връзката — разхлабена. Имаше нещо обезпокоително във внушителните му размери и огромната длан, стискаща чашата.
— Струва ми се доста странно, че вашият близнак ще прекоси океана, за да го докаже. Нима досега не е сключил никакви договори в Ню Йорк?
На Дру нито за миг не му бе хрумвала подобна мисъл. Доминик никога нямаше да се провали. Не знаеше каква бе причината за писмото й и за идването й в Каус, но бе сигурен, че е за доброто на компанията. Дру винаги бе вярвал в способностите й, така както се бе примирил с неизбежността на своя провал.
— Няма да останете разочарован — заяви на глас Дру. — Очакваме „Мисчиф“ да измине разстоянието от Ню Йорк до Каус само за дванадесет дни.
Мъжът го изгледа остро. В погледа му липсваше развеселеното снизхождение от прекалената самоувереност на събеседника му.
— Говорите по-скоро като състезател, отколкото като бизнесмен, господин Уилъби. — Замълча за миг. — Ако „Мисчиф“ победи моя „Флийтуинг“, смятайте сделката за сключена. — Грабна сакото си от облегалката на стола.
— Ако успея да се свържа с брат си преди това, за кого да го предупредя, че е възможно да срещне в Каус?
— Хоксмур. Николас Хоксмур. — С кратко кимване мъжът изчезна през кадифената завеса.
— Хоксмур — повтори Дру и примигна невярващо към завесата. Този мъж бе легенда. След миг Сабин се плъзна в стаята. Стрелна го с тъмните си бадемови очи и обещаващо му се усмихна. Тялото й проблясваше със седефена мекота под прозрачната копринена туника. Пъхна стъкленото шишенце с опиум в ръката му и я повдигна към устните му в нежна покана. Дру вдъхна дълбоко, напълвайки дробовете си с упойващия дим, после го изпусна със сладостна въздишка. Очите му се присвиха и той повдигна булото от раменете й, което се свлече на пода. Нежната, опияняваща й примамливо невинна Сабин. Досега от устните й бяха излизали толкова малко думи, че Дру се съмняваше, че би познал гласа й, ако го чуеше. Но безпогрешно разпознаваше докосването й, майсторското и неповторимо докосване. Малките й нежни ръце ловко се справиха с панталоните му.
Тя коленичи пред него, мъркаща като малко котенце.
— Що за глупак ще рискува при тези условия, и то само за удоволствие? — попита Сайлъс Стийл и се втренчи в мъглата. Гъста пелена се стелеше по цялото крайбрежие, закривайки напълно от погледа сградата на Кралския яхт-клуб. На около четвърт миля от десния борд се виждаше само един самотен кораб с три мачти, който през последния половин час се поклащаше напред-назад безцелно по вълните. Стийл поклати глава и се сгуши в яката на палтото си. Шапката му бе нахлупена ниско над челото, за да го предпази от силните пориви на вятъра откъм юг. Няколко големи дъждовни капки, примесени с морски пръски, паднаха върху гъстите му побелели мустаци. — Каква е системата на платната му?
— Двумачтова — отвърна Доминик, докато продължаваше да се взира през далекогледа към кораба, който отново промени леко курса си спрямо вятъра. — Снабден е с десет оръдия. Съдейки по вида му, има претенции за един от най-добрите британски кораби.
— Значи е и бърз. — Стийл я изгледа самодоволно и добави: — За английски кораб, разбира се. Оттук не мога да различа името му.
Доминик присви очи.
— „Флийтуинг“. — Завъртя руля и насочи острия нос на шхуната по посока на вятъра. На около четвърт миля от тях „Флийтуинг“ се издигаше и спускаше, изхвърляйки водна струя до половината от предната си мачта. За разлика от него, носът на „Мисчиф“ пореше ниско вълните.
Екипажът мълчаливо вършеше работата си. Никакъв звук не нарушаваше околната тишина, като се изключи плясъкът на водата и дрънченето на халките на мачтите. Доминик прехапа разтревожено долната си устна.
— Смяташ ли, че ни предизвикват да се състезаваме?
— Казах ти, че е глупак. Сигурно е видял знамето ни и сега иска да ни покаже на какво са способни британските кораби, преди да влезем в пристанището. Проклето нафукано копеле!
— Не можем да си стоим просто така и да не му обръщаме внимание. Чакахме достатъчно дълго и ме е срам да чакам още. — Доминик насочи бинокъла към брега и къщите зад рейда, където се бе насъбрала любопитна тълпа. Някои, изгубили вече търпение, се разхождаха по крайбрежния булевард. — Те всички ни зяпат, Сайлъс.
— Така е. — Сайлъс се почеса по брадата и се намръщи. — Сигурно никога не са виждали кораб с толкова остра носова част и наклонени мачти, нали? — извиси глас той, за да надвие вятъра. Изсумтя и хвърли загрижен поглед към Доминик. — Не бива да забравяш следното — натоварени сме с провизии и сме потопени няколко сантиметра по-дълбоко във водата отколкото би трябвало да бъдем за едно състезание.
Доминик продължаваше да наблюдава маневрите на „Флийтуинг“.
И платната все още са мокри и тежки от плаването през океана. По-леките платна, подходящи за състезание, са прибрани.
— А и не знаем почти нищо за този бряг — додаде Сайлъс.
— Освен това, което онзи моряк от Портсмут ни каза снощи на чаша бира в кръчмата „Короната и котвата“. — Доминик свали бинокъла и погледна към Сайлъс. — Нещо за опасните плитчини. Само едно погрешно движение и ще заседнем.
Погледът му срещна нейния.
— Дяволски е рисковано. Ако загубиш…
— …ще се наложи да обърнем и да поемем курс към къщи.
— И няма да има никакъв договор в цяла Англия.
Двамата се загледаха в кораба, който ги дразнеше и предизвикваше от четвърт миля разстояние. Погледите им отново се срещнаха. По устните на Доминик се плъзна лека усмивка.
— Вдигнете гафелните платна на гротмачтата! — извика тя.
— По-добре да опънат най-горните платна — изръмжа Сайлъс и очите му блеснаха.
— Не. — Поривът на вятъра я блъсна с всичка сила в лицето и тя присви очи. Устните й се разтегнаха в широка усмивка. — Дори и без тях ще минем покрай кораба им, все едно че са закотвени.
— Така те искам, моето момиче! — одобрително я потупа Сайлъс.
Доминик усети задоволството и гордостта в гласа му, За миг й се прииска баща й да бе тук, застанал до нея на мостика. Може би щеше да чуе гордост и в неговия глас.
Може би…
Вдигна глава срещу вятъра, завъртя руля и насочи „Мисчиф“ право към „Флийтуинг“.
ГЛАВА 2
Николас Хоксмур много добре знаеше как се прави добро представление. Особено с такава впечатляваща публика като неустоимата русокоса красавица Изабела Натуик, съпругата на маркиз Ангълси, губернатор на остров Уайт. Ангълси бе истински моряк и един от най-активните членове на Кралския яхт- клуб. Десният му крак бе заменен с дървена протеза, след като в битката при Ватерло го изгуби, улучен от гюле. В последните години човек често можеше да го види да пристъпва тежко по квартердека на яхтата си „Пърл“. Лошата му слава се увеличи десеторно, след като преди няколко години се ожени за една прекалено млада красавица и се установи да живее във великолепен замък от времето на Хенри VIII, разположен близо до брега. Носеха се слухове, че след солидна доза коняк прекарвал вечерите си, забавлявайки се да стреля с пистолета си по фамилните портрети.
Поради огромната му заетост с яхтата, деветнадесетгодишната Изабела прекарваше дълги и скучни часове, седнала край прозореца на кулата в Касъл Стъби. Именно оттам предишния ден бе видяла Николас Хоксмур да влиза в пристанището на „Флийтуинг“. За Николас никак не бе трудно да получи съгласието й за една разходка на борда на кораба му. Нямаше да остави такава красавица да скучае нито минута. Смяташе бавно да се наслади на прелестите на отегчената съпруга.
