усилия да запази самообладание.
— Опитайте шунката — нареди той със строг глас, който трябваше да прикрие желанието му.
Кийли поклати глава.
— Трябва да се храните — настоя той. — Някой лек летен бриз е достатъчен, за да ви отвее.
— Не обичам свинско месо — обясни Кийли. — Никога не го докосвам.
Ричард, който досега бе ял всичко, което му се сервираше, при това с удоволствие, не прояви никакво разбиране към странната й антипатия. Той вдигна едно резенче шунка и се опита да я придума.
— Съвсем малко.
— Моля ви, не мога.
— Назовете ми поне една разумна причина.
— Не понасям свинско месо. — Кийли го погледна в очите. — И вие нямаше да можете, ако знаехте, че някога сте бил убит от глиган.
Ричард я зяпна объркан. Какво, по дяволите, говореше тя?
— Някога съм била убита от дива свиня — опита се да му обясни Кийли. — В друг живот, разбира се. — Тя замълча, ужасена от онова, което бе издала.
— Друг живот? — повтори Ричард.
— Вече съм се раждала много пъти. — На лицето й отново се появи същата многозначителна усмивка. Тя протегна длан, за да докосне неговата. — И вярвам, че и за вас това не е първият живот.
Отначало Ричард изпита желание да отдръпне ръката си и да обясни на момичето, че се е побъркало.
Успя да потисне този пръв порив, но много по-трудно му бе да се въздържи да не се засмее на глас.
След това обаче реши да се възползва от настроението й. Той я дари с най-неотразимата си усмивка и постави длан върху нейната, за да й обясни с треперещ от страст глас:
— Имам чувството, че ви познавам много, много отдавна.
Кийли сведе поглед. Страните й бяха пламнали и сега тя бе по-червена от последната лятна роза насред букета от челебитки.
— Моля, пуснете ми ръката? — прошепна тя.
— Разбира се. — Сега, когато отново се чувстваше господар на положението, Ричард се подсмихна вътрешно. Скромността й говореше за необикновена добродетелност, а това му харесваше. Не познаваше никоя друга жена, която да прилича на нея. Скоро щеше да разпръсне тайната, която я обгръщаше, и да узнае странната й съдба.
След вечеря той отведе Кийли до едното от креслата пред камината и седна в другото. След това протегна дългите си крака и я погледна в очите.
— Хареса ли ви „Животът на светците“? — попита той с блестящи от задоволство очи.
— Честно казано, намирам живота им за прекалено разтърсващ, за да мога да я чета — отвърна Кийли, която не искаше да отговаря на въпроси за книга, която не бе в състояние да прочете.
— Наистина ли? — Ричард повдигна вежда.
— Мъчениците не ме привличат — обясни тя. — Ненужните мъчения и страдания ме отвращават.
Ричард кимна и се вгледа в огъня, давайки си вид, че е потънал в мисли. С крайчеца на окото си наблюдаваше гостенката и видя как тя се въртеше, сякаш седеше на тръни, и потриваше краката си един в друг.
— Какво ви е на краката? — попита той
— Без чорапи ботушите убиват.
— За бога. — Ричард стана и се приближи към нея. Кийли потръпна, когато мъжът коленичи пред нея и издърпа ботушите й. Когато започна да масажира дясното й ходило, тя напълно загуби самообладание. — Не е трябвало да ги събувате — смъмри я той, без да я погледне.
— Аз… не можах да ги открия — тихо призна Кийли. — Много бързах и не предполагах, че ще остана толкова дълго.
Когато започна да масажира дясното й ходило, Ричард я стрелна с поглед и реши да я подразни:
— Отпуснете се. Няма да ви ухапя.
— Това е най-малката ми грижа — неволно се усмихна Кийли.
Отново сериозен, Ричард попита:
— Разкажете ми за другите, скъпа моя.
Моментът за признанието бе настъпил.
— Мъжете, ограбили ви в Шропшир, са Одо и Хю — изтърси тя.
— Зная — усмихна се Ричард, озадачен от откровеността й.
Кийли бе толкова развълнувана, че не чу думите и не видя усмивката му. Тя трескаво търсеше оправдание за братовчедите си
— Този обир е глупава случайност. Попаднали сте на неподходящо място в най-неподходящия момент, а освен това сте се държали високомерно. Ако бяхте малко по-отстъпчив… Одо и Хю са били загрижени за мен… В края на краищата са ви оставили талисмана, карнеола… за да ви пази. Нищо лошо не е станало… значи… Какво казахте?
Ако пладнешкият грабеж не бе толкова тежко престъпление, Ричард би се засмял на изненаданото й изражение.
— Казах, че зная, че Одо и Хю са били онези, които ме нападнаха.
— Откъде знаете? — извика Кийли.
— Братовчедите ви са некадърни дръвници. Първо, не бяха маскирани, и второ, продали са коня ми на моя собствен коняр.
— Защо не наредихте да ги арестуват? — недоверчиво попита Кийли.
— Това ли е, което желаете?
—
— Отначало исках да ги видя на бесилото — призна Ричард. — Но след това ви видях с тях в гостилницата.
— Не разбирам.
Ричард се наведе към нея, очарователното му лице бе само на педя от нейното.
— Никога не бих сторил нещо, което да те нарани — страстно прошепна той.
След това нежно я прегърна. Омагьосана от погледа му, Кийли бе неспособна да устои на блясъка на смарагдено зелените му очи.
За миг лицето на Ричард бе съвсем близо до нейното, след което пръстите му погалиха тила й, а устните им се докоснаха.
Когато Кийли се отпусна в прегръдката му, целувките на Ричард станаха по-жадни и пламенни. Момичето едва успяваше да си поеме дъх. Езикът му разтвори устните й с нежна настойчивост и проникна в сладката й уста.
След това всичко свърши.
Ричард се отдръпна и надникна в смутените й очи. Той нежно погали копринените й бузи, докосна с палец устните й и прошепна:
— Вече е твърде късно, трябва да се прибираш. Красотата ти би могла да подложи на изпитание дори морала на светец, а аз в никакъв случай не съм такъв. Не се безпокой за братовчедите си. Ще запазя тайната за себе си.
Кийли отново се изчерви. Сега, когато той я бе целунал, а тя допусна това, как можеше отново да го погледне в очите? Графът изглежда изобщо не се безпокоеше от подобни въпроси и с лека ръка можеше да отмине това събитие, което променяше целия й живот — първата целувка.
Ричард се наведе, за да й помогне да обуе ботушите си, но Кийли бе по-бърза и успя да му ги измъкне с думите:
— Ще ги нося в ръка.
Ричард се изправи и смръщи чело.
— Искаш да ходиш боса?
— Обичам да усещам земята с нозете си.
Ричард продължаваше да се учудва на стеснителността й. Освен ако…
