месо под никаква форма, макар и да е любимото ястие на Ричард. — Кийли направи крачка вляво, за да сложи дланта си в неговата и замръзна. До барона стоеше съпругът й. Гневният й съпруг.
— Предупредих те, Смит — просъска Ричард, чиито смарагдено зелени очи пръскаха искри.
— Зарежи това, Девъро — отвърна Уилис. — Та ние просто танцуваме.
— Остави ме сама — напомни на мъжа си Кийли, забелязвайки танцуващите наоколо да наострят уши, за да не пропуснат нещо.
— Забранявам ти да танцуваш с този мъж — каза Ричард. — Избери си друг партньор.
— Излагаш ни пред всички — каза Кийли с престорено спокойствие.
— Не ме предизвиквай — изръмжа Ричард и се опита да я улови над лакътя. Ревността го заслепяваше.
Кийли отстъпи крачка назад, вдигна ръка и му показа среден пръст. След това се обърна и с гордо вдигната глава напусна залата. Вече в коридора, тя повдигна пешите на роклята си и с все сила се завтече към спалнята им.
Как смееше да я излага пред всички! Докато крачеше нервно пред камината, Кийли кипеше от гняв. Как смееше… В този момент вратата се отвори с трясък.
— Стой настрана от Смит! — извика Ричард и пристъпи към нея. — Престани да насърчаваш чуждите мъже.
Кийли понечи да отвърне, но Ричард бе по-бърз.
— Не отричай — предупреди я той. — Имам очи и виждам как те гледаше този мъж.
— Аз не съм Девъро, чийто родилен белег е известен на всички и на който се възхищава всяка жена в двора — отвърна Кийли.
Графът реши да си спести гневната тирада.
— Достатъчно. Остатъка от вечерта ще прекараш в стаята си, за да размислиш върху това, къде си сгрешила. — С тези думи той изхвърча от стаята, затръшвайки вратата след себе си.
Кийли се втренчи във вратата.
— Да си счупиш краката, дано — прокле го тя.
Веднага след това чу трясък и нечий вик. Тя отвори вратата и се стъписа — на пода в коридора лежеше Ричард. Той бавно вдигна поглед и малко замаян рече:
— Бях невнимателен и паднах.
Кийли затръшна вратата след себе си и прихна. След това обаче отново я налегнаха мисли за обречения й брак с Ричард и доброто й настроение се изпари.
Тя с въздишка се отпусна в креслото пред камината. През целия си живот бе копняла за две неща: баща и дом. Противно на очакванията си бе спечелила любовта на херцога, при това толкова бързо, че й бе трудно да повярва в щастието си. Но втората мечта, изглежда, никога нямаше да се превърне в реалност. За Кийли това не подлежеше на съмнение — тя никога нямаше да има истински дом.
Беше родена и израснала в Уелс и никога нямаше да намери мястото си в английския двор. Заради детето си обаче трябваше да остане в Англия, Можеше да живее и без да е обичана от мъжа си, в случай че той бе любящ баща. Светът е несъвършен, понякога сърцето е принудено да прави компромиси, да се задоволява с онова, което има — мислеше тя.
Животът в двора, напротив, бе нещо друго. Изглеждаше й невъзможно да понесе дори само още ден цялата тази повърхностност.
Кийли копнееше да усети върху раменете си сгряващите слънчеви лъчи, да изложи лице на нежните ласки на вятъра. Но най-нетърпима нужда имаше от онова свещено място в парка на графа, където сплитаха клони бреза, ела и дъб.
Кийли опакова някои от вещите си в един кожен вързоп, след което легна в леглото. Вече се чувстваше доста по-добре отколкото сутринта, когато се бе събудила.
Тъй като искаше да избегне възможен спор с жена си, Ричард се върна в спалнята по-късно от обикновено. Той се съблече на тъмно, остави по навик дрехите си на пода и се мушна в леглото, където бързо заспа.
Стори му се, че бяха минали само няколко мига, преди да изплува от дълбините на съня. Главата му бучеше, а клепачите бяха тежки като олово и той имаше чувството, че няма да успее да ги повдигне. Мили боже, защо бе изпил толкова много вино?
Ричард понечи да потърси утеха при съпругата си и се изтърколи към средата на леглото, но нея я нямаше. След това я чу да шумоли тихо някъде в стаята.
— Колко е часът? — простена той, без да отваря очи.
— Още е много рано.
Усети, че тя е някъде съвсем наблизо и отвори очи. Кийли тъкмо се канеше да остави лист пергамент на възглавницата. От прозореца зад нея в стаята влизаше толкова ярка светлина, че той трябваше да замижи.
— Какво е това? — попита Ричард, когато погледът му попадна върху пергамента.
— Бележка за теб — отвърна Кийли.
— От кого е?
— От мен.
Ричард повдигна едната си вежда.
— И какво пише вътре?
Кийли вдигна вързопа си от пода и се обърна:
— Отивам си в къщи.
Ричард простена. Само това му липсваше тази сутрин, жена му да избяга. Не можеше ли да почака, докато той си възвърнеше способността да мисли трезво?
— Забранявам ти да напускаш тази стая — заповеднически каза той.
— Съкровище, пийни малко ябълково вино, помага срещу главоболие — рече Кийли и го дари с лъчезарна усмивка, преди да напусне стаята.
Ричард скочи от леглото и се втурна към вратата. Отвори я, но замръзна.
Някаква прислужница, която тъкмо минаваше покрай стаята, му намигна и се закиска.
— Вярно било! — извика тя. — Вие наистина имате луничка на…
Ричард затръшна вратата и се втурна към леглото, за да събере пръснатите си по земята дрехи. Но Кийли ги бе вдигнала и грижливо ги бе прибрала, така че на него му трябваха пет минути, за да открие панталона, ризата и ботушите си.
Когато отново отвори вратата, той едва не връхлетя върху подноса със закуската, оставена пред вратата, докато се е обличал. Ричард се замисли за миг и накрая го вдигна.
На подноса имаше твърдо сварени яйца, сирене, хляб и купчинка нарязана шунка Тя изглеждаше наистина добре, но при мисълта да сложи нещо в устата си Ричард почувства, че му прилошава. Изпитото предната нощ вино бе развалило иначе добрия му апетит.
Безотговорната му съпруга изобщо не мислеше за детето, което носеше. Тя подлагаше на опасност здравето му, като не се хранеше достатъчно. Ричард възнамеряваше да натъпче закуската в устата й. Щеше да започне с шунката, от която тя се гнусеше. След това щеше да я заключи в спалнята.
Ричард настигна жена си в парка. Кийли вървеше към конюшните, без да бърза, всъщност прекалено спокойно за жена, която бягаше от съпруга си. На устните му трепна усмивка, когато погледът му попадна върху нежните извивки на ханша й. От главоболието му бе останало само слабо бучене — видът на очарователната му съпруга беше за него балсам за душата, здравето и самочувствието му.
Лекциите и заповедите нямаха голям успех при нея. Ричард се питаше дали да не пусне в действие прочутия си чар.
Той влезе в мрачните конюшни и видя Кийли пред отворения бокс на Мърлин. Поне се бе оказала достатъчно разумна да не реши да вдига сама тежкото седло.
Хю тъкмо приготвяше Мърлин за път, докато Одо се опитваше да убеди братовчедка си да не заминава. Сега и тримата впериха погледи в графа.
