— Наистина ли? Благодаря за напомнянето, Робърт, изобщо не бях забелязала.
Стигнаха края на стълбището, където отвориха някаква врата. Скай се промъкна през нея, а той затвори зад гърба й. Първоначално очите й трябваше да привикнат със здрачевината в стаята. Отнякъде долетя тих смях и в този момент тя откри Сребърния сокол.
— Лейди Кинсдейл! Не, лейди Кемерън, нали? — Лежеше на някакво легло с разголена гръд. В него се бе сгушило хубаво червенокосо момиче. Изглежда, че никак не го притесняваше присъствието на Скай.
— Да, лейди Кемерън — потвърди тя и тръгна към него. Ако тази отрепка искаше да я нервира, сега щеше да преживее изненада. Никога, ама никога нямаше да издаде колко я заболя в този миг. Бе вярвала, че топ наистина я обича…
Не, не бе ревност. Този мошеник не бе в състояние да породи в нея подобни чувства. Какво безсрамие, да я посреща по този начин! А през целия път насам тя размишляваше как да се държи, ако като възнаграждение за услугата, поиска от нея любовта й… Каква заблуда!
Ръцете му лежаха скръстени върху завивката, която пък стигаше едва до кръста. Той обърна брадясалото си лице към нея я и се усмихна.
— Естествено не ми се полага да задавам въпроси на една дама, но все пак — какво търсиш в тази мизерна кръчма? Толкова ли ти липсвах? Искаш може би да се върнеш при мен? — без да изчака някакъв отговор, той започна да дразни червенокосата. — Трябва да знаеш, че ако лейди Кемерън поиска да заеме мястото ти, си длъжна незабавно да го отстъпиш и да изчезнеш, Ивет.
— Дошла съм тук, за да поговорим по делови въпроси — сопна се Скай.
— О, о! — Том присви очи и лицето му придоби израза на човек, който много добре разбира важността на момента. Тя преглътна мъчително, когато осъзна колко много прилича на мъжа й. Братовчеди ли? Биха могли да са близнаци. Ако не бе ги видяла в Боун Кей по едно и също време и двамата, щеше да си помисли, че Сокола и лорд Кемерън са един и същ човек.
— Искам… — започна Скай, но той побърза да я прекъсне.
— Ивет, става дума за бизнес. — Шляпна нежно спътничката си в леглото но задните части, а тя се изправи, завита в чаршаф, и се загледа в Скай, сбърчила нос.
— Аха, делови работи значи! Да не би тази да ти плаща, когато спиш с нея?
Скай понечи да изкрещи възмутено, но в последния момент се сети, че девойката е курва, а самата тя, Скай, дама. Усмихна се, отиде бавно до умивалника, взе пълната кана и я изля до капка върху главата на Ивет.
— Соколе! Ако ти не я напердашиш, ще го сторя аз. — Ивет се накани да се нахвърли върху Скай, но Сокола я задържа със смях.
— Върви сега, дете мое. Щом като лейди Кемерън иска да говори с мен, трябва — поне заради общите спомени — да я изслушам.
— Кучи син такъв! — изсъска Скай.
Ивет премина покрай нея, хвърли й заплашителен поглед, след което се обърна към Сокола.
— Ще се видим по-късно, любими.
— Най-вероятно под бесилото — додаде Скай, а Ивет тресна сърдито вратата зад себе си.
Сокола тупна приканващо с ръка по леглото до себе си.
— Няма ли да полегнеш с мен, Скай?
— Никога!
— Не е изключено да променя решението ти.
— Не. Там, където се е въргаляла паплач, не лягам.
— Кого имаш предвид — мен или Ивет? Вероятно все пак Ивет, защото както знаят всички, аз съм не паплач, а отрепка.
Тя не обърна внимание на думите му и разкърши рамене.
— Нека поговорим най-сетне делово…
— Момент, моля? — Той седна в леглото и обви коленете си с ръце. — Изобщо не мога да те позная. Къде е останала страстната жар на жената, която бе с мен на Боун Кей?
— Уви, тя вече се е превърнала в лед. Ако ти…
— Значи, няма да легнеш до мен, защото друга е топлила леглото ми.
— Защото не искам да се оцапам — отвърна тя раздразнено. — Слушай сега, ценна е всяка минута…
— Не си ми разказала още нищо за брака си. Ако си спомням добре, ти твърдеше, че мъжът ти едва ли ще вземе жена, загубила вече добродетелността си.
Тя пое дълбоко въздух. Как го мразеше в този миг само.
— Сега това няма абсолютно никакво значение.
— Ах, Скай… — отметна завивката и се изправи пред нея чисто гол. Тя извърна бързо глава, решена да не го поглежда. Той обаче се приближи бавно до нея и сне качулката от главата. Косата й се разпиля по раменете. — Нима си забравила, че съм пират, лейди Кемерън? Всички знаят какво правят пиратите с жените.
Тя се дръпна страхливо.
— Кучи син!
— Не, отрепка — поправи я той.
Накани се да избяга, но той сграбчи ръката й и я запокити върху леглото. Тя се разкрещя и заудря напосоки, но той изобщо не обърна внимание на съпротивата й, хвърли се върху нея и коленичи с разтворени крака над тялото й. От очите му буквално се сипеха сребристи искри.
— Да, разбира се, аз съм пират, а ти, скъпа моя, отново си в моя власт. И след като си вече при мен, ще се насладя докрай на всичко това, което вкусих тъй охотно при последната ни среща.
— Стани веднага!
— Тъй като съм пират, мога да си взема със сила това, което ми отказваш. Нима такова държане не подхожда на пират?
В отчаянието си тя се опита да прочете в погледа му какво мисли. Топлината, излъчвана от голото му тяло, сякаш проникваше през наметката, роклята и фустите под нея. Той не беше мъжът, за какъвто го смяташе. Явно щеше да я изнасили най-безмилостно. Това, което бе казала на Рок, щеше да се окаже истина.
— Моля… — прошепна тя.
Стоманеният блясък в очите му се смекчи, той се наведе към нея и устните му съвсем леко, съвсем нежно, докоснаха нейните. След това се изправи отново.
— Изслушай ме, моля те! — Така и се искаше да го ненавижда, но близостта му разгаряше в нея огньове.
— За какво си дошла?
— Нуждая се от помощта ти. И освен това — мъжът ми може би ме преследва. Баща ми решил да тръгне по море към Боун Кей, след като „Силвър месенджър“ се завърнал. Наел нов капитан на кораба си, но той се оказал Логан, който взел баща ми в плен.
— Чух вече за това. Каза, че мъжът ти може би е по петите ти?
— Да.
— Къде го остави?
— Това интересно ли е? Казах ти вече — не трябва да губим нито минута.
— Нали знаеш, любопитен съм.
— Още не си ми казал дали ще ми помогнеш.
— Отговори първо на моя въпрос.
— Боже, колко си глупав! Ако Спотсууд те открие тук, веднага ще те окачи на бесилката.
— А пък мъжът ти тутакси ще ме очисти.
— То се знае.
— Или пък аз него. — Легна до Скай и се загледа в нея, облегнат на лакът.
Когато усети, че вече не я държи, тя скочи на крака.
— Не бъди толкова сигурен! Той се бие доста добре.
— Охо, да не би отвращението ти към лорд Кемерън да е преминало във възхищение? Допускам, че вече
