обаче той се ухили отново. — Виждам, че сте си обръснали брадата, сър. Сигурно, за да се харесате повече на дамата, ха-ха.
— Обръснах се заради горещината. Би трябвало да ви е известно, че никога не върша нещо, за да се харесам на когото и да било.
Чернокосият пират се загледа с любопитство в Рок.
— Сега изглежда досущ като оня, другия.
— На кого прилича? — попита Логан, а Скай усети как ръцете на Рок, които я придържаха, се стегнаха.
— На благородния си братовчед, лорд Кемерън.
— Ти виждал ли си Кемерън? — попита отново Логан с остър глас.
— Отдалеч, беше на борда на кораба си. — Тъмнокосият се ухили глупаво. — На Сокола му се е приискало да заприлича на мъжа на тази лейди тук и се прави на джентълмен.
Логан се запревива от смях, а Рок притисна Скай още по-силно към себе си.
— Нито дума! — предупреди я той тихо.
— Трябваше да го помоля да те прободе! — изсъска тя в отговор.
— И какво би се случило след това с теб? — прошепна Рок. Студена тръпка премина по гърба на Скай при тези думи. Колкото и да му се сърдеше, в този случай той имаше право.
— Какъв сте ми само красавец с тези гладки бузки, капитане! — каза Логан саркастично. — Само че след всичко, което чух, май нямате кой знае какъв успех. Изглежда, че милейди все още не ви е харесала.
— О, харесва ме, и как още.
— Я по-добре да тръгваме. — Логан започна да мести недоверчиво поглед от Скай към Рок и после обратно. — Сега отиваме при Тийч, след което ще се наложи да изпълните обещанието си, Соколе. Само не се опитвайте да хитрувате! Защото в противен случай ще очистя милейди на място.
— Няма да ви измамя — за това поне няма.
Логан се цакани да се обърне и да тръгне, но викът на Скай го спря.
— Къде е баща ми? Жив ли е още? Ранен ли е?
— Жив и здрав е, само дето достойнството му малко пострада. Е, тук-там има и по някоя драскотина, но като изключим тези дреболии, всичко останало си му е наред. Тръгваме ли? Зад тези дюни има празненство днес вечерта и ние ще вземем участие.
— Няма да ида никъде — отсече Скай.
— Какво-о? — процеди Сокола.
— Оставам тук, на този бряг, докато не получа доказателство, че баща ми е жив.
Логан се обърна към Рок.
— Я поразмърдайте малко тази жена, защото иначе ще приключим въпроса тук и сега.
— Все ми е едно. Какво значение има всичко това, ако баща ми е мъртъв? — извика тя гневно.
— Хайде, идвайте! — нареди Логан.
Рок сграбчи Скай през кръста и я метна на рамо. Вбесена, тя го заудря с всичка сила по гърба.
— Пусни ме веднага! Или ще се погрижа да те очисти веднага!
— Затваряй си устата! След вас, сър.
Логан се ухили широко и пое по пътя, а неговите придружители и Сокола го последваха. Скай продължи да крещи и да размахва ръце, докато накрая Рок не я плесна здраво по дупето. Не че я заболя кой знае колко, но я подсети за обстоятелството, че е облечена съвсем оскъдно. Престана да се съпротивлява, за да не разголва още повече тялото си.
Сигурно е полудял, помисли си тя. Не иска да я дава на Логан, а на чернобрадия Тийч. След което Логан трябва да го убие. Пълна безсмислица!
Вървяха през дюните, в близост до морето, и пътят сякаш нямаше край. Внезапно Логан попита:
— Чувате ли музиката?
Скай се вслуша, затаила дъх. И наистина — до тях долитаха далечни звуци на цигулка, които се засилваха с всеки изминал миг.
Най-накрая стигнаха до малко село с мизерни, разкривени дървени колиби и сламени покриви. Няколко дузини лодки лежаха на брега. Огньове осветяваха селцето, а на тях се въртяха шишове с телешко и свинско месо, дивеч и различни пернати. Навсякъде имаше големи бъчви. Скай реши, че са пълни с бира.
На широка платформа в средата на селцето като на трон се бе разположил Чернобрадия и много съсредоточено наблюдаваше пълногърда млада жена, танцуваща необуздано под звуците на весела музика. Други жени се закачаха с пиратите, стояха облегнати на бъчвите или пък седяха по верандите на колибите.
Логан се ухили на Скай, която все още висеше на рамото на мъжа си.
— Добре дошла на голямото пиратско празненство, милейди! Не се случва често да останем толкова дълго на сушата, но някои от властимащите в Северна Каролина си запушват ушите, когато засвири нашата музика, така че опасност няма. Кажете, не е ли красиво? За съжаление прекрасният пол тук е в малцинство, но въпреки това ще се повеселим. — Похотливият му поглед я накара да потрепери, а Рок побърза да се обърне към него. — Внимавайте, Соколе! Само се опитайте да ме хързулнете или пък да измъдрите някой номер с Тийч и ще разстрелям момичето.
— Не възнамерявам да правя нищо подобно. Продължавайте да вървите.
— Не, вие ще вървите отпред, а аз след вас с пистолет, насочен към гърба на лейди Кемерън. И още нещо — голямата част от хората, които виждате тук, са от моя екипаж. Имайте го предвид.
— Непременно, — Рок се насочи към платформата и Скай се вкопчи още по-здраво в него.
Развеселени, пияни мъже ги сочеха с пръсти, а някой извика:
— Я виж, Сокола си е довел дама! Страхотен е, от нищо не се бои.
Чернобрадия разпозна новодошлите и скочи от мястото си.
— Аха, ето го и Сокола. Кого виждам още — онова девойче, което буквално ме заплени при нашата последна среща! — дълбокият му глас заглуши музиката. Засмя се, взе лулата в ръка и подаде ръка на Рок. — Добре дошъл, драги! Мислехме, че избягвате това място, понеже не се чувствате твърде уютно в Каролините, сър. Познавате ли моята малка Карлота, най-новата ми женичка? В момента танцува там за мен. Седнете, погледайте я! Каква гореща кръв, а? Много по-гореща отколкото на вашата лейди, нали?
В този момент към тях се присъедини Логан.
— Трябва да се споразумеем за нещо с вас, Тийч. Ако обещаете на Сокола да заведете момичето у дома, той ще ми покаже заровеното съкровище на Джек, след което ще се прости с живота.
Рок сложи Скай на крака, а Чернобрадия я дари с най-милата си усмивка.
— Лейди Кинсдейл — не, Кемерън, както чувам… И вие сте добре дошла сред нас.
— Тийч, заклевате ли се да заведете милейди невредима у дома? — попита Рок.
— Да, в собствената си кръв. Знаете много добре, че не мога да сторя зло на жена.
— Сокола също трябва да подпечата споразумението ни с кръвта си, — настоя Логан.
— Вдигнете си ръката! — обърна се Чернобрадия към Рок, който се подчини без колебание. Тийч извади нож и Скай изписка неволно, когато пиратът заби ножа в плътта на мъжа и. Бликна кръв, но Рок дори не трепна. Чернобрадия също поряза ръката си и я притисна към раната на Рок. — Е, подпечатахме договора с кръв. Вие, Соколе, трябва да изпълните дълга си към Логан, а аз поемам задължението да заведа момичето у дома й. А сега разказвайте — по какъв начин Логан, този кучи син е успял да ви надвие?
— Този факт няма обяснение, Тийч. Надви ме, и толкоз.
Чернобрадия се обърна към Скай.
— Седнете до мен да пийнем.
— С хора като вас не пия! — просъска тя.
Пиратът се разсмя и се наклони към нея.
— Какво храбро момиче — след което добави шепнешком: — Нима не разбирате, че тук аз съм единствената ви надежда? — Гласът му отново се усили:
— Соколе, елате и вие при мен!
— Той е мой пленник… — започна Логан.
— Може, обаче това тук е мой празник, моето пиратско тържество. Всички вие сте ми гости и затова не
