очния нерв, после е изтръгнал очите. След което грижливо е остъргал вътрешността на очните кухини.
— Била ли е жертвата жива по време на тази операция?
— Не може да се каже. Но има следи от кръвоизлив в тази област, което ще рече, че Кайоа е бил жив.
Настъпи тишина. Барн беше пребледнял, Жоано бе замръзнал от ужас.
— После? — попита Ниманс.
— По-късно, когато жертвата е била вече мъртва, убиецът е напълнил кухините с вода. Вода от реката, предполагам. После внимателно я е похлупил с клепачите. Затова очите бяха затворени и издути, сякаш изобщо не са били пипани.
— Да се върнем на очите. Според вас убиецът притежава ли познания по хирургия?
— Не. Или съвсем бегли. Бих казал, че както и при изтезанията, просто е проявил старание.
— Какви инструменти е използвал? Същите като за срезовете ли?
— Във всеки случай от същия вид.
— Какъв вид?
— Фабрични инструменти. За рязане на картон.
Ниманс застана с лице към лекаря.
— Това ли е всичко, което можете да ни кажете? Никаква следа? Нищо ли не се очертава според доклада ви?
— За съжаление нищо. Тялото е било добре изплакнато, преди да го вклинят в скалата. От трупа не можем да научим нищо за мястото на престъплението. Още по-малко за самоличността на убиеца. Можем само да предполагаме, че става дума за силен и ловък човек. И толкова.
— Твърде малко — изръмжа Ниманс.
Костес се върна към доклада си.
— Има все пак една подробност, за която не сме говорили… Която няма нищо общо със самото убийство.
Комисарят наостри уши.
— Каква?
— Пръстите на Реми Кайоа не са оставяли отпечатъци.
— Тоест?
— Върху пръстите му няма нито една бразда, напълно гладки са. Може би се дължи на изгаряне. Но то е станало отдавна.
Ниманс погледна въпросително към Барн, който смръщи вежди в недоумение.
— Ще проверим — каза комисарят. — А какво лично вие мислите за убийството? Как го усещате? Имате ли някаква интуиция като лекар?
Костес свали очилата си и разтри клепачите си. Когато отново си сложи очилата, погледът му изглеждаше по-бистър. И гласът му бе по-твърд:
— Убиецът изпълнява някакъв ритуал. Ритуал, който трябва да завърши именно в тази поза на зародиш в нишата в скалата. Всичко изглежда изпипано, съвсем обмислено. Изваждането на очите е много важно. А и водата. Водата под клепачите на мястото на очите. Сякаш убиецът е искал да измие очните кухини, да ги пречисти. В момента анализират водата. Знае ли човек? Може би в нея има някаква следа… Химическа следа.
Ниманс неопределено махна с ръка. Костес говореше за пречистване. След посещението си на малкото езеро комисарят също мислеше за катарзис, за покой. По този въпрос двамата бяха на едно мнение. Горе над езерото убиецът бе искал да отмие петното, а може би да пречисти собственото си престъпление?
Минутите течаха. Никой не смееше да помръдне. Накрая Ниманс отвори вратата и прошепна:
— Да се връщаме на работа. Нямаме време. Не знам какво е имал да признава Реми Кайоа. Само се надявам това да не повлече и други убийства.
12
Ниманс и Жоано се върнаха в библиотеката. Преди да влезе, комисарят погледна лейтенанта — лицето му бе пребледняло и опънато. Полицаят го потупа по гърба. Младият Ерик неубедено се усмихна.
Двамата мъже влязоха в залата и пред очите им се разкри неочаквана гледка. Двама офицери от съдебната полиция със загрижен вид, както и цял взвод полицаи по ризи, бяха окупирали библиотеката и извършваха щателен обиск. Стотици книги бяха струпани пред тях на купчини. Жоано изумено попита:
— Това пък какво е?
Един от офицерите му отговори:
— Ами правим, каквото казахте… Издирваме всички книги, в които се говори за злото, за религиозни ритуали и…
Жоано хвърли поглед към Ниманс. Той изглеждаше потресен от операцията. Развика се на офицера:
— Аз ви казах да проверите в компютъра! Не да търсите из книгите по лавиците!
— Търсихме и в компютъра по заглавия и теми. Сега проверяваме дали в книгите има нещо, което да ни насочи към причините за убийството…
Ниманс се намеси:
— Консултирахте ли се с пансионерите?
Офицерът с досада отвърна:
— Те са философи. Първият ни отговори, че злото е буржоазна категория, че всичко трябва да се преразгледа от социална гледна точка, и то марксистка. Отказахме се от него. Вторият ни заразправя нещо за границите и тяхното нарушаване. Но добави, че границата била вътре в нас, че съзнанието ни непрекъснато преговаряло с някакъв висш цензор… Абе нищо не разбрахме. Третият се впусна в реч за абсолютното и за търсенето на невъзможното… Нещо за мистичното изживяване, което можело да се изпита както в доброто, така и в злото. Тогава аз… Май не се справяме, лейтенант…
Ниманс се разсмя.
— Нали ти казах — прошепна той на Жоано. — Стой по-далеч от интелектуалците.
След това се обърна към объркания полицай:
— Продължете работата си. Към ключовите думи „зло“, „насилие“, „мъчение“ и „ритуал“ прибавете „вода“, „очи“ и „чистота“. Вижте в компютъра. Търсете главно имена на студенти, които са се интересували от тези книги или са разработвали подобни теми например за дипломна работа. Кой работи с централния компютър?
Един плещест младеж отвърна:
— Аз, господин комисар.
— Какво друго открихте във файловете на Кайоа?
— Списъци на повредените книги, на заетите и т.н. Списъци на студентите, които взимат книги от библиотеката и списък на местата им в читалнята.
— Местата им?
— Аха. В задълженията на Кайоа е влизало да ги настанява… (Лейтенантът посочи с глава стъклените прегради.) … в кабинките им, ей там. Местата са въведени в компютъра.
— Не открихте ли неговата дипломна работа?
— Открихме я. Хиляда страници за античността и… (Хвърли поглед върху листчето с бележките си.)… Олимп. Става дума за първите Олимпийски игри и за свещените ритуали, свързани с тях… Обемист труд.
— Разпечатайте го и го прочетете.
— Моля?
Ниманс иронично добави:
— По диагонала, разбира се.
Човекът изглеждаше объркан. Комисарят продължи:
— Нищо друго ли няма вътре? Видеоигри? Електронна поща?
Офицерът поклати отрицателно глава. Новината не учуди Ниманс. Той предчувстваше, че Кайоа е живял
