негодник трябва да понесе с достойнство поражението си. Питаше се само дали образите от изминалата нощ я преследваха така, както в момента терзаеха самия него. Беше му дяволски трудно да говори за сделки с нея.
— Доста изкусно спечелихте състезанието — рече Николас и пусна ръката й. Изпита непреодолимото желание да пийне нещо… например коняк.
Устните и се извиха леко нагоре, ала на лицето й не се изписа тържество.
Благодаря ви — отвърна тя.
— Изглежда познавате тукашните води.
— Акостирахме в Портсмут преди две нощи заради мъглата. Един местен моряк бе достатъчно любезен, за да ме предупреди за Солент.
Любопитството му се изостри.
— Пиенето на бира в „Короната и котвата“ не е типично развлечение за една жена.
— Нито пък да бъде капитан на кораб.
Откровеността й му действаше като плесник през лицето всеки път, щом заговореше. Дяволски смущаващо.
Не бе свикнал да се чувства неудобно в женска компания. Намръщи се. Не, нещата не вървяха както трябва. Откакто тази госпожица Уилъби бе влязла в живота му, се мръщеше и се дразнеше много повече, отколкото през последните десет години.
Обърна се и размести листата по бюрото, загледан в чертежа на двумачтовата шхуна. Защо ще потъне при малка грешка в баласта? Наистина бе твърде широка в средата, а корпусът твърде плосък за толкова широки платна. Сега го виждаше много ясно. Защо не го бе забелязал досега? По дяволите, дори не се бе досетил за подобна възможност.
Беше прекалено зает да се надува с елегантния макет на кораба, за да забележи недостатъка, който не бе убягнал от вниманието на една жена, и то още почти дете.
Нави чертежа с треперещи ръце.
— Искам да купя вашия кораб „Мисчиф“.
— Той не се продава.
— Петдесет хиляди лири. — Чу я как преглътна. Ъгълчето на устната му се изви нагоре. — И още три кораба като него във възможно най-кратък срок.
Лицето й пребледня. Перото на шапката й се залюля напред-назад. Сделката бе добра. Може би дори щеше да получи кораба и за четиридесет хиляди, дори за по-малко. Изглежда не беше чак толкова обиграна делова жена. Или бе отчаяна. Всеки разумен мъж доста би си помислил, преди да има вземане-даване с нея. Е, с изключение на… Погледът му се плъзна по корсажа й и нежната извивка на гърдите, очертаващи се под тънкия муселин. Не, дори за това би се поколебал, макар че устните й биха възбудили и евнух. Все пак предпочиташе чувствени жени, руси, с големи гърди, зрели и омъжени. Никога не го бяха привличали високи, слаби и тъмнокоси девственици с повече мозък, отколкото гръд.
Особено когато се забъркват в бизнеса…
— Още три кораба — повтори тя. — По петдесет хиляди всеки.
— Да. Без да се включват непредвидените разходи.
— Непредвидени разходи.
Дяволски дразнещ навик да повтаря всяка негова дума. Караше го да мисли, че това е първият договор в живота й. Мисълта вледени кръвта му. Любопитството му се изостри.
— Невинаги успявам да предвидя всичко. Но първо бих искал да го изведа.
— Кого?
— „Мисчиф“. На пробно плаване.
— О, не мога да го позволя.
Смехът му я накара да подскочи. Николас кръстоса ръце пред гърдите си и се облегна на бюрото.
— Страхувате се, че ще открия тайна машина или витло, скрито под руля?
— Не. Просто не ви вярвам.
Той се втренчи в нея. Смехът му мигом се стопи.
— Не ми доверявате да го управлявам ли?
— Именно. Румпелът му е много деликатно балансиран.
— Аз имам нежна ръка.
— Не достатъчно нежна.
Младият мъж се отдръпна от бюрото и приближи към нея. Усети как тя потрепна, но не отстъпи назад. Улови се, че се взира в тези пълни устни, чийто вкус още усещаше.
— Искате ли да се обзаложим за това, госпожице Уилъби? За сума от двеста хиляди лири?
Тя отвори уста. Езикът й се показа между зъбите. Представляваше влудяваща комбинация от делова жена и дете, със забележителен опит в корабоплаването. И с лице на ангел. С лунички.
— Госпожице Уилъби?
— Извинете ме, господин Хоксмур, но отговорът ми е не.
— Какво?
— Не мога да ви позволя да го вземете… — Облечените й в ръкавица пръсти щракнаха. — Просто така. Ако искате да направите пробно плаване, аз ще управлявам „Мисчиф“. Това са условията.
Николас се намръщи.
— Почакайте малко. Аз определям условията в моите сделки.
— Нима? Е, аз също в моите.
— Никога досега в живота си не сте водили преговори по нито една сделка.
— Точно така. Вие сте първият. Това са моите условия. Имате късмет, че не ви искам гаранция. Да кажем пет или десет хиляди допълнително, в случай че сграбчите румпела и ни отведете на дъното.
Очите му се присвиха.
— Струва ми се, че излишно усложнявате нещата.
Тя примигна насреща му иззад полюшващите се пера на шапката.
Николас се взря в глъбините на очите й, но не откри там нищо окуражаващо.
— Помислете добре, госпожице Уилъби. Нима сте готова да рискувате един договор само заради моята въображаема неспособност да управлявам кораб? — Засмя се, ала смехът му прозвуча някак си кухо дори в собствените му уши.
— Просто съм предпазлива. Вие изгубихте надпреварата с мен поради някаква причина, господин Хоксмур. Не всичко се дължи на грешка в проекта, капитанът също трябва да поеме своята отговорност, не мислите ли, господин Хоксмур?
Той се насили да се усмихне.
— Аз съм проектирал „Флийтуинг“.
— А това ме кара да бъда два пъти по-предпазлива. Не мога да ви позволя да излезете сам с моята шхуна. „Мисчиф“ е всичко, което имам… тя е… — Рязко затвори уста. Лицето й почервеня до корена на косите, но тя не извърна поглед. Само повдигна острата си брадичка още малко. — Вие не сте единственият, който се интересува от моя кораб, господин Хоксмур. Всъщност веднага след като си тръгна оттук, имам друга среща с един търговец от Ливърпул. Смятам, че той ще ми направи поръчка за най-малко… да речем десет кораба. Ако все още проявявате интерес, по обяд ще бъда на пристанището, готова да изведа „Мисчиф“ в морето.
— Да кажем единадесет. И на борда да няма никой друг, освен моряците.
— Не мога да обещая, че другият ми клиент също няма да прояви интерес към „Мисчиф“. Възможно е да пожелае да се присъедини към нас.
— Можете.
— Бих могла, но срещу шестдесет хиляди лири за всеки кораб.
Нещо се раздвижи у него. Първично и възбуждащо. Предизвикателство… ала имаше и още нещо, което не можеше да определи, нещо, което го накара да се взре още по-настойчиво в очите й.
— Добре, шестдесет хиляди и изключителни права върху пробното плаване.
Тя повдигна вежди, задъвка устната си и накрая се усмихна.
— Съгласна съм. Но този път оставете жените си на брега. Понякога могат да бъдат доста опасно
