— Значи ми вярвате?
— Да. Но вече ви казах, че по този случай трябва да се проведе сериозно разследване. Освен това добре е да играете с открити карти.
— Тоест?
— Не ми казахте всичко.
— Не ви разбирам, Рикиел.
— Добре. Говорихме за Макс Бьом, Ото Кифер, Нилс ван Дьотен. Престъпници, но по на шейсет години, които са се нуждаели от охрана. Имало е и други освен Дюмаз. Много по-опасни от него. Ще ви съобщя имената им, а вие ще ми кажете говорят ли ви нещо.
Рикиел иронично се усмихна.
— Михаил Сиков.
Право в десятката.
— Не го познавам.
— Милен Калев.
Явно другарчето на Сиков. Попитах:
— Кои са тези хора?
— Пътешественици. Като вас, но без вашия късмет. И двамата са мъртви.
— Къде?
— Тялото на Калев е намерено на 31 август в покрайнините на София. Гърлото му е било прерязано с парче стъкло. Сиков е убит в Израел на 6 септември с шестнайсет куршума в главата. Първото убийство е било извършено, докато сте били в София, Антиош, а второто по време на престоя ви в Израел. Любопитно съвпадение, не намирате ли?
Повторих:
— Не ги познавам.
— Имам и други имена, Антиош. Какво знаете за Марсел Минаус, Йета Якова, Иван Торнов?
Жертвите от престрелката на Софийската гара.
— Тези имена наистина не ми говорят нищо.
— Странно — каза австриецът, отпи от уискито си и продължи: — Знаете ли защо постъпих в Интерпол? Не от любов към риска. Нито към правосъдието. От страст към езиците. А не можете да си представите колко е важно да знаеш езици, ако искаш да работиш в света на престъпниците. В момента агентите на ФБР в Щатите учат като луди китайски диалекти. Това е единственият начин да проникнат в бандите на триадите. Та значи аз говоря свободно български. И прочетох с голям интерес доклада на д-р Милан Джуров. Както и доклада на софийската полиция за инцидента на гарата. Истинско клане. Професионална работа. Загиват трима невинни хора, тези, за които ви споменах — Марсел Минаус, Йета Якова и едно дете, Иван Торнов. Майката на детето е оживяла, Антиош, и е дала показания. Била е категорична: убийците са преследвали четвърти човек, бял мъж, чието описание отговаря на вашия външен вид. Няколко часа по-късно Милен Калев бива заклан като животно в един склад.
— Все още не разбирам — измънках.
— Нашите служби познаваха Калев и Сиков. Калев е бил български наемник с известно медицинско образование. Обичал е да измъчва жертвите си с високочестотен скалпел. Сиков е бил военен инструктор. През седемдесетте години е обучавал частите на Амин Дада в Уганда. Тези две птици са били особено опасни.
Рикиел замълча, после пусна бомбата си.
— Работели са за „Единен свят“.
Направих се на учуден.
— Наемници в хуманитарна организация?
— Понякога и те могат да бъдат полезни. Например, като охрана.
— Накъде биете, Рикиел?
— Към „Единен свят“. И към вашата хипотеза. Вие смятате, че Макс Бьом е бил изцяло зависим от виртуозния хирург, който го е спасил от сигурна смърт през август 77-ма, така ли е?
— Да.
— Според вас този доктор е контролирал Бьом чрез „Единен свят“ и затова швейцарецът е завещал богатството си на организацията, така ли е?
— Да.
Рикиел плъзна ръка под широкия си пуловер и измъкна тънка папка.
— В такъв случай ще ви изложа някои факти, които потвърждават предположенията ви. Аз също проведох разследване за асоциацията. „Единен свят“ добре пази тайните си. Не е лесно да се разбере кой работи в организацията, кои са дарителите й. Но покрай Бьом открих някои смущаващи неща. Макс Бьом е внасял по-голямата част от престъпните си доходи в касата на ЕС. Всяка година е „дарявал“ стотици хиляди швейцарски франка. Сигурно е също така, че е бил член на Клуб 1001. Вероятно сте запознат със системата. Това, което не знаете обаче, е, че при създаването на клуба Бьом е внесъл един милион швейцарски франка. Това става през 80-а, две години след началото на трафика на диаманти.
Изумление. Проблясък. Старият Макс е предавал печалбите си на „Единен свят“, а не пряко на „доктора“. Което означаваше, че организацията или е плащала на хирурга, или директно е финансирала „експериментите“ му. Рикиел продължи:
— Казахте ми, че Дюмаз не е открил къде се е лекувал Бьом. Нямало е следа от орнитолога в никаква европейска болница. Мисля, че знам къде е правил изследванията си след трансплантацията — в центъра на „Единен свят“ в Женева, където разполагат с всичко необходимо. Организацията не е могла да откаже тази малка услуга на подобен „дарител“.
Опитах се да отпия от чая си, но ръцете ми трепереха.
— И какво доказва това според вас?
— Че „Единен свят“ има много тайни. И че вашият доктор заема висок пост в организацията, за да може да наема убийци като Калев и Сиков, да финансира собствените си експерименти, да прави „услуги“ на най- ценния сърдечно болен в света — укротителя на щъркелите.
Значи Рикиел бе крил картите си. Когато разговаряхме следобеда, той вече е знаел за „Единен свят“ дори повече, отколкото за трафика на диаманти. Сякаш прочел мислите ми, Рикиел подхвана:
— Преди да ви срещна, Антиош, знаех за странните връзки между Макс Бьом и „Единен свят“, но не и за кражбите на сърца. След като се разделихме, наредих да направят компютърно проучване за случаите на насилствена смърт през последните десет години. Интересуваха ме тези, при които е липсвало сърцето. Привечер получих списъка. Ето го.
Изтръгнах листа от ръцете на Рикиел.
21/08/91. Гомун. Пигмейка. Родена през юни 1976. Починала на 21/08/91 близо до Зоко, провинция Лобе, Централноафриканска република. Обстоятелства на смъртта: нещастен случай, нападение от горила. Особености: многобройни рани, сърцето липсва. Кръвна група: В Rh +. HLA тип: AW19,3 — B37,5
22/04/91. Райко Николов. Циганин. Роден през 1963 в Искендер, Турция. Починал на 22/04/91 в гората до град Сливен, България. Обстоятелства на смъртта: вероятно убийство. Особености: наранявания, сърцето липсва. Кръвна група: О Rh+. HLA тип: AW19,3 — B37,5
03/11/90. Име: Тасмин Джонсън. Хотентот. Роден на 16 януари 1967 близо до Масеру, Южна Африка. Починал на 03/11/90 близо до мината във Бака, Южна Африка.
Обстоятелства на смъртта: нападение от диво животно. Особености: наранявания, сърцето липсва. Кръвна група: А Rh+. HLA тип: AW19,3 — B37,5
16/03/90. Име: Хасан ал Бегасен. Роден през 1970 близо до Джебел ал Фау, Судан. Починал на 16/03/90 в нивите на село №16. Обстоятелства на смъртта: нападение от диво животно. Особености: наранявания, сърцето липсва. Кръвна група: AB Rh+. HLA тип: AW19,3 —
