нещастие.
Когато двамата мъже ненадейно се надигнаха, Кийли простена. Сега Одо и Хю щяха да бъдат арестувани и обесени. Ах, ако бе надарена със свръхестествени способности! Тогава щеше да изтълкува видението си правилно и ужасният край щеше да бъде спестен на братовчедите й.
Графът се изправи и сърдечно се сбогува с кръчмаря, преди да се обърне и да последва приятеля си към вратата. Погледът му се плъзна към тяхната маса и спря върху Кийли. Ужасена, тя видя, че непознатият не продължи към вратата, а се запъти към тях.
— Никакви оръжия — прошепна на братовчедите си Кийли. — Така ще се издадем.
Въпреки че се опитваше да изглежда спокойна и безразлична тя не можеше да откъсне очи от графа. Бакъреночервената му коса блестеше като златна, а обезоръжаващите му смарагдени очи грееха с онзи зелен цвят, в който се обличаше любимата й горе през пролетта. Лицето му бе необикновено привлекателно, чергите — като изваяни, макар и не изнежени, а по-скоро груби и ъгловати. Пълните устни издаваха чувственост. Мъжът се движеше с грациозността на хищник. Свещени камъни! Този мъж бе един оживял езически бог!
Кийли отчаяно се опита да прогони мисълта за пророчеството на майка си. Пред нея стоеше не крал, не езически бог, а обикновен човек. А отгоре на всичко презрян английски граф.
Когато най-сетне приближи до масата им, Ричард не удостои Одо и Хю дори и с поглед. Гледаше само теменужено сините очи на Кийли, които не се откъсваха от неговите. Ричард се усмихна и пусна в действие целия си чар.
— Госпожице — поздрави я той с лек поклон. Взе дланта й и се наведе над нея, без да отмества поглед. — Изключителната ви красота ме привлече като зова на някоя сирена.
Кийли се изчервяваше все повече и повече. Не знаеше дали да се чувства поласкана или оскърбена от този нечуван комплимент. Още нито един мъж не бе дръзнал да говори с нея по този начин… и никой не й се бе усмихвал така.
— Ричард Девъро, граф Базилдън, на вашите услуги — представи се Ричард и надникна в теменужено сините й очи. Той бе съвсем наясно с въздействието, което оказваше върху момичето. — А вие коя сте?
Тази усмивка би могла да премести планини, помисли си Кийли, докато се взираше в невероятните смарагдено зелени очи на мъжа. Сякаш си бе глътнала езика.
— Госпожице? — настоя Ричард.
— Аз съм… — изписка тя с нервен сопран.
Ричард се ухили.
Кийли пламна и се изкашля.
— Аз съм Кийли Глендоуър — обясни накрая тя.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас — отвърна Ричард. Той стрелна с поглед Одо и Хю, които изобщо не се съмняваха в това, че в следващия момент ще бъдат арестувани и нервно се въртяха на столовете си. — Искрено се надявам, че никой от двамата господа няма честта да е ваш съпруг.
— Господата са мои братовчеди — отвърна Кийли. — Одо и Хю Лойд.
Ричард се здрависа с тях.
— Струва ми се, че се познаваме. Срещали ли сме се?
— Невъзможно — намеси се Кийли, за да отвлече вниманието му. — Току-що пристигаме от Уелс.
— По работа ли сте в Лондон или търсите забавления?
— Нито едното, нито другото. Братовчедите ми бяха така добри да ме съпроводят до дома на моя баща. Знаете ли, майка ми… — Кийли замълча ужасена от онова, което щеше да направи — да сподели нещо толкова лично с един непознат. — Ще живея при баща си в Лондон.
— Кой е баща ви? — попита Ричард.
— Един англичанин.
Устните на Ричард трепнаха.
— Вече подозирах. Попитах само защото е възможно да го познавам.
Кийли го дари с най-очарователната си усмивка.
— Лондонските улици са пълни с англичани.
Въпреки че смяташе себе си за ненадминат в деликатните разпити, Ричард трябваше да си признае, че момичето не отговори на въпроса му. Той опита отново.
— Дълго ли ще останете в „Петела“?
Кийли поклати глава.
— Утре сутрин ще потърся баща си.
— Госпожице Кийли, необикновената ви красота ми достави огромна радост — сбогува се Ричард с поклон, без да пуска ръката й. — Сигурен съм, че ще се видим отново. — След тези думи графът напусна гостилницата.
Кийли го проследи с поглед, неспособна да откъсне очи от гърба му, този мускулест, необикновено мъжествен гръб. Заради Одо и Хю се надяваше да не се срещнат никога повече, но все пак…
Кийли въздъхна. Безсмислено бе да мечтае за нещо, което никога нямаше да има.
— Замина си — чу тя гласа на Одо.
— В безопасност сме — добави Хю. — Можеш да престанеш да трепериш.
Усмивката костваше голямо усилие на Кийли. Въпреки че цял ден не бе хапнала нищо, при вида на яхнията стомахът и се обърна.
— Не ми е добре — обясни тя. — Качвам се горе. Добър апетит. — Тя се надигна, посегна към торбата си и започна да си пробива път през претъпканата кръчма. С омекнали колене изкачи стъпалата към първия етаж и по дългия коридор се отправи към стаята си.
Не си направи труда да пали свещ, а прекоси тъмната стая и като извади бялата роба, се уви в нея, сякаш тя й предлагаше някаква сигурност.
Кийли хвърли поглед към леглото си и въздъхна. След вълнуващата поява на графа и в очакване на плашещата я среща с баща й, тя бе сигурна, че тази нощ няма да успее да заспи.
Въпреки това легна на леглото и мислите й литнаха обратно към Уелс. Спомени за детството и чудесната й майка нахлуха в малката стаичка. Кийли си спомни как двете с Мегън бяха скитали из горите в земите на Лойд, за да изследват божествената природа. Всеки следобед седяха под могъщите дъбове, където майка й разкриваше пред нея тайните на Учението.
Очите на Кийли се напълниха със сълзи, които се търкулнаха по бузите й. Налегнаха я грижи и тя плака безутешно, докато накрая не заспа от умора.
Събуди се във вълшебните минути преди изгрев слънце. В стаята бе студено — типична мъглива септемврийска утрин. Загърнато в бялата си роба, момчето се приближи до малкия прозорец и погледна навън. На изток небето бе пурпурно.
Кийли сведе поглед към тесните улички. Цивилизация? — помисли си тя. Как изобщо можеха да дишат тези англичани? На нея й се струваше, че от навалицата по лондонските улици ще се задуши.
Мислите й се насочиха към мъжа, с когото трябваше да се срещне днес.
Що за човек беше истинският и баща? Би ли намерила щастието като дъщеря на английски благородник? Изглеждаше й абсурдно, но майка й го бе предрекла.
Жълто-червени пламъци обхващаха небето над хоризонта, издигаха се все по-високо и по-високо. Изгряващото слънце, което всяка сутрин бе различно, в този съдбовен ден й се стори особено великолепно. Дали това не беше добър знак?
Кийли вдигна качулката на робата си. Ако можеше да бъде навън и да усети по кожата си първите лъчи на изгряващото слънце!
— Мирдин, ти, най-велика сред друидите, благослови молбата ми — поздрави изгряващото слънце Кийли. — За да е по-близо до него, тя притисна длани към стъклото на прозореца и запя: — Татко Слънце целува Майката Земя.
След този утринен ритуал Кийли седна на леглото и се опита да се съсредоточи върху предстоящата среща с баща си. За нещастие пред очите й изникна един червенокос граф и това видение й напомни, че братовчедите й Одо и Хю се намират в опасност. Граф Базилдън беше казал, че двамата му се струват
