възела от скоростта в името на естетиката. Моите кораби трябва да достигат скорост до тринадесет възела.
Изгледа я пронизващо, сякаш чакаше тя да заяви, че това е невъзможно.
— Разбира се — отвърна Доминик, опитвайки се гласът й да не прозвучи прекалено тънко.
Тринадесет възела бяха възможни само при най-благоприятни условия, с опънати леки платна и без товар. В открито море, когато корабът е натоварен с провизии и е с натежали от дъждовете платна, можеше да гарантира най-много дванадесет възела средна скорост. Разбира се, ако успее да намери формулата за съотношението на дължината на носовата част към баласта и платната, щеше да добави още платна и да увеличи скоростта, без да рискува кораба да се преобърне.
— Простор, лукс и висока скорост — заяви внезапно мъжът и дълбокият му глас стресна Доминик. Тя се извърна към него. Той бе присвил очи, зареял поглед някъде в далечината. Дланта му галеше извитото дърво, сякаш искаше да запомни формата му. Доминик се втренчи в широката длан с дълги пръсти и отново си ги представи как се плъзгат с наслада по гола женска плът. — Искам вътрешността по нищо да не се отличава от една удобна и изискана къща на брега.
Доминик се отърси от мислите си.
— Винаги е трудно да се реши противоречието между бързина и комфорт, господин Хоксмур — възрази младата жена. — Мнозина не могат да разберат, че скоростта и размерът доста често влизат в конфликт.
По устните му пробягна лека усмивка.
— Защо да се разбира, след като вие можете да докажете, че това не е вярно. Дори го направихте.
Доминик се изчерви.
— Аз… аз още не съм го доказала. — Той я наблюдаваше толкова отблизо, че тя бе сигурна, че всички чувства са изписани на лицето й. Никога не бе можела да запазва безизразна физиономия. Внезапно се почувства уязвима и неуверена. Да го вземат дяволите! Вирна брадичка. — Но съм съвсем близо до това.
— Също и шведите.
Доминик не можа да сдържи изненадата си, както и неволното уважение, което изпита.
— Вие познавате добре корабостроенето, господин Хоксмур.
— Аз искам само най-доброто, госпожице Уилъби.
— От спортен характер ли е вашия интерес?
— И така може да се каже.
— Кораб с десет оръдия на борда едва ли може да се определи като спортен.
— Някои свързват спорта със състезанията. За мен е другаде.
— В контрабандата, например?
— Изглежда вярвате на слухове.
Доминик махна с ръка.
— Те се разпространяват с лекота, господин Хоксмур. От това, което видях, вие изглежда не давате и пет пари, за да ги спрете. Тъкмо обратното — предпочитате да ги подхранвате.
Той не каза нищо, ала очите му застрашително блеснаха.
— Аз винаги си подготвям домашното, когато става въпрос за потенциален клиент — студено и делово заяви Доминик.
— Аха. Отново проявявате предпазливост.
— Точно така. — Разбира се, никога досега в живота си не е била предпазлива. Изражението на лицето му показваше, че го знае. Дяволите да го вземат! — Обърнете внимание на наклонените мачти, господин Хоксмур — смени темата на разговор Доминик. Искаше й се този опасен дявол да насочи погледа си другаде. Но той не го направи. — Те са поставени съвсем малко по-напред от обичайното им положение. Досещате ли се защо?
— А, изпитвате ме. — Той се обърна, сложи крак на долното стъпало и се подаде навън до половината. Едрото му тяло закри напълно видимостта на Доминик.
Тя стисна руля. Дланта й внезапно се изпоти. Облиза устни, примигна гневно и се опита да не гледа към стегнатите му и мускулести задни части.
Сърцето й бясно препускаше. Панталоните прилепваха към тялото му, сякаш бяха втора кожа.
Той се извърна рязко и тя побърза да отмести поглед. Ръката й подскочи и корабът се залюля. Той се премести леко и ръката му отново покри нейната.
— Внимавайте — промърмори Николас. Беше се приближил съвсем близо, прекалено близо. Тя едва можеше да диша.
— Не мога да виждам. — Нима този писклив глас бе нейният?
— И не ви е нужно. Можете да го усетите ето… тук. — Палецът му се докосна до ръката й. Гласът му сякаш извираше от дълбините на широките му гърди. А нейният нос почти се опираше до тях. — Онзи моряк в „Короната и котвата“ сигурно ви е казал, че ветровете тук са известни с непредсказуемостта си. Също като жените.
Доминик виждаше тъмните косми на гърдите му под фината ленена риза. Той ухаеше на ликьор и подправки, на соления морски бриз. Същото ухание, което се носеше в библиотеката предишната нощ. Ухание на секс.
— Скорост — избъбри младата жена. — Мачтите са наклонени, за да позволят на шхуната да понесе по-голям грот. Заради скоростта.
— Аха. Аз пък си помислих, че сте искали да придадете по-благороден вид на кораба си.
— Благороден вид? — повтори Доминик.
— Именно. Също както сте изострили носа й. С тази наклонена мачта шхуната прилича в профил на красива жена.
Доминик се замисли за миг. Проектът й бе изключително практичен.
— Преувеличавате, господин Хоксмур.
— Както вече казах, аз съм поклонник на естетиката.
— Може би твърде много — промърмори младата жена и преглътна следващия си коментар. Видя вдигнатите му вежди, квадратната челюст, лукавата извивка на устните му. В момента й приличаше на жесток и коварен звяр. В главата й избухнаха различни образи. Следобедът, прекаран с чужда жена на борда, а вечерта — в обятията на друга върху бюро. Той наричаше това естетика. Доминик го наричаше другояче.
По дяволите, но мислеше като незадоволена стара мома. Сякаш се взимаше прекалено несериозно. Ала кой не би го правил, ако се намира в лапите на известен крадец и негодник?
Сякаш я поляха с кофа студена вода. Нима можеше да продаде своя скъпоценен кораб „Мисчиф“ на Хоксмур, след като почти не го познаваше? А и малкото, което знаеше, никак не бе окуражително. Разбира се, баща й въртеше бизнес с далеч по-малко почтени хора. Не се съмняваше, че и Вандербилт го правеше. Всички мъже действаха по този начин А тя бе готова да зарони сълзи заради един кораб.
Но „Мисчиф“ беше нещо повече от обикновен кораб. Той бе нейното дете… детето, сътворено от мисълта й, детето на нейните момински мечти…
Мисълта я отрезви. Не се тревожеше, че Хоксмур ще оскверни палубата на „Мисчиф“. Тогава защо мисълта за големите му, мазолести ръце, обхванали руля на „Мисчиф“, караше кръвта й да се вледенява?
Защото не можеше да отдели деловия мъж от развратника и гуляйджията, плаването от секса.
Затвори очи.
— О, Господи — промълви младата жена. — Вдигна рязко клепачи, ужасена, че е заговорила на глас. Хоксмур я наблюдаваше. Вятърът рошеше косите му и издуваше ризата му.
— Солент е отпред! — Сайлъс се появи иззад гротмачтата. Възрастният човек не удостои Хоксмур с поглед, но за сметка на това се втренчи кръвнишки в Доминик. Младата жена се изчерви, сякаш я бяха заловили да върши нещо нередно. — Ако продължаваш да държиш същия курс, ще се натъкнеш на
