Пленница на вятъра

мъж, проявил безразсъдството и смелостта да заложи на един корабостроител, известен с прогресивните си идеи при проектирането на кораби.

Не, никога нямаше да позволи на Франсис Банкс да разбере, че си нямаше и най-малка представа защо шхуната й „Мисчиф“ внезапно се бе наклонила в спокойните пристанищни води, и то докато той бе на борда. Не и след като на карта бе заложен договор за двеста хиляди долара… и нейната шхуна.

— Разбирам резервите ви в този момент, господин Банкс започна тя със спокойния тон, който бе чувала баща си да използва при разговор с клиентите си. Един напълно овладян и лишен от емоции тон, поне така се надяваше. — Но аз ви уверявам, че това не е кой знае каква беда, както може би изглежда на пръв поглед.

— Напълно сте права. Още по-лошо е.

— Само още няколко допълнителни изчисления, може би още допълнителен баласт и проблемът ще бъде решен. Много просто.

— Ще е нужен месец, за да се отводни този кораб.

— О, само след три седмици шхуната ще е като нова. Не мърдайте оттам, господин Банкс. Не ви е студено, нали? Намираме се на около четвърт миля3 от брега и моят лоцман ще ни изтегли с лодката си до кея на Батъри4. Опитайте се да държите по-настрани островърхите си обувки от брезента. Той е изтъкан от най-финия шведски памук, който можах да открия. — В гласа й прозвуча неподправена гордост. — Такова платно най-добре хваща попътния вятър.

— О, едва ли ще имате проблем да го хванете — озъби се Банкс, когато шхуната се наклони от насрещния вятър. След като само десет морски възела са в състояние да наклонят този кораб, с всичките му четиридесет метра дължина. — Потъмнелите му като буреносно море очи се впиха пронизващо в нея. — Разбирате ли значението на думата провал, госпожице Уилъби? Ако не, много скоро ще го разберете.

Доминик примигна и плъзна длан по гладката обшивка на фалшборта.

— Бих искала да насоча вниманието ви към гладката подводна част на кораба. Забележете колко е дълбок килът, добре балансиран с оловен баласт. Прекрасната медна обшивка на корпуса, боядисана в черно с оловна боя, предпазва дъното от полепване на водорасли по време на дългото презокеанско плаване от Ню Йорк до Сан Франциско. Издължената форма на шхуната е гаранция, че е по-бърза от всеки кораб с широка носова част…

— Казах, че това е провал. — Гласът на Банкс се извиси над порива на вятъра като ръмжене на раздразнена мечка. Посивелите му мустаци щръкнаха възмутено. — Корабостроителната компания „Уилъби“ не е в състояние да изпълни дори един договор за превоз на кози от Бостън до Чарлстън. Джеймс Уилъби ще стане за смях на целия град, а аз нямам никакво намерение да бъда правен на глупак от една прекалено самоуверена жена, която претендира, че знае всичко за кораби с широка носова част и оловен баласт!

Доминик махна пренебрежително с ръка.

— Баща ми няма нищо общо с това.

— Как ли пък не! Този кораб е проектиран и построен с одобрението на баща ви. Неговият конструктор, Сайлъс Стийл, е известен с най-бързите кораби в пристанището на Ню Йорк. Това е негов проект.

— Не е точно така.

Банкс я изгледа остро.

Въпреки всичко Доминик се усмихна. Не можа да се сдържи, независимо дали днешната демонстрация бе провал или не. Усмивката се зароди дълбоко в душата й и съвсем неволно разцъфна на устните й.

— Този проект е изцяло мой.

— Ваш?

Лицето й засия изпод увисналата периферия на шапката. Почувства как топлото слънце прогони студа от страните й, а гърдите й се изпълниха със заслужена гордост.

— Изцяло.

Очите на Банкс се разшириха и той смаяно се вторачи в нея.

— Вие сте пуснали този кораб по вода без знанието на баща си?

Доминик вирна брадичка.

— Нямах друг избор. Преди три седмици баща ми отплава за Бриджтаун, на остров Барбадос, и ще остане там поне няколко месеца.

— Вие сте изключително неразумно и дръзко момиче.

Доминик му се усмихна още по-лъчезарно.

— Благодаря ви, сър.

— Очаквах, че днес ще ми покажете новия кораб, изработен по проект на Сайлъс Стийл.

— Такъв беше първоначалният замисъл.

— Този, който решихте да промените. — Банкс присви очи. — Не е вярно, че Стийл е неразположен, както ми казахте в началото, нали, госпожице Уилъби?

— Сайлъс има пълно доверие в моя проект.

— Както и в способността ви да управлявате плавателен съд само с петима души екипаж, така ли? — попита с явен сарказъм в гласа Банкс и погледна към моряците, които се бяха уловили за мачтите. — А може би баща ви ви е упълномощил да управлявате целия му бизнес?

— Да, докато двамата с мама са на Барбадос.

— Доколкото знам той не издържа повече от няколко седмици на суша, нали? Твърде зает е да обикаля света, вместо да се погрижи за делата си. Или по-скоро се опитва да извлече изгода от познанствата си с представителите на висшето общество, които среща по време на пътешествията си по море? Ще ви кажа нещо — за тях американските новобогаташи не са по-различни от английските бедняци и винаги ще бъде така. Той трябваше да се задоволи със славата си на отличен корабостроител.

Думите на банкера засегнаха оголен нерв и Доминик вътрешно потръпна. Да, тя много добре знаеше, че баща й преследва нереални мечти. Ала освен това отлично разбираше какво означава признанието за един човек. Подобен стремеж се превръщаше в нещо жизненонеобходимо, в основание да продължиш да живееш и да се бориш.

Нямаше да се спре пред нищо, за да удържи обещанието, което бе дала на баща си — да увеличи печалбите. Ако се налагаше, бе готова дори да излъже. Думите сами се изплъзнаха от устата й:

— Баща ми ми даде пълна свобода да управлявам делата му, както намеря за добре, докато той е на Барбадос. Същите правомощия има и Дру в Лондон.

— А това включва ли и погубването на репутацията му?

Доминик трепна, но се усмихна.

— Възникналото недоразумение е само помежду ни, господин Банкс. Ще го разреша много бързо, веднага щом корабът се прибере в пристанището Батъри и имам възможност да го прегледам основно. Виждате ли там? Току-що зърнах лодката на лоцмана, която ни идва на помощ. Потърпете само още няколко минути. Господин Банкс, репутацията на баща ми няма да пострада от една незначителна грешка при изчислението на баласта.

— Незначителна грешка в изчисленията? — изграчи господин Банкс и целият се разтърси.

— Изключително малка — жизнерадостно потвърди Доминик, докато сто четиридесет и шесттонната й шхуна се носеше по вятъра, килната на една страна.

— О, но баща ви ще пострада. — Зачервеното лице на господин Банкс се изкриви от злорада усмивка. — Вашата грешка в изчисленията наистина е незначителна в сравнение с неговата. Кой глупак би поверил репутацията си в ръцете на една жена? И то дяволски дръзка и самоуверена жена, доколкото виждам. Уверявам ви, че щеше да бъде по-добре, ако се бяхте родили мъж.

— Благодаря ви, сър.

В продължение на няколко минути Банкс само примигваше срещу нея, без да може да каже нищо.

— Продължавам да твърдя, че човек, който държи на компанията и на клиентите си, никога не би поел подобен риск.

— В случая не става дума за никакъв риск, господин Банкс. Моят баща уважава клиент…

— Ще ви унищожа, кълна се в Бога, дори това да е последното нещо, което…