Скинарят кимна, после хвърли към Карим поглед на подгонено животно.
— Защо… защо правиш това, човече?
— За да си спомняш — прошепна Карим. — Ченгето е винаги проблем за такива като вас. А арабското ченге е страхотен проблем. Опитай се още веднъж да посегнеш на арабин и ще се запознаеш с проблема. (Отново го изрита.) Из основи.
Карим взе глока си и напусна склада. Метна се в колата и рязко потегли. Спря няколко километра по- нататък, за да се успокои и размисли. Значи оскверняването беше станало преди два часа сутринта. Осквернителите бяха двама и може би караха източна кола. Погледна часовника си — време бе да си напише рапорта. Беше си изпълнил задачата. Сега Крозие трябваше да му отпусне юздите. Щеше да води разследването по свой начин — да се занимае например с момченцето, изчезнало през 1982 година.
III
11
„Огледът на вътрешната страна на гръдния кош показва дълги порезни рани, несъмнено направени с остър инструмент. Налице са и други подобни рани на раменете и по ръцете…“
Съдебният лекар Марк Костес беше млад, с очила, с остри черти и разсеян поглед. Ниманс веднага го хареса. Разпозна в него влюбения в работата си човек, може би недостатъчно опитен, но с много хъс. Костес четеше заключението си с равен глас:
„Многобройни изгаряния — по гърдите, раменете, хълбоците, ръцете. Наброяват се около двайсет и пет подобни белези, много от които на същите места като по-горе описаните срезове…“
Ниманс попита:
— Какво значи това?
Докторът стеснително го погледна иззад очилата си.
— Мисля, че убиецът е обработвал раните с огън. Изливал е върху раните малки количества бензин и го е запалвал.
Ниманс обходи стаята на първия етаж на факултета по психология и социология, където бе настанил щаба си. На това дискретно място бе пожелал да се срещне със съдебния лекар. Капитан Барн и лейтенант Жоано също присъстваха, кротко седнали на студентските пейки.
— Продължавайте.
„… Установени са също многобройни хематоми, едеми, фрактури. Само върху гърдите има осемнайсет хематома. Четири ребра са счупени. Двете ключици са направо раздробени. Както и три пръста на лявата ръка и два на дясната. Гениталиите са посинели от нанесените удари.
Използван е железен или оловен прът, дебел около седем сантиметра. Трябва, разбира се, да се вземат под внимание нараняванията, причинени от пренасянето на трупа и «вграждането» му в скалата…“
Ниманс огледа присъстващите — отбягващи погледи и покрити с капчици пот слепоочия.
„Лицето е недокоснато. По тила няма видими белези от рани…“
Полицаят попита:
— По лицето не са ли нанасяни удари?
— Не. Изглежда дори, че убиецът е избягвал да го докосва.
Костес сведе очи над доклада си и понечи да продължи да чете, но Ниманс го прекъсна:
— Почакайте. Предполагам, че има още много.
Лекарят притеснено примигна и разлисти доклада си.
— Още доста страници.
— Добре. Ще си го прочетем сами. Дайте ни по-скоро причината за смъртта. От какво е настъпила, от раните ли?
— Не. Човекът е бил удушен. Няма никакво съмнение. С метална тел с диаметър около два милиметра. Може би кабел от спирачка на велосипед или струна от пиано, нещо такова. Телта се е врязала в плътта на дължина петнайсет сантиметра, раздробила е глътката, разкъсала е мускулите на ларинкса и е прекъснала каротидната артерия, като е предизвикала кръвоизлив.
— Часът на убийството?
— Трудно е да се каже. Поради свитото положение на трупа. Процесът на трупното вдървяване е бил нарушен от тази гимнастика и…
— Дайте ми един приблизителен час.
— Бих казал… събота вечер между двайсет и двайсет и четири часа.
— Може би са нападнали Кайоа, когато се е връщал от експедицията си?
— Не е задължително. Според мен е бил изтезаван доста време. Смятам по-скоро, че са го отвлекли сутринта. И че мъките му са траяли през целия ден.
— Защитавал ли се е?
— Не може да се каже, раните са прекалено многобройни. Едно е сигурно — не е припадал. Бил е вързан и е понесъл мъченията в пълно съзнание. Следите от завързване по ръцете са очевидни. От друга страна, нищо не говори, че устата му е била запушена, което означава, че палачът не се е боял, че ще чуят виковете му.
Ниманс се опря на перваза на един от прозорците.
— Какво ще кажете за изтезанията? Професионални ли са?
— Професионални?
— Дали не става дума за военни техники на мъчение? За познати методи?
— Не съм специалист, но мисля, че не. По-скоро бих казал, че става дума за методи на… луд човек. На откачен, който е искал да получи отговор на въпросите си.
— Защо смятате така?
— Убиецът се е опитвал да накара Кайоа да проговори. И Кайоа е проговорил.
— Откъде знаете?
Костес скромно сведе глава. Въпреки горещината в залата, не бе свалил якето си.
— Ако убиецът е искал да измъчва Реми Кайоа само за свое удоволствие, щеше да го измъчва до края. А той, както вече казах, го е убил по друг начин. С тел.
— Има ли следи от сексуални мъчения?
— Не. Нищо такова. Това не е по неговата част. Ни най-малко.
Ниманс направи още няколко крачки покрай масата. Опита се да си представи чудовище, способно да изтезава човек по този начин. Да погледне сцената отстрани. Не можа. Не видя нито лице, нито силует. Тогава помисли за жертвата, за това, което тя е могла да види — непоносима буря от удари, огън, кръв. Какви ли са били последните мисли на Кайоа? Ниманс произнесе отчетливо:
— Кажете ни нещо за очите му.
— Очите?
Въпросът бе зададен от Барн. Ниманс благоволи да му отговори:
— Да, очите. Преди малко в болницата забелязах, че убиецът е откраднал очите на жертвата си. Дори бе напълнил кухините с вода…
— Точно така — обади се Костес.
— Започнете отначало — нареди Ниманс.
Костес се зарови в бележките си.
— Убиецът е работил под клепачите. Подпъхнал е остър плосък инструмент, прерязал е очните мускули и
