— Могъщите Майка Земя и Татко Слънце са с нас — поде тя. — Дарете ни с невидимо покривало и здрава броня и ние ще се преборим със страха.
След това пристъпи на запад и развали магията, вдигайки единия от камъните, който хвърли през лявото си рамо.
— Всичко ще бъде наред — обясни тя, когато отново се присъедини към братовчедите си.
— Вече почти стана време за вечеря — рече Одо. — Хайде да се прибираме, малката.
Кийли кимна, но сложи ръка на бузата на Хю.
— По-добре ли се чувстваш сега?
Хю кимна ухилен.
— Тогава вървете напред, аз идвам след малко.
Останала сама, Кийли се приближи до един огромен дъб. Тя докосна стеблото му, обви ръце около него и прошепна:
— Ти си много силен, приятелю. Знаех, че ще бъде чудесно да те докосна. — Тя се притисна още по- плътно към дървото. — От първия миг, в който те видях, разбрах, че двамата с теб ще станем приятели.
Докато Кийли призоваваше невидимите сили на вселената, Ричард Девъро седеше в кабинета на херцог Лъдлоу. Графът пое чаша мадейра, облегна се в креслото си и протегна крака.
— Ето твоята, скъпа. — Херцогът подаде на госпожа Даун нейната чаша с вино. След това се обърна към графа: — Какво ви води насам, Девъро?
— Много ми е неприятно… Боя се да не ви нараня с онова, което бих желал да ви кажа, ваша светлост.
Лицето на херцога остана безизразно. Той очевидно очакваше гостът му да продължи.
— Боя се, че интересът ми към Моргана е бил временно увлечение — обясни Ричард. — Съжалявам за причиненото безпокойство.
— Това е най-добрата новина за тази седмица — обади се госпожа Даун, което й спечели укорителен поглед от страна на херцога.
— „Докато смъртта ни раздели“ може да трае доста дълго — рече херцогът. — Един мъж не бива да се жени за жена, която не обича.
— Благодаря за разбирането, ваша светлост — отвърна Ричард и постави чашата си на масата. Той стана и се приближи към прозореца. — Бих искал да ви помоля за ръката на госпожица Кийли.
— Знаех си! — госпожа Даун плесна с ръце. — Каква чудесна двойка ще бъдат Ричард и Кийли. Не мислиш ли, Тали?
— Нямам нищо против тази връзка — съгласи се херцогът.
Ричард хвърли бегъл поглед през рамо и се усмихна на сцената, която се разиграваше зад прозореца. Обектът на неговото желание играеше с братовчедите си някаква непозната за графа игра. Гледката на обикалящата в кръг като малко момиченце Кийли и послушните като кученца великани го трогна. Той почти бе склонен да им прости, че го бяха ограбили.
— Слушате ли ме? — изтръгна го от унеса му гласът на херцога. Ричард се обърна и се усмихна смутено.
— Тъкмо се наслаждавах на гледката.
— Истинската любов често избива в най-чудновато държание — констатира госпожа Даун.
Херцогът направи гримаса, но се въздържа от коментар.
— Одобрявам тази връзка — рече той. — Но последна има думата дъщеря ми. Никога няма да принудя някое от децата си да застане пред олтара с човек, когото не обича.
— Тогава не виждам никаква пречка — отвърна Ричард. — Вчера, когато Кийли ме посети, изглеждаше доста благосклонна към мен.
— Кийли ви е посетила? — учудено повтори херцогът.
— Вечеряхме заедно — обясни Ричард. — Въпреки иначе не особено доброто име, което ми е излязло, мога да ви уверя, че става дума за една съвсем невинна вечеря.
— Чеси, бъди така добра — обърна се херцогът към госпожа Даун, — кажи, моля те, на Мийд да доведе Кийли.
Ричард хвърли поглед през рамо и рече:
— Ще намерите госпожица Кийли в градината… тя тъкмо прегръща едно дърво.
Херцогът подскочи и побърза да се приближи към прозореца — тъкмо навреме, за да види как дъщеря му целуваше един дъб. Ричард учудено погледна херцога.
— Това е уелски обичай — излъга Робърт Талбот. — Да целунеш дъб, носи късмет на дома. Колко мило от нейна страна.
Ричард се усмихна с облекчение.
— Наистина изключително мило, ваша светлост.
Престъпила прага на кабинета, Кийли се стъписа. Какво търсеше тук графът? Започна да я завладява страх. Дали посещението му нямаше нещо общо с Одо и Хю? Как бе могла да повярва на един англичанин! Целият този проклет народ не притежаваше и капчица чувство за чест.
Ричард усмихнато пристъпи към нея и й целуна ръка, преди да надникне в гневните теменужени очи. Защо бе толкова ядосана. Та той дори не бе продумал.
Ричард топло стисна ръката й:
— На какво играеше в градината?
Кийли зяпна:
— Аз… да играя в градината?
— Въртеше се в кръг, а братовчедите ти стояха и те наблюдаваха.
— Братовчедите ми?
— Одо и Хю, не си ли спомняш?
— Напротив, спомням си — отклони въпроса му Кийли.
— Седни, съкровище — Ричард я отведе до едно кресло. — Баща ти има да ти каже нещо важно.
— Да не би Мадок да е умрял? — обнадеждена попита Кийли. В такъв случай тя можеше веднага да поеме обратно към Уелс.
Устните на херцога трепнаха.
— От Уелс все още нямам никакви новини, дете мое.
— Баща ти е съгласен да благослови брака ни — обясни Ричард. — Можем да се оженим, ако ме искаш за съпруг, скъпа.
Кийли подскочи и зяпна графа с отворена уста.
— Да се оженим? — Гласът й секна — толкова голяма бе изненадата.
— Ах, какво удоволствие ще бъде подготовката на тази сватба — пърхаше от щастие госпожа Даун. — Това ще бъде сватбата на десетилетието.
— Какво ще кажеш за предложението на графа, дете мое? — попита дъщеря си херцогът.
Кийли отмести поглед от графа към херцога. Дали баща й не се опитваше да се отърве от нея? Нямаше никакво намерение да се омъжва, а още по-малко за един англичанин. Знаеше, че причината за всички несгоди на жените се крие в безскрупулната мъжка природа. Нещастният живот на Мегън бе доказателство за това. Момичето си бе извлякло поука от грешките на майка си. Кийли никога нямаше да позволи да я принудят да се омъжи, но заради Одо и Хю трябваше да се измъкне от тази клопка много предпазливо. Графът можеше да промени мнението си.
— Изключително съм поласкана от предложението на графа — вежливо отвърна Кийли, — но не мога да приема.
Ричард, който не бе свикнал някой да проваля плановете му, не повярва на ушите си. Невъзможно бе да му откаже.
— Какво казахте току-що?
— Всяка жена би била горда да ви нарече свой съпруг — продължи Кийли. — Но аз пристигнах в Англия, за да открия… негова светлост. Невъзможно е сега да се омъжа и да се разделя с него.
— Ще живееш съвсем наблизо, скъпо дете — усмихна се херцогът. — Девъро е най-желаният ерген на
