си спала с него. И отгоре на всичко ми идваш тук, възмутена до Бога, че в леглото ми лежи друга. Нима смяташ, че безсмъртната ми любов към теб ще трае вечно? Нима наистина си си мислила, че ще чезна от любов, докато тя се въргаляш в постелята на богоизбрания ми братовчед?
Вбесена, тя вдигна панталоните и ботушите му от пода и ги запокити върху разгаления му корем. Той само се ухили, въпреки че го заболя.
— Темпераментът ти си е все същият.
— Ще ми помогнеш ли или не, тебе питам?
— Трябва да си помисля малко.
— Ще ти платя.
— Естествено.
— Със злато.
Той прехвърли крака над ръба на леглото, пъхна се в панталоните си, а Скай се вторачи запленена в бронзовата му гръд, която се открояваше на сиянието на свещите. После седна на някакъв стол и заобува ботушите.
— Плащам в злато — повтори тя. — Ще ми помогнеш ли или не, кажи!
Сокола стана от стола, взе ленената риза от края на леглото и я навлече през глава. Усмихна се широко и се обърна към Скай.
— Имам си достатъчно злато, тъй като съм не само долен и низък пират, но и много предприемчив. Или, казано с други думи, златото ти, скъпа, изобщо не ме интересува.
— Длъжен си да ми помогнеш!
— Защо, моля?
— Защото… защото…
— Защото си дама, изпаднала в затруднение, затова ли? — Приближи се до нея, хвана двете и ръце и целуна поред всички кокалчета на пръстите й. — Или може би, защото аз бях първият? Жените умират за такъв род спомени, нали?
Тя се откъсна от него м посегна да го удари, но той хвана юмруците й още във въздуха и я притегли към себе си.
— Пусни ме веднага! — изсъска тя.
— Не съм те викал. Сама дойде при мен.
Тя не разбра дали имаше предвид тази нощ, или пък онази, другата, в по-ранния й живот, в рая на Боун Кей, когато тропическият вятър повяваше в стаята му.
— Моля те, пусни ме… — Поколеба се за малко. — Дали ще ми помогнеш или не — не знам. Само че не бива да оставаш тук нита миг повече. Спотсууд знае, че си във Вирджиния.
— О, така ли? — думите й като че изобщо не го обезпокоиха.
— Да. Ще те прати на бесилото. Побързай! Мъжът ми…
— Слушай, защо не потърси от него помощ? След като умее да се бие толкова добре… .
— Той не е пират.
Миглите му покриха сребристите очи и тя не разбра какво мисли.
— Добре, а ако беше пират?
— Да, но не е! Рок би могъл наистина да се бие с Логан, но не и да преговаря с него. Освен това, другите пирати няма да го подкрепят. Моля те…
При тези думи той я притисна с всичка сила към гърдите си.
— Знам къде е Логан.
— Помогни ми тогава, за Бога!
— Само срещу заплащане — отвърна той с цинична усмивка.
— Казах ти вече — ще си получиш златото.
— Не го искам.
— А какво друго?
— Теб.
Скай пое дълбоко дъх.
— Да, но…
— Аз назовах цената си. Искам да те притежавам, както на Боун Кей — ухаеща след къпане, сладка и изкусителна, а косата ти да пада върху разголените рамене като слънцето, затулено от облак… И още, разбира се, сърцето ти, тялото ти.
— Аз… не мога…
Сокола я пусна и се извърна.
— Това е моята цена — последната ми оферта. Или я приемай, или я отхвърли.
Разгневена, тя затропа с крак.
— Не е възможно да платя такава цена. Вече съм омъжена.
— Беше вече омъжена и когато преспахме за първи път заедно.
— Да, но не знаех още, че са ме омъжили.
— Знаеше обаче, че си сгодена, нали?
— Какво значение има всичко това? Не мога да платя тази цена.
Той вдигна черния редингот и го метна върху раменете си, препаса колана с пистолета, затвори токата и си сложи шапката с перото.
— Адио, милейди. Ще последвам съвета ти и ще се махна оттук.
— Не! — извика Скай, когато той се отправи към вратата.
Сокола се обърна съвсем бавно и вдигна учуден вежди.
— Аз… аз ще платя.
— Прекрасно. А твоят любещ съпруг?
— Той не те засяга изобщо. Нали ще платя?
— Може пък и да ме засяга. И то много.
— Какво?
— Е, няма значение. — Върна се при нея, пое ръката й и я целуна леко. — Сделката е сключена, госпожо.
— Да, така е.
— Да знаете, че ще си взема своето. Ако ще, след това и потоп.
— Да. — По гърба й премина хладна тръпка. Сякаш бе сключила договор със сатаната. Но на карта бе заложен животът на баща й. Още една нощ в обятията на пират не бе особено висока цена за спасението му. Не, всъщност цената бе висока — защото щеше да измами съпруга си.
Сокола я гледаше изпитателно. Сребристите му очи сякаш разчитаха мислите й.
— Ела. Ще спазя споразумението.
— И аз.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Сребърния Сокол отвори вратата към коридора.
— Робърт!
Ероусмит сигурно бе чакал някъде съвсем наблизо, защото се появи веднага.
— Да, капитане.
— Изпратете нашите хора, които чакат долу в залата, по лодките. Налага се незабавно да се качваме на борда.
— Слушам, сър!
— След това се върнете и ще заведете лейди Кемерън на мястото, където днес сте се срещнали. Или още по-добре — предайте я на губернатора с най-верноподаническите ми почитания, като го помолите да вземе мерки госпожата да не направи някоя поразия.
— Както наредите, сър — съгласи се Робърт.
— Какво-о? — изпищя Скай.
— Вървете Ероусмит — нареди Сокола. Робърт отдаде чест и се отдалечи. Обърна се към Скай и
