— Точно така! Как мислиш, че се почувствах, когато ангелоподобната ми женичка ме прелъсти — само и само след това да ме просне в безсъзнание т земята, с шише от ром.
— Нали трябваше…
— Разбира се, че трябваше да отстраниш лорд Кемерън от играта, та да изприпкаш при другия и да му обещаеш не по-малко сладка награда за услугите му.
— Как си позволяваш! — Скай отново имаше предимство и притисна Рок със сабята си. Той заотстъпва по пясъка и накрая се блъсна в палмата. — Ти упрекваш мен — след като си ангажирал някаква проститутка и си легнал с нея в едно легло, за да ме ядосаш?
— О, да! А ти пък така се стъписа, когато видя Сребърния сокол с друга жена. Във всеки случай много повече, отколкото когато те покани като прелюбодейка да споделиш леглото му.
— Кучи син! Заслужил си си го. Предупредих достопочтения си съпруг, че може би нося чуждо дете под сърцето си. А ти, милорд, какво направи ти? Изчака само да заспя и ме прелъсти най-безогледно.
— А ти мен не ме ли прелъсти? Нека чуем сега нещо за твоя морал, милейди.
— Как си позволяваш… — започна тя отново и в този момент той съзря своя шанс. Словесният двубой бе изопнал нервите й, ръката вече държеше сабята по-хлабаво. Рок нанесе внезапно силен удар по стоманеното острие и Скай изпусна оръжието.
— Позволявам си, каквото ми харесва, моя скъпа лейди — отвърна той. — Нали не си забравила, че си моя жена?
Тя го изгледа разярена, а след това погледът й падна върху сабята на пясъка. И двамата се хвърлиха едновременно натам. Пръстите на Рок я докопаха първи и я блъснаха встрани. Скай също се протегна към сабята, но той успя да я прегърне и двамата се затъркаляха плътно притиснати един в друг по брега. В един миг Скай остана по гръб и Рок веднага се намери върху нея, като притисна бедрата й между своите крака. Тя започна да се извива с всички сили, опитвайки се да го изблъска, но единственият резултат от усилията й бе появата на малка пясъчна вихрушка. Накрая се задъха изтощена и го загледа предизвикателно.
— И все пак някой ден ще те обесят!
— А ти искаш непременно да присъстваш на представлението, нали? Колко сълзи ще ми отпуснеш — една или цели две?
— Нито една. Ти си негодник, не заслужаваш нищо по-добро от бесилка.
— А ти пък си коварна прелъстителка. Кой от нас е по-виновният, а?
— Ти! През цялото време си знаел какво става; Водил си ме за носа, както си поискаш. Независимо че си знаел за болката, която измъчва сърцето ми.
— Болката, която измъчва сърцето ти ли, скъпа?
— Ах, нека не говорим за това. Слез най-сетне от мен…
— Типично за теб. Спасявам ти живота, откъсвам те от ледените нокти на морето. Заспивам, доведен от извършеното добро дело и буквално скапан от умора. И какво — в отплата си готова да ми изпотрошиш ребрата с крехките си крачета. После опираш собствената ми сабя в собствения ми гръклян, като ме заплашваш, че ще ме прободеш. В един момент обаче аз те надвивам и какво става? Ти вече не искаш да се биеш. Обаче тези работи не стават така, лейди. Ти си ми длъжница — не на последно място за това, че за едната бройка да ми строшиш черепа с бутилка от ром. А сега слушай добре какво ще ти кажа…
— Не! — извика тя наежено. — Съвсем скоро ще бъда отново свободна и необвързана. Бог ми е свидетел, ще те видя да висиш па бесилката. Като си помисля само колко безобидни хора си направил на глупаци! Например губернатора Спотсууд, който ти вярва във всичко. Как можа! Имаше всичко, което поискаш. Въпреки това пожела да играеш ролята на пират, да грабиш, плячкосваш и…
— Да изнасилвам жени? — добави той непринудено.
Скай само изруга в ответ и отново се опита да го избута. Задави я ридание. От роклята и фустите й не бе останало почти нищо и тя усещаше влажните крачоли на Рок по бедрата си. Най-накрая остана да лежи неподвижна а се вторачи в него. Той само се усмихна, чувствено, сатанински.
— О, да, много обичам да съм пират, лейди. Истински се наслаждавам, когато си взема това, което искам. Да водиш такъв живот е прекрасно. Много вероятно е някой ден да увисна на бесилото, но мисля, че си струва.
— О, негодник такъв! Сега разбрах защо лорд Камерън не искаше да се съблече, когато се любехме Страхувал се е, че мога да разпозная Сребърния сокол по някои телесни белези, например по една малка бенка.
— Да, наистина, не беше проста работа. На тъмно не можех да те любя поради твоя страх.
— Никога вече няма да ти се случи да ме любиш.
— Е, все още си моя съпруга.
— Ще те оставя!
— Това не е тъй просто. Преди обаче да разисква ме този въпрос, нека помислим за баща ти, за чието освобождаване ти обеща нещо на Сребърния сокол. А що се отнася до лорд Кемерън, той дължи порядъчна порция пердах на жената, която с такава готовност продаде своята добродетелност.
— О, да те вземат дяволите! — Скай се заизвива отчаяно под тежестта му, а раздърпаните остатъци от нейните поли и фусти се вдигаха все по-нагоре. Не след дълго бе напълно разголена до кръста, нещо, което не убягна от погледа на Рок.
— Благодаря ти, скъпа. Така ме облекчаваш. Как да действаме сега — първо да те напердаша и след това да те любя, пардон, изнасиля? Или пък обратното?
— О, заслужаваш да те разчекнат!
— Така ли? И какво стана с нежните чувства които засвидетелства към Сокола? А сладката страст, с която прелъсти лорд Кемерън? А върхът беше, когато оповести на пирата, че любиш мъжа си…
Тя присви очи.
— Това беше чиста лъжа! Излъгах за единия, за да се измъкна от властта на другия.
Усмивката на Рок угасна.
— Значи нито един от двамата няма значение за теб, така ли?
— Що се отнася до теб, имам едно-единствено желание — да те видя на бесилката!
Той сви ядно устни, а тя почувства внезапен силен страх. Да не започне да се преживява сериозно като пират и да й пререже гърлото или пък да я напердаши здраво като обиден съпруг? Затвори очи и се предаде на участта си. За нейна голяма изненада обаче той я пусна, изправи се, хвана я за ръцете и я вдигна грубичко на крака.
— Обичам те — изрече той тихо.
— Любов ли? Ти пък какво разбираш от любов?
— Все пак рискувах живота си неведнъж, за да те спася.
— Живота си ти рискуваш единствено, когато носиш по море с пиратския си кораб.
— Поставям ги на карта и когато тръгвам да спасявам баща ти. Все още ли искаш да спася баща ти?
— Естествено.
— Добре. Условията на договора остават непроменени.
— Какво-о?
Той не отговори веднага.
— Ако можех да ти обясня как ще действам…
— Изобщо не е необходимо. Така или иначе, един ден ще идеш на бесилката.
Очите на Рок засвяткаха ядовито.
— Един ден ти ще се разкайваш за думите си. Нека сега обаче се заемем с по-неотложните дела. Пиратът е по-подходящ, щом трябва да открием баща ти. Следователно си оставам пират. А когато спасим лорд Кинсдейл, ти ще се хвърлиш с готовност в обятията ми.
— Кучи син!
— Разбрахме ли се?
— Мразя те!
— Ако щеш ме мрази, ако щеш ме люби, както предпочиташ. Във всички случаи обаче ти ми принадлежиш, поне до деня, в който ще се заклатушкам на бесилката…
Внезапно обаче някакъв особен шум — щракането на освободен предпазител на пистолет — ги накара
