от мъжете се захили нагло. В устата му проблясваше златен зъб, а косата бе разрошена.
— Ей, това не е ли мистър Ероусмит от групата на Сокола? Е, след като Сокола вече го няма, то…
— Какво искате от мен, Фелоуз?
Мъжът само потърка палец и показалец.
— Това, което винаги искаме, добри ми господинчо. Пари! — след това посочи към Скай, която побърза да нахлупи качулката по-ниско на главата си. — Някаква дама е погостувала на Сокола и това е точно женичката на Кемерън. Я, каква хубавица, нали? И освен това струва цяло състояние.
— Пуснете ни да минем, момчета. Тя помогна на Сокола да избяга.
Фелоуз наклони глава.
— Сокола вече го няма, мистър Робърт. Както чувам, отново ще си мешат капите с Логан. Този път, най-сетне, ще да се избият един друг. Затова вече изобщо не се боя от Сокола.
— Наистина ли не се боиш? — долетя гръмотевичен глас и всички обърнаха поглед към вратата. Сокола бе все още тук. Стоеше на прага с наметало върху раменете, а в ръката си държеше сабя. — Нека решим въпроса с помощта на стоманата, сър.
— Хванете веднага момичето! — изрева Фелоуз.
Грозен тип с мръсни ръце, издаващ противна воня на ром, се хвърли към Скай. Тя извика и побягна към стъпалата. Робърт се нахвърли върху нападателя и го просна на пода с тежък юмручен удар по брадата, след което извади сабята си.
— Изведете я навън, Ероусмит! — разпореди Сокола.
Робърт я побутна да се движи по-бързо по стълбите, но веднага ги последваха. Той развъртя сабя, но задачата му бе трудна — срещу себе си имаше трима нападатели.
— Трябва ми сабя, Робърт! — извика Скай.
Сабя ли, милейди? — хвърли се към един от мъжете, който само миг по-късно, с пъшкане притисна ръце към прободения корем и изпусна оръжието си Без дори да погледне мъртвия, Скай вдигна сабята от пода, прибра полите си и се завтече заедно с Робърт нагоре по стъпалата. Бягайки, и двамата успяваха сръчно да отбиват безбройните удари.
— А сега ще ви се наложи да се биете с мен! — изкрещя Сокола и се хвърли сред гъмжилото, за да от клони вниманието на разярените мъже от Скай и Робърт. В смъртоносната схватка той бе недосегаем за стоманата, непобедим за враговете.
Междувременно Скай и Ероусмит достигнаха края на стълбите. Сокола се приближаваше с бой и не след дълго бе вече при тях. От острието на сабята му капеше кръв. Бутна рязко вратата на стаята, която бе на пуснал преди малко, блъсна вътре Робърт и Скай и след това ги последва.
— Бързо, леглото!
Робърт и той избутаха тежкото легло до вратата върху която вече се стоварваха удари от саби и други оръжия. Съвсем скоро тя щеше да се сцепи. Сокола запокити някакъв стол по мръсните стъкла на прозореца, разкъса завесата, нави бързо парчето плат около ръката си и досчупи останалите в рамката парчета.
— Елате, бързо!
— Какво? — попита Скай с недоумение. — Та ние сме на първия етаж! Вие с Робърт… вие можете да скочите долу, аз обаче…
— И вие можете — увери я Ероусмит. — Това с единственото, което ни остава.
— За Бога, Робърт, трябва да изчезваме! — Сокола притича до нея, вдигна я във въздуха и я понесе към прозореца.
И той наистина я хвърли. Тя полетя с писък в нощта и млъкна едва, когато се приземи в копа сено. Веднага след това същото стори и втора фигура, а след нея и трета. Скай просто не можеше да повярва, че е още жива.
— Давай, Джако! — заповяда Сокола и колата със сеното потегли. Напразно се опитваше да се изправи в клатещото се возило. Нечии силни пръсти се сплетоха с нейните. — Остани легнала!
Колата спря. Сокола и Робърт скочиха от нея, последвани от Джако, когото Скай позна веднага. Спомняше си го от пиратския кораб. Той й се поклони ухилен.
— Добър вечер, милейди.
Сокола я сне от колата. Бяха на кея и плискането на вълните достигна до слуха и.
— Велики Боже, как разбрахте, че е необходимо да се върнете в кръчмата, капитане? — полита Робърт.
— Ами, когато тръгвах, муцуните на някои от типовете там не ми харесаха. На Джако пък му хрумна добрата идея да наеме колата със сеното и да се спотаи зад къщата, нещо, за което ще му бъда благодарен вечно.
— Те съвсем скоро ще разберат, че стаята е празна — вметна Джако. — Трябва по най-бързия начин да се качим на борда, капитане. И то не само заради ония гамени. Доброволците на губернатора са също наблизо.
— Какво ще правим с лейди Кемерън? — попита Робърт.
Сокола изпъшка и я огледа от глава до пети.
— Идва с нас. Нямаме друг избор. Не мога да я върна обратно, дори и хората на Спотсууд да настъпват. — Хвана Скай за ръката и я при тегли към себе си. — Както неведнъж вече имах случай да се убедя, ти, моя скъпа лейди, си ми едно голямо бреме.
Тя се отдръпна от него с възмущение, държейки все още сабята на прободения негодник.
— Ти нападна моя кораб, не го забравяй! Ако беше порядъчен човек, ние никога нямаше да се
