Кийли се освободи от обятията на Ричард и слезе от леглото. Дълго гледа спящия си мъж. Сънят бе заличил напрежението от чертите на лицето му и му бе придал младежки вид. Фактът, че гневът му бе преминал толкова бързо, изненада Кийли и й вдъхна надежда. Винаги бе мислила, че всички мъже са избухливи и злопаметни като втория й баща. Но връщайки се в покоите им Ричард, се бе държал така, сякаш нищо не се бе случило.
Кийли го зави до раменете и се приближи към прозореца. Денят започваше мрачен и мъглив, а небето бе облачно и обещаваше сняг, нещо обичайно за двадесет и първи декември.
В сърцето на Кийли отекваше песента на предците й друиди. Днес бе зимното слънцестоене, празникът на светлината, когато слънцето надвива мрака на света и дните започват да растат.
Искаше й се да може да прекара този петък навън и да събере свещени дъбови клони, но графът бе прав. Ако тези англичани, не виждащи по-далече от собствения си нос, я хванеха, щяха да я изгорят на клада като вещица.
Погледът й още веднъж спря върху спящия й съпруг и за миг тя се поколеба дали да не го събуди, но в крайна сметка реши да не го прави. Ричард едва ли би държал особено да вземе участие в една езическа церемония.
Кийли навлече ритуалната си роба върху нощницата и избра един черен обсидиан, който да я пази от черна магия. Очерта кръг с ахатите, като остави един отвор на запад.
Влезе през отвора и попълни кръга с последния бял ахат, като шепнеше:
— Смущаващите мисли остават отвън.
Постави свещта в средата на кръга, а до нея — черния обсидиан. След това описа въображаема окръжност със златния си сърп, завъртя се три пъти и спря с лице на изток.
Кийли коленичи, затвори очи и запя:
— Древните са тук, те чакат и ни гледат. Звездите говорят чрез камъните, а светлината прониква през най-гъстите дъбове. Земя и Небе са едно царство. — Сега вдигна свещта. — Слава на теб, Велика богиньо майко, която твориш светлина от мрака и прераждане от смъртта. Моля те, закриляй нероденото ми дете. И макар и невярващ, опази мъжа ми от злото, което дебне наблизо.
След като угаси свещта, Кийли стана, пристъпи към западната част на кръга и вдигна един от ахатите, разваляйки магията. Хвърли поглед към леглото и замръзна.
Ричард лежеше облакътен на една страна и я наблюдаваше.
— Как си? — сънено я попита той.
— Добре. — Кийли се подготви за конско евангелие.
— Много е странно, че си неразположена сутрин само в неделя, когато трябва да вземем участие в църковната процесия — дяволито подхвърли той.
Кийли се престори, че не е чула забележката му. Тя събра магическите си камъни и свали робата, после се върна в леглото.
Ричард повдигна услужливо завивката и тя пропълзя под нея. Той я взе в обятията си и Кийли склони глава на гърдите му.
— Ти се молеше, съкровище — прошепна Ричард, галейки с палец копринената й буза. — Благодаря, че ме спомена в молитвата си.
— Няма защо. — След това му се оплака: — Трудно ми е да се моля тук, в стаята.
Ричард се ухили и се прозина.
— Още е твърде рано, да поспим още малко.
Кийли затвори очи и се притисна към него. В обятията му се чувстваше в безопасност. Известно време лежаха доволни и мълчаха.
— Ричард?
— Да, съкровище?
— Кога ще облечеш ритуалната роба, която уших за теб?
— Може би, когато ти прочетеш „Животът на светците“.
— Но аз дори не съм я започнала.
— Зная.
При лошо време придворните прекарваха времето си в игра на карти, комар, гадания и тенис. Преди обяд Ричард напусна спалнята, за да открие херцога, който го бе поканил да поиграят комар.
Кийли нямаше настроение за никое от обичайните забавления. Вместо това тя се настани пред камината и започна да шие детски дрешки. От време на време се облягаше назад, гледаше играта на пламъците и се опитваше да си представи дъщеря си. Дали ще има червени коси и зелени очи като баща си? Или катраненочерни плитки и теменужени очи като майка си? А може би черни коси и зелени очи?
— Тук ли си, малката? — почукването на вратата и гласът на Одо я изтръгнаха от мечтите й.
— Влизай, братовчеде — извика Кийли.
Вратата се отвори и в стаята влязоха Одо, Хю, Мей и Джун. Четиримата бяха ухилени до уши.
— Днес е празник — рече Одо.
— Донесли сме ти подарък — добави Хю.
Кийли видя празните им ръце и ги погледна въпросително.
— Затвори очи — подкани я Одо.
— Аз ще го донеса — рече Хю. Одо плесна брат си по тила.
— Аз съм по-големият, така че аз ще го донеса.
Мей се скара на Одо:
— Не смей да го удряш.
— Не дръж такъв тон на Одо — намеси се Джун.
— Гледай си работата — тросна й се Мей.
— Остави я на мира — обърна се към Мей Одо.
— Не реви такъв, когато говориш с Мей — намеси се в словесния дуел Хю.
Без да дочака да бъде представен, подаръкът на Кийли влезе в стяга. Той се усмихна и протегна ръце.
— Рис! — Кийли скочи и се завтече към брат си, за да се хвърли в обятията му.
Рис я прегърна и я остави да се наплаче на гърдите му.
— Защо не си навън да събираш дъбови клонки? — подразни я той.
— Тези проклети английски неверници ще се хванат за главата и направо ще пукнат — отвърна тя с мокра от сълзи усмивка.
— Добър начин да се отървем от тази измет. — Рис я погледна и изтри сълзите от бузите й. — Ах, сестричке, пред твоята красота бледнее и най-хубавото диво цвете.
— А ти си един от най-красивите мъже, които познавам — върна комплимента Кийли. — Ужасно ми липсваше.
Рис бе висок и слаб и имаше черна коса и топли сиви очи. Сега тези очи настойчиво се взираха в нея.
— Един от най-красивите? — повтори той. — Преди ми казваше, че съм най-красивият. Да не би съпругът ти да ме е изместил от първото място?
Без да обръща внимание на тази забележка, Кийли го поведе към камината.
— Ела, братко, стопли се.
— Всички вън — заповяда Мей и избута останалите гости към вратата. — Да ги оставим сами. — Никой не се възпротиви.
— Скъпи братовчеди, това е най-хубавият подарък, който някога съм получавала — извика Кийли. — Много ви обичам… и двамата.
Одо и Хю се изчервиха до уши и последваха близначките.
— Разказвай, братко, как ме откри? — попита тя.
— Прислужничките на Лъдлоу ме напътиха — отвърна Рис. — Мадок е мъртъв, а костите му вече гният под земята.
— Мъртъв? — недоумяващо повтори Кийли. — Как се случи?
Сега беше ред на Рис да се изчерви.
