— Ще те изпратя до в къщи — обясни той.
— Не е необходимо — възпротиви се тя. — Вече ви изгубих достатъчно време, милорд.
— Времето, прекарано с теб, не е изгубено — галантно възрази графът. — Напротив, ти превърна този ден в един от най-приятните в живота ми. А освен това съм само един лорд. Спомняш ли си?
Колкото и стъписана да бе, Кийли не можа да не се усмихне.
— Благодаря за разбирането. — Боса, тя се запъти към вратата, но преди да изчезне по коридора, Ричард я спря.
— Кийли?
Тя се извърна.
— Да?
Графът се приближи към нея и каза само:
— Благодаря.
Кийли го гледаше недоумяващо.
— За какво, милорд?
Ричард нежно повдигна брадичката й и се взря в най-удивителните очи, които някога бе виждал.
— За това, че ми подари първата си целувка.
Кийли изпита желание да потъне в земята от срам.
— Как разбрахте? — простена тя. След това се досети. Не умееше да се целува. И което бе още по- лошо, една добродетелна дама нямаше много възможности да се упражнява в това умение.
— Ти си невероятно сладка — увери я Ричард.
— Познал сте по вкуса ми? — с облекчение извика тя.
Ричард с усилие се въздържа да не се разсмее. Той я целуна бързо и я пусна да си върви.
Вместо да се върне на писалището си, той застана до прозореца и я видя да тича боса към къщата на Талбот. Бе подозирал, че е прекрасна. Кийли Глендоуър бе един изкусителен ангел, една от малкото жени, отличаващи се с дързост, но и с благоприличие. Тя заслужаваше много повече от това, да бъде графиня. Макар и извънбрачно дете, притежаваше качествата, които винаги бе желал да има съпругата му. Освен тях в нейна полза говореше и сродяването с Талбот и пътуването до Ирландия.
Подсвирквайки си весела песничка, Ричард се върна на писалището. Колкото по-бързо свършеше работата си и съобщеше резултатите на кралицата, толкова по-бързо можете да поиска ръката на Кийли. Изобщо не му хрумваше, че е възможно момичето да не пожелае да се омъжи за него.
6
— Какво си направила? — извика Одо.
— Вчера посетих графа — повтори Кийли — и го помолих да прояви милост към вас.
— Искаш да ни видиш на бесилото ли? — извика Хю и обхвана с пръсти врата си, сякаш вече усещаше въжето.
— Безмозъчен идиот — Одо плесна брат си по тила. — Кийли не би ни навредила, прав ли съм, малка моя?
Момичето енергично поклати глава и улови Хю под ръка.
— Няма нужда да се безпокоите — увери го тя. — Уредих всичко. Графът бе изненадващо отстъпчив. Не можехме вечно да живеем с този страх от бесилката.
— Никога повече не казвай тази дума — простена Хю.
Кийли преглътна една усмивка и се запъти към бокса на Мърлин. Тя погали кобилата по челото и й даде ябълка, която извади от джоба си.
— И какво точно каза графът, малката ми? — пожела да знае Одо.
— Ричард се закле да запази тайната. Увери ме, че никога не ще стори нещо, което би могло да ме нарани.
— Ричард ли го наричаш вече? — ядно попита Одо.
Кийли не обърна внимание на тази забележка.
— Може ли да се вярва на графа? Ще удържи ли на думата си? — попита Хю.
— Така мисля, в противен случай ще трябва да живее с мисълта, че е престъпил думата си на благородник. Но аз не мога да имам пълно доверие на никой англичанин, така че по-добре да не му се мяркате пред очите.
— Дадено — обеща Хю.
— Кой те съпроводи при графа? — попита Одо.
— Никой.
— Той опита ли се да ти направи нещо?
Кийли повдигна вежда и се престори, че не разбира въпроса му.
— Какво да се опита?
— Добре знаеш за какво говоря — настояваше Одо.
— Какво да се опита? — попита Хю.
Одо плесна брат си зад врата и отново се обърна към момичето.
— Очаквам да ми отговориш, малка моя.
При мисълта за страстта на графа Кийли се изчерви.
— Беше просто една целувка.
— Трябваше да убия нехранимайкото още в Шропшир! — извика Одо.
— Замълчи! Не бива да говориш така. Не е справедливо — опита се да го убеди тя. — Ричард се държа като истински джентълмен. Той наистина е англичанин, но е по-добър от повечето, които познавам. И не желая да те чувам да говориш така за него. Беше просто една невинна целувка.
— Защо, да не се целува човек? — попита Хю. — Ти си правил много повече от…
— Затваряй си устата пред момичето — скастри брат си Одо и замахна към него.
Хю избягна удара, но все пак последва съвета на брат си. Кийли се сдържа да не се засмее.
— Необходима е предпазливост. Трябва ви магия.
— Тук, в конюшните, е твърде оживено — подхвърли Одо. — Може да те чуе някой.
Кийли притисна буза към ноздрата на Мърлин и рече:
— Негова светлост и госпожа Даун вечерят с някакъв свой приятел. По това време в парка няма да има никого, а аз знам едно местенце, където никой няма да ни пречи. Да вървим.
Кийли ги поведе по една алея, извеждаща на усамотена полянка в края на парка. Мястото бе заградено с високи дъбове.
— Въздухът е толкова свеж, помирисвам Самуийн. — Кийли се загърна по-плътно в шала си.
— Не усещам нищо — прошепна Хю.
— Аз също — съгласи се Одо.
Кийли вдигна поглед към небето. На запад залязващото слънце пламтеше в златно, докато на изток бързо се смрачаваше. Всичко наоколо бе потънало в пастелните есенни цветове — магия от червено, златно и жълто.
— С помощта на богинята майка всичко е възможно — обясни на братовчедите си Кийли. — Но трябва да ви кажа, че в момента нямам необходимите свещи и билки. Така че, за да не предизвикваме съдбата, не се мяркайте пред графа. Разбрано?
Одо и Хю кимнаха едновременно.
На Кийли й се прииска да бе взела със себе си торбата с магическите камъни и ритуалната роба, но не желаеше да рискува и да се връща в къщата, за да ги вземе. Вместо това тя просто събра осем камъка и ги подреди в кръг на земята, така че на запад кръгът да остане отворен.
— Искате ли да дойдете? — попита братовчедите си.
Двамата поклатиха глави.
След като бе влязла в кръга от запад и го бе затворила с последния камък, Кийли рече:
— Смущаващите мисли остават вън.
Сега тя спря в средата на кръга и придърпа шала над главата си. Завъртя се три пъти, докато отново не застана с лице на запад. След това затвори очи и се съсредоточи върху дишането си.
