произнасянето на тези думи и за миг изчезна зад кръчмата. Скай го последва и видя как възсяда червеникавокафяв кон.
— Ей, почакайте! Не знам къде се намира това място… — Млъкна обаче смаяна, когато разпозна Робърт Ероусмит, първия офицер на Сокола. — Робърт!
— Милейди… — Той докосна шапката си с тръст. — Елате с мен.
Нямаше време нито да се съгласи, нито да отхвърли това нареждане, защото той я хвана и я вдигна до себе си на седлото.
— Скай! — изкрещя Мати и се затича след нея.
— Кажете й, че всичко е наред — разпореди Робърт.
— Мати! Не се тревожи — това е приятел! — Изплашеното лице на Мати събуди в Скай угризения, но също така и опасението, че икономката може да алармира Рок и той да я последва начаса. Загледа се с тревога в тъмния път, по който яздеха с Робърт. Тази нощ криеше много по-страшни опасности от мрака. Ако лорд Кемерън се натъкнеше па Сребърния сокол, сигурно щеше да го убие. И виновната щеше да бъде тя, защото каза, че Сокола я е насилил…
Не, по-добре да не мисли за такива неща. Сега Робърт ще я заведе при своя господар и тя ще трябва да го накара незабавно да избяга. Колко лекомислено от негова страна — да дойде във Вирджиния. В Северна Каролина губернаторът Идън явно търпеше пиратите. Но тук, във Вирджиния, Аликзандър Спотсууд ги беше подгонил безмилостно. Следователно Сокола бе длъжен да напусне този щат. Непременно трябваше да стори това, не на последно място, за да спаси лорд Тио Кинсдейл и да прибере златото, което Скай носеше със себе си.
С трепет си спомни деня, в който лежеше под слънцето в обятията на пирата и чувстваше по голата кожа докосването на тъмната му брада. Спомни си и за онази първа нощ, в която тя първа отиде при него… Тогава не можеше да знае още, че ще залюби един ден и Питрок Кемерън.
Тя успя да преодолее страха от тъмнината. Рок бе мъжът, който й помогна да преодолее страданието по отминалото. А Сребърния сокол пък и показа, че във всеки мрак има лъч светлина.
Макар кралят на пиратите да бе първият, на когото подари сърцето си, тя все пак обичаше мъжа си. От една страна, копнееше за нова среща, но от друга — я побиваха тръпки. Какви ли спомени пазеше още? Какво ли щеше да поиска от нея? Душата й? Бе ли в състояние тя да му я продаде още веднъж? Тялото й се разтрепери и Робърт прошепна в ухото й:
— Студено ли ви е?
Тя само поклати глава.
— Боя се само от повторната среща със Сокола. Наистина ли знаете къде се намира?
— Да.
Този човек се държеше винаги добре с нея. Естествено, радваше я, че е във Вирджиния. Но също така се страхуваше за него.
— Робърт, не биваше двамата с господаря ви да идвате тук.
— Сокола е способен на всякакъв риск.
— Е, в Уйлямсбърг не посмя да дойде.
— Това сторих аз вместо него.
— Шпионирахте ли?
— Тъй вярно, милейди.
— Ако ви хванат, ще ви окачат на бесилото.
— Хората на Сребърния сокол не ги хващат.
— Да, но…
— Аз съм Робърт Ероусмит, милейди, добър поданик на Негово Величество, порядъчен гражданин на кралската колония Вирджиния. Както виждате, не може да ми се случи нищо, — след кратка пауза попита: — Добре ли се чувствате? След двадесетина минути пристигаме.
Отдавна бяха оставили уличните фенери зад гърба си и конят се движеше в по-бавен тръс. Луната осветяваше пътя. Въпреки това Робърт се тревожеше дали Скай няма да се уплаши от тъмнината.
— Чувствам се много добре — отвърна тя трогната и му хвърли къс поглед през рамо. — Боя се само, че мъжът ми ще ме последва. Не искам да ви срещне.
— Толкова ли е опасен?
— Би убил всеки пират.
— А вие бихте ли ме защитили?
— О да. Винаги сте били толкова мил с мен, Робърт.
— Мъжът ви би ли очистил и Сребърния сокол, или ще почака, докато той увисне на бесилката?
Скай потръпна. Предпочиташе изобщо да не мисли за възможния сблъсък между Рок и Сокола. Та нали един от двамата щеше да загине…
— Моля ви, Робърт, побързайте! Трябва да стигнем до Сокола и след това по най-бързия начин да напуснем Вирджиния. Баща ми…
— Знам вече, милейди. Само че, ако Сребърния сокол разпъне платна, вие няма да можете да го придружите. Трябва да се завърнете у дома.
Не, за такова нещо не можеше да става и дума. Но сега не бе подходящият момент за спор. Щеше да реши този въпрос по-късно.
Робърт насочи коня към реката. С този мъж се чувстваше в безопасност — макар да бе присвоил смарагда й. Каква благодат — да усещаш нощния вятър как бие в лицето ти, да виждаш сребристото сияние на луната. Почувства вътрешната увереност, че всичко ще свърши добре.
— След малко сме в Блекхорз — съобщи Робърт. — Моля ви през цялото време да стоите до мен, милейди.
Тя кимна. И на крачка нямаше да се отделя от него, тъй като кръчмата не вдъхваше особено доверие. От прозорците и отворената врата струеше мътна светлина. Чуваше се груб смях.
Робърт слезе от коня и сне Скай от седлото. Тя сложи качулката на тъмносиньото наметало, хвана своя придружител под ръка и двамата поеха по разклатени дървени стъпала към входа.
Не, това не бе място за дами. Помещението бе изпълнено с гъст дим, а въздухът вонеше на развален ейл и кисела пот. И мъже, и жени, всички изглеждаха нечистоплътни. Един от тях носеше черна превръзка на окото и накривена перука с плитчица, а широките му плещи заплашваха да спукат явно крадения редингот с цвят на горчица.
На една от масите моряци в ленени ризи се закачаха с едрогърда чернокоса проститутка. Един си пъхаше ръката в дълбоко изрязаното деколте, друг пък я целуваше, а след това се разсмя гръмогласно.
Робърт се покашля, а Скай запита недоверчиво:
— Наистина ли Сокола е тук?
— О да, милейди. Това място е създадено като че нарочно за пирати.
Стори й се, че в очите му проблеснаха весели искрици и отвърна:
— Да, той наистина е пират, и някой ден ще увисне на бесилката. — Още недоизрекла тези думи, от една маса стана някакъв пиян и се хвърли към нея. Скай изпищя.
Робърт му препречи пътя светкавично и го просна на земята с добре премерен удар.
— Тази тук е дошла на гости на Сокола, ясно ли е? — обясни той на останалите. — Направете път!
Посетителите се отдръпнаха встрани и Робърт поведе Скай към някакви тесни стъпала в дъното на залата. Тя усещаше върху си жадните погледи, който я следваха. Мъжете вероятно бяха хвърлили око на парите и или на нея самата, докато жените при пръв удобен случай биха й взели дрехите от тялото. Но никой не посмя дори да я докосне, защото тя бе тук заради Сокола.
— Какво ужасно място, Робърт!
Той само се усмихна.
— Както казах вече, най-подходящото място за пират. Впрочем, тук не бива и да ревнувате.
— О, не съм ревнив човек.
— Е, в последно време изглеждаше, като че ли вие двамата, така да се каже, успяхте, хм, да преодолеете известни затруднения. Но той, разбира се, си остава мошеник, какъвто си е бил винаги.
