Жрицата

— Карнеолът пази притежателя си от нещастия. Откъде го имате?

— Намерих го в Шропшир и оттогава не се разделям с него. — След това хитро добави: — Вашите братовчеди…

Кийли потръпна и Ричард вече бе сигурен, че тя знае за случилото се. Въпросът беше дали бе разбрала едва в последствие, или още преди нападението.

— Братовчедите ви ми се струват познати, но не мога да си спомня къде съм ги виждал.

— Братовчедите ми ме съпровождат още от Уелс. Убедена съм, че сте ги видели за пръв път в гостилницата миналата вечер.

Ричард се усмихна, кимна и смени темата. Не искаше да събужда подозрения у нея.

— Щом сте в Англия съвсем отскоро и все още не я познавате, позволете ми да ви покажа забележителностите на Лондон.

— Само двамата? Това би било непристойно — отвърна Кийли.

Ричард поднесе дланта й към устните си. След това, взирайки се в теменужено сините й очи, обясни:

— Красотата ви ме навежда на непристойни мисли.

Устните му върху дланта й и тези думи вече й дойдоха прекалено. Кийли бе омагьосана от обезоръжаващите му смарагдено зелени очи.

Небрежна усмивка и… Ричард се наведе към нея, устните му бавно се устремиха към нейните, за да ги завладеят. Кийли притвори очи и устните им се докоснаха. Това щеше да бъде първата им целувка, ако… една охранена бяла гъска не ги бе извадила от унеса им с крякането си. Животното с жълт клюн се клатушкаше по моравата към тях. На шията му имаше златна, украсена със смарагди и диаманти, верижка. На няколко крачки след гъската вървеше госпожа Даун, съпровождана от двама пажа.

— Здравей, Антъни — извика Ричард и прошепна на ухото на Кийли — Това е любимото блюдо на графинята.

Кийли преглътна една усмивка.

— Нали няма да бъде сервирано днес?

— Антъни да бъде сервиран? — възмути се госпожа Даун. — Не си точете зъбите, деца. — Обръщайки се към пажовете си, тя рече:

— Барт и Ясперс, върнете Антъни в стаята му.

Момчетата отведоха гъсока. Ричард се изправи, за да отстъпи мястото си на графинята. Целувайки ръка на Кийли, той се сбогува:

— Вече с нетърпение очаквам следващата ни среща, госпожице. — Очите му обещаваха тя да продължи оттам, където бе прекъсната.

— Елате днес на вечеря — покани го госпожа Даун.

— За нещастие тази вечер съм зает, кралицата ще ме очаква — извини се Ричард. — Може би утре?

— Винаги сте добре дошъл. — Госпожа Даун помогна на Кийли да стане и тържествено обяви: — Шивачът е тук, за да вземе мерките ви, скъпа. Тали не пести нито усилия, нито пари, за да ви достави удоволствие.

— Довиждане, дами — поклони се Ричард и си тръгна.

— Графът ми подари тази орхидея — Кийли показа цветето на графинята.

Госпожа Даун се подсмихна.

— На езика на цветята орхидеята означава, че мъжът, които ви я подарява, желае да ви прелъсти.

Пламнала от срам, Кийли впери поглед в отдалечаващия се граф. Точно в този момент Ричард се обърна и се поклони, гледайки Кийли, преди отново да продължи по пътя си.

— Браво — възторжено възкликна графинята. — Скоро Девъро ще яде от ръката ви или най-малкото ще я поиска от баща ви.

— Да поиска ръката ми? — ужасена повтори Кийли.

— Обичам сватбите — чуруликаше госпожа Даун, улавяйки Кийли под ръка. — Вече три пъти съм била булка, но подготовката на тази сватба ще ми достави несравнимо удоволствие. Сватбата на десетилетието, освен ако кралицата не реши да мине под венчило.

Свещени камъни! — ужасено мислеше Кийли. Тя бе в тази къща само от един ден, а графът вече искаше да я вкара в леглото си, а графинята — да ги ожени. Как да живее в страна, където всички са луди?

Живей ден за ден, казваше й някакъв вътрешен глас. Иначе само за една седмица ще полудееш.

5

Измъчена от грижи и страхове, Кийли дълго се въртя в леглото. На разсъмване се събуди от неспокойния сън, който накрая я бе надвил. Есенният хлад бе превзел стаята, но тя не усещаше нищо. Предпочиташе да ходи напред-назад, загърната в бялата си роба, вместо да запали огън в камината.

Дъждовните капки барабаняха по прозореца. Скоро Кийли бе завладяна от хипнотизиращия им ритъм. Безпокойството за Одо и Хю направо я поболяваше. Не можеше вечно да живее с тази опасност, която грозеше братовчедите й.

Графът си спомняше, че ги е срещал. Беше само въпрос на време да си спомни при какви обстоятелства.

На лъжата краката са къси, мислеше Кийли. Графът й бе обяснил, че не би я наранил умишлено, а обесването на Одо и Хю без съмнение би й причинило много мъка. Дали да не му признае всичко и да не го помоли за снизходителност? Но ако той наредеше братовчедите й да бъдат арестувани? Какво щеше да прави тогава? Вината бе изцяло нейна. Ако Одо и Хю не бяха толкова загрижени за нея, никога не биха дошли в Англия и не би им хрумнало да обират някого посред бял ден.

Кийли реши да помоли за съвет Великата Майка. Ако се окажеше, че признанието не би навредило на братовчедите й, Кийли веднага щеше да поговори с графа.

С помощта на магическите си камъни момичето описа кръг, който остави отворен на запад. След това влезе в кръга и го затвори с последния камък, изричайки думите:

— Смущаващите мисли остават отвън. — Момичето описа невидим кръг със златния си сърп, след което се завъртя три пъти, докато отново не застана с лице на запад. Падна на колене, затвори очи и, сложила ръка върху медальона, се концентрира върху дишането си.

— Древните са тук, те чакат и ни гледат — прошепна тя. — Звездите говорят чрез камъните, а светлината прониква през най-гъстите дъбове. Земя и Небе са едно царство.

След кратка пауза, по време на която се съсредоточаваше, Кийли вдигна ръце и започна да се моли:

— Дух, ти, който ме водиш по моя път, помогни ми да разбера езика на дърветата. Дух на моите предци, помогни ми да разбера езика на вятъра. Дух на моя род, помогни ми да разбера езика на облаците. Чуйте молбата ми, свети духове, Отворете очите ми, за да погледна зад хоризонта.

Тогава онова, което очакваше, се случи. Пред вътрешния й взор изникнаха образи…

Топла, затрупана с книги стая. Още по-топлата усмивка на лицето на графа. Най-топлото чувство за сигурност… закрилящи, утешаващи ръце. Ръце, които я обгръщат с нежност. Закриляща прегръдка…

Видението избледня и постепенно се разтвори в реалността. Кийли отново бе в спалнята си.

Момичето отвори очи, докосна медальона и се помоли:

— Нека спящата в този дракон любов на моята майка да пази мен и близките на сърцето ми. Благодаря на богинята, че ме дари с мъдростта си.

Сега Кийли пристъпи на запад, вдигна един от камъните и разруши магическия кръг. Тя съблече бялата си роба, сгъна я внимателно и се мушна обратно в леглото, където придърпа завивката до брадичката си.

Всичко вече бе ясно. Още днес щеше да посети графа и да го помоли да прояви милост към братовчедите й и нея самата. Все някак щеше да успее да го омилостиви.