срещнем.
— Да, тази мисъл наистина може да ме накара да се покая. Я по-добре да тръгваме! — той вдигна Скай на ръце и я понесе надолу към тъмната вода, последван от Джако и Робърт. Качиха се на някаква лодка и когато седнаха на пейките, Сокола се приведе към Скай. — Ще бъде много опасно да палим лампа. Ще се справиш ли?
Тя кимна безмълвно. Внезапно пляскането на веслата бе заглушено от неистови крясъци.
— Аха, компанията от кръчмата се е събрала вече — отбеляза Джако със смях.
— Малко обаче са закъснели — додаде Робърт със задоволство.
Скай погледна към сушата. Виждаше се как мъжете там бързат да се качат в лодките си. И в този момент се чуха изстрели.
— Опълчението — промърмори Робърт.
— Дали ще ги арестуват? — прошепна Скай.
— Ами да, милейди. Всички, чиито злодеяния се докажат, ще бъдат изправени прел съда и после, нали знаете — ще ги обесят. Сред тях има няколко изявени престъпници. Ако обаче някой не е известен по лице или име, го пускат.
— Сребърния сокол сигурно е познат.
— О, разбира се, милейди. — Робърт се усмихна широко, а Скай затвори очи за няколко секунди. Във Вирджиния смъртта дебнеше Сокола. И все пак той бе дошъл, заради нея ли?
— Ще се справим ли?
Робърт вдигна едно от греблата във въздуха.
— Корабът е точно пред нас.
Тя хвърли отново поглед към брега. По кея галопираха коне, в реката се спускаха лодки. На брега се водеше люта битка, звънтеше стомана, отекваха изстрели.
Пиратите сигурно познават много добре реката, мислеше си тя. Приближаваха се към кораба в почти пълен мрак. Скай почувства, че й става студено и потрепери. Сокола спря да гребе и положи ръка върху нейната.
— Вече сме съвсем близо.
Тя кимна мълчаливо, но за нея времето течеше много бавно. Не беше възможно корабът да е закотвен близо до брега, сигурно го беше скрил в някой от морските ръкави. Изведнъж пред тях проблесна някаква светлина.
— Очаква ли ни мистър Фултън, готов за потегляне? — запита Сокола.
— Тъй вярно, капитане — отвърна Робърт. Лодката се долепи до кораба, някой хвърли отгоре
плетена стълба през десния борд и Сокола изправи Скай на крака. Тя се вкопчи в стълбата и се закатери, следвана плътно от останалите.
— Заведете лейди Кемерън в каютата, Ероусмит — нареди Сокола.
— Момент, моля! — възнегодува тя. Да не би да си мисли, че отново ще обитава неговата кабина?
— Нямам време за дискусии — отвърна той нетърпеливо. — Тук аз съм капитанът и предприемам това пътуване по ваше желание, преследван при това от доброволците на губернатора. Ероусмит… — обърна се и тръгна бързо към кормилото, а Робърт я подхвана под ръка. Колкото и да я харесваше, той се подчини на своя капитан.
— Моля, елате с мен, милейди.
— О, да го вземат дяволите! — надяваше се Сокола да чуе яростния й вик, но той не се издаде с нищо. Беше вече на мостика и раздаваше заповеди на екипажа. Вдигнаха котвата, мъжете се покатериха по такелажа, за да нагласят платната според вятъра.
Робърт я заведе в каютата на Сокола. В печката гореше огън. Няколко лампи разпръсваха мека светлина. Помещението не се бе променило изобщо.
— Не мога да остана тук — опита се да му обясни тя.
Той обаче не обърна внимание на думите й, затвори вратата и спусна резето. Тя падна изтощена на леглото, пусна сабята на пода и свали наметалото. След малко обаче се изправи, отиде до барчето и си наля ром.
Малко след като се изтегна на леглото, я споходи хълбок сън. На следващата сутрин се събуди сама. Опасенията й, че през нощта Сокола ще дойде при нея, не :е сбъднаха. Изправи се и в този миг осъзна смутена, че страхът й не се отнася до него, а до нейните собствени чувства.
Робърт донесе закуската и вода за миене.
— Вината не беше ваша — забеляза той. — Присъствието ви на кораба в никакъв случай не е по вкуса на Сокола. Но, както казах, вие не сте виновна за това.
— Благодаря, Робърт.
Той й се усмихна окуражително.
— Ако кралят реши да помилва всички пирати, ще промените ли живота си? — попита го тя.
Стори й се, че усмивката му някак си се разшири. Той обаче сведе бързо очи, така че тя не улови погледа му.
— Ще направя така, както ми нареди капитанът, мадам.
— Толкова ли сте му предан?
— Да — поколеба се малко, но продължи: — И той никога не разочарова хората, които му вярват. Обещае ли да постави на карта живота си за някого, прави го. Аз също бих дал живота си за него. Така мислят всички на борда. Именно по тази причина и другите капитани го почитат и се боят от него. — Той се отправи към вратата. — Няма повече да ви заключвам. Ако желаете, можете да излезете на палубата.
Почакайте малко, Робърт… — Той се обърна и тя попита със запъване:
— Къде… той къде е спал през нощта?
— В спалнята на офицерите, милейди — отговори Робърт. — А сега, ако нямате други желания, ще се оттегля.
В спалнята на офицерите, помисли си Скай, оставайки сама. Значи й е предоставил собствената си кабина. Нима достопочтеният мошеник щеше да изчака търпеливо, докато настъпи моментът да си вземе възнаграждението? Потисната, тя си спомни за съпруга си, когото остави да лежи в безсъзнание на пода в стаята за гости. Рок… Щеше ли някога да й прости? И от кого всъщност се страхува повече — от лорда или от пирата? Кого обича повече?
Закуси, след топа се изми, вчеса косата си и излезе па палубата. Голямата част от платната бяха прибрани и корабът плаваше по протежение на бреговата ивица в застрашителна близост до сушата. Видя Сокола на кормилото и се усмихна на моряците. Някога те й внушаваха страх, но сега бяха нейни съюзници, приятели.
— Наспа ли се добре? — попита Сокола, когато тя го приближи. Носеше черна риза, отворена при врата, и черни къси панталони.
Скай кимна утвърдително.
— А ти?
— О, убивах си нощните часове със сладки мечтания.
— Благодаря ти, че ми предостави каютата си.
Той я погледна, но след това бързо премести погледа си към наблюдателния пост горе.
— Джако!
— На вашите заповеди, капитане.
— Всичко ясно ли е?
— Кристално ясно, капитане.
— Робърт!
— Слушам, капитане? — Ероусмит буквално долетя по стъпалата.
— Поемете кормуването.
— На вашите заповеди, капитане.
Сокола хвана Скай за ръка и я поведе към десния борд. Ветрецът развяваше косата й.
— Имам някакви дамски принадлежности на кораба. Разбира се, не сме очаквали, че ще се озовеш на кораба, така че не сме се подготвили изобщо. Следобед ще ти изпратя каквото има. — Той се облегна на перилата и я заразглежда. — Знам колко обичаш да се къпеш и затова ще ти доставя и това
