— Мадок умря при деликатни обстоятелства, ако разбираш какво искам да кажа.
Кийли поклати глава.
— Похотливостта му го умори — обясни Рис.
— О! — Кийли си спомни пророчеството на майка си.
— Сега можеш да се върнеш в Уелс, ако желаеш — заключи Рис.
— Преди шест седмици бих го сторила, но сега вече е твърде късно! — От очите на Кийли бликнаха сълзи. Тя вдигна дрешката, която шиеше. — Вече нося дете от мъжа си.
— Ще ставам чичо? — Рис се засмя и я притисна към себе си. — Бих те отвел по-рано, но Мадок не ми казваше къде мога да те открия. Писмото ти пристигна едва след смъртта му.
Кийли кимна.
— Ако не си щастлива със съпруга си, можеш да го напуснеш — продължи Рис. — Малкото и ти винаги ще бъдете добре дошли при мен в Уелс.
Кийли склони глава на рамото му.
— Благодаря, Рис. Щастлива съм с Ричард, но копнея той да ме обича.
— Любовта може да приема най-различни форми, скъпа — обясни й Рис. — Може би…
— И за коя от формите й става дума в случая? — прокънтя един глас откъм вратата.
Кийли се обърна и видя Ричард и херцогът да стоят на вратата. Съпругът й не изглеждаше особено щастлив. Напротив, видът му бе недвусмислено враждебен. Какво бе сбъркала пак?
Рис се надигна и погледна двамата мъже. Сестра му бе прекалено неопитна, за да го забележи, но той ясно можеше да прочете ревността в очите на по-младия от двамата и да я усети в тона му. Небеса, сърцата на тези англичани бяха като отворена книга. Изглежда този английски граф обичаше сестра му и това бе достатъчно за Рис.
— Очаквам отговор — грубо настоя Ричард.
— Братска любов — сухо рече Рис.
— Това е Рис — обясни Кийли и се надигна, готова да защити брат си от гневния си съпруг. — Дошъл е от Уелс заради мен.
На лицето на Ричард се изписа облекчение. Вече не гледаше толкова заплашително, а се усмихна широко и пристъпи към Рис, за да му подаде ръка.
Херцогът се усмихна.
— Задължен съм ви, задето сте закриляли дъщеря ми през всичките тези години.
— И аз съм ви задължен — добави Ричард.
— Кийли беше моята малка сестричка дълго преди да отпътува за Англия — отвърна Рис. — Да се грижа за нея бе истинско удоволствие.
— Обещай ми да останеш поне до Нова година — каза Кийли, все още стискайки ръката му. Не смееше да го пусне след толкова дългата раздяла.
— Кори ме замества в къщи, а както знаеш, той не е много по-умен от Одо и Хю — обясни й Рис. — Съгласна ли си да остана до Коледа?
— Да. — Грейнала, Кийли се обърна към баща си. — Рис носи новини от Уелс, татко. Мадок е мъртъв.
Херцогът би изказал съболезнования на Рис, но всъщност ни най-малко не му беше жал за Мадок. Вместо това той кимна на дъщеря си и се обърна към Рис:
— Елате, барон Лойд. Ще ви издействаме една стая и всичко останало, от което имате нужда.
Преди да излязат, Рис прегърна сестра си и я целуна по бузата.
— До скоро, сестричке, и не забравяй какво ти казах.
Ричард седна в креслото и притегли Кийли в скута си.
— Какво не бива да забравяш?
— Че винаги съм добре дошла при него в Уелс — отвърна Кийли, вперила поглед в гърдите му.
— Мястото ти е при мен.
Кийли бавно вдигна поглед и погледна мъжа си в очите.
— В Англия никога няма да се почувствам у дома.
— Ще свикнеш.
— Мястото ми не е тук.
— Не ставай смешна — подигра й се Ричард. — Мястото на графинята на Базилдън е в Англия.
— Целият двор ме презира — настоя Кийли. — Аз съм просто едно уелско копеле, успяло с хитрост да оплете в мрежите си първия граф на Англия.
— Всичко това е чисто лицемерие — опита се да й обясни Ричард. — Причината е собствената им несигурност. Само графиня Базилдън да благоволи да ги дари с вниманието си, тези глупаци ще се почувстват поласкани и ще те приемат.
— Може би не ги смятам достойни за своята компанията.
— Проклятие, Кийли. Стоиш в залата с наведена глава, забила поглед в пода. От какво се срамуваш?
— Не се срамувам — извика Кийли и скочи от скута му. — Аз съм уелска принцеса, потомка на Люълин Велики и Оуен Глендоуър. Родословното ми дърво е по-древно от това на кралицата!
— Докажи го — предизвика я Ричард, който също бе станал. — Разведи тази вечер Рис наоколо и го представи на придворните.
Кийли отново започна несигурно да хапе устни. Никога не би си признала, но се боеше, че й липсва смелост за това.
— Ще помисля — измъкна се накрая тя.
Ричард видя смущението в очите й и додаде малко по-меко:
— Ще бъда до теб, съкровище.
Още едно неспазено обещание, мислеше си Кийли, наранена и объркана. Трябваше да се досети. Чаровният й мъж така й бе завъртял главата, че тя едва не забрави какво бе принудена да изстрада Мегън. Не биваше да се разделя с вроденото си недоверие, иначе вътрешният й мир можеше да бъде сериозно застрашен.
Повикан от граф Бъргли, Ричард я бе зарязал с херцога и госпожа Даун. Оттогава беше изтекъл повече от час.
Кийли не изпускаше от поглед вратата на залата. Разговорите на придворните се бяха превърнали за слуха й в жужене, на което тя отдавна бе престанала да обръща внимание в нетърпеливо очакване на Рис. Дали Ричард не беше прав? Щяха ли да я приемат тези високомерни англичани, ако тя ги дареше с вниманието си? Или щяха да се отдръпнат, давайки й да разбере, че тя е само едно копеле?
Без съмнение Рис бе наясно с двусмисленото й положение в двора. Той дотолкова се бе вживял в ролята си на неин закрилник, че би предизвикал всеки благородник, за когото решеше, че не се е отнесъл към нея с нужната почтителност. Брат й беше известен с избухливостта си, но едва ли щеше да е по силите му да се дуелира с всеки един от присъстващите мъже.
Кийли плъзна поглед из залата и остана с впечатление, че тази вечер настроението бе по-различно от обикновено. Заради ранното оттегляне на кралицата придворните бяха по-разпуснати и разюздани от всякога.
Погледът й попадна върху вратата точно в момента, в който се появи Рис. Кийли си запроправя път сред множеството и забърза насреща му.
Никога не бе виждала брат си толкова красив и мъжествен — почти толкова неотразим, колкото и съпруга й. Ричард му бе заел някои от дрехите си и сега Рис изглеждаше като черна граблива птица сред нищо неподозиращи канарчета.
— Как си, братко? — усмихната го поздрави Кийли.
— Сестричке, край твоята лъчезарна хубост бледнеят всички тези безцветни англичанки — с възхищение рече Рис. — Завърти се да ти се порадвам.
Засмяна, Кийли се завъртя в кръг. Плахото, израснало сред горите на Уелс, момиче бе изчезнало. Вместо
