Изабела се бе излегнала върху една пейка на палубата, дългата й коса се стелеше по дъските, а от полуразтворените й устни се отронваха задъхани стенания. Деколтето на роклята й бе смъкнато, а копринените поли бяха вдигнати нагоре, разкривайки дантелените й жартиери. Снежнобелите й бедра потръпваха под дланите на Николас.
Прошепна името му. Николас едва я чу, заровил глава в пищните й гърди. В този миг си помисли, че да я люби ще бъде все едно да се потопи в голяма купа с пухкав крем. Такова изобилие от тръпнеща бяла плът, толкова изгарящо нетърпение. Ако имаше желание, можеше да я научи на много неща. Бедното, малко създание, толкова отдавна забравено в своята кула.
Обхвана натежалата й гръд с едната си ръка, вдигна поглед на северозапад и с другата си ръка завъртя руля надясно. Очите му се присвиха. Какъв странен кораб, целият в остри ъгли и наклонени мачти. Наблюдаваше как носът на „Мисчиф“ се носи по вятъра. Странно, но не се люлееше или накланяше по вълните. Усети някакво присвиване ниско долу в корема, там, където пръстите на Изабела се бореха с кукичките на панталоните му.
В следващия миг платната на „Мисчиф“ се издуха и се опънаха по мачтите. Носът на кораба се насочи право към „Флийтуинг“. Шхуната се носеше с пълна сила по вятъра, и то дяволски бързо.
Значи бяха налапали въдицата.
Устните на Николас се извиха в лукаво задоволство.
— Николас!
И последната кукичка бе освободена. Той усети върху голата си плът ръцете на Изабела.
— Вземи ме! — задъхано прошепна тя.
Николас застина за миг, после бързо закопча панталоните си.
— Не забравяй вълнението от очакването — рече той и докосна устните й. Отвори очи. Изправи се и погледна към „Мисчиф“. Корабът се приближаваше, и то дяволски бързо.
Изабела възмутено се надигна.
— Очакване? — изписка тя. — Да върви по дяволите очакването. Готова съм, Николас! В този миг. Сега! Трябва да те имам или ще умра от желание!
— Доста изтъркана фраза — промърмори мъжът и хвана руля. Една висока вълна заля лицето и охлади голите му гърди. Разтворените краища на ризата му изплющяха на вятъра.
— Майър! Киъл! — извика той на двамата си помощници. — Раздвижете екипажа. Вдигнете всички платна, в това число и най-горните, и страничните! Състезаваме се. — Погледна през рамо. Черният корпус на „Мисчиф“ излизаше от мъглата като наближаващ ураган. — И ни предстои дяволски трудно състезание!
— Състезание! — извика Изабела, оправяйки роклята си. — Вървете по дяволите всички мъже заедно с проклетите си кораби! Доколкото разбрах, ти каза, че няма да се хванат на въдицата. Обеща ми, че цялата сутрин ще е само за нас двамата.
Николас присви очи към издутите платна.
— Да, скъпа.
— Трябва да си закопчея роклята…
— Солент е точно отпред! — извика Майър от бугшприта.
Николас леко изви руля надясно. Платната се издуха от вятъра. Той усети как големият кораб потрепери, когато рязко се наклони. От опит знаеше, че това е единственият начин да се избегнат плитчините, известни като Солент.
— Опъни платната докрай! — нареди Николас.
— Под палубата е наводнено! — извика един от моряците.
Николас стъпи здраво, за да запази равновесие от внезапното залюляване на кораба, и успя да хване Изабела малко преди да падне през фалшборта.
— Да видим какво ще предприеме нашият нищо неподозиращ американски приятел, щом се озове сред коварните английски плитчини… — измърмори Николас.
В следващия миг го прониза някакво странно усещане. Първите пристъпи на съмнението. Почти чуваше как „Мисчиф“ се плъзга безпрепятствено през коварните води, застрашителен в своето мълчаливо предимство.
Не беше възможно да наближава толкова бързо. Откъде капитанът й би могъл да знае за плитчините?
Николас се обърна. Острият черен нос се носеше през мъглата на по-малко от двадесет метра откъм кърмата и от бакборда. Лъскавият нос на кораба завършваше с фигура на жена. В протегната й ръка се виждаше букет цветя. Скулптурата бе удивително изискана и в същото време семпла. Николас стисна зъби.
— Те са отляво, по посока на вятъра, а ние сме отдясно — каза той, когато Майър се появи до лакътя му. — Имаме предимство. Ако се сблъскат с нас, ние ще спечелим.
— Дали капитанът е запознат с правилника на състезанието?
— Много скоро ще го научи. Промени посоката с петдесет метра!
— Тогава те ще имат предимство, сър, и ние ще сме длъжни да им отстъпим.
— Но ще бъдат принудени да скъсят платната си, за да запазят дистанцията от петдесет метра, ако не искат да се сблъскат с нас. Докато успеят отново да отпуснат платната, ние вече ще сме ги победили.
Майър се замисли над думите на капитана, докато се взираше в „Мисчиф“.
— Вие смятате, че те ще загубят скорост след като скъсят платната си?
Пронизващият поглед на Николас накара първия му помощник да се изчерви.
— Виждали ли сте досега толкова опънати платна, сър? — избоботи Майър. — Сигурно килът й е пълен с тонове чугун за баласт.
— Спести ми възхитените си дрънканици, Майър, и дай заповед за петдесет метра. — Николас не си даде труд да прикрие рязкостта в тона си. Смъкна ризата си и я обви около раменете на Изабела. — Заведи я долу — заповяда на Майър.
Петдесет метра. Пристъпи по-близо до перилото и се втренчи в американската шхуна, докато екипажът й скъсяваше платната. Изчака. Според логиката сега корабът трябваше да изостане с около стотина метра. Нито един кораб със скъсени платна не можеше да се мери по скорост с кораб, който плава с докрай опънати платна. Нямаше такъв кораб на света.
Всеки момент щеше да изостане. Продължи да чака, впил пръсти във фалшборта. Примигна, отказвайки да повярва на очите си. Трябва да изчака още няколко минути. По дяволите! Проклетият американски кораб не изоставаше! Приближаваше. Николас застина. След тридесет метра щяха да се сблъскат.
Хоксмур изкрещя заповед да сменят ъгъла на платната и сграбчи руля. Платната се отпуснаха, изплющяха, наклониха се, после отново се изпънаха докрай. Николас усети как корабът му подскочи, понесен от вятъра. Ала това нямаше значение. Трябваше да увеличат скоростта докрай. Скръцна със зъби, докато наблюдаваше как „Мисчиф“ заедно със скъсените си платна минава покрай него, сякаш корабът му бе закотвен. След малко американският кораб смени посоката и остави „Флийтуинг“, окъпан в морска пяна, докато самият той се носеше плавно по вятъра. В този момент, сякаш по поръчка, мъглата се вдигна напълно, разкривайки пред Николас прекрасна гледка към пристанището на Каус, където всички насъбрали се бяха станали свидетели на страхотното му поражение. Дори от четвърт миля разстояние можеше да усети безмълвното им изумление. Един американски кораб не можеше да победи никой английски плавателен съд, дори и да се управляваше от негодник и мошеник като Николас Хоксмур.
— Капитане, сър…
Николас продължаваше да се взира в изписания със златни букви надпис в задната част на шхуната. Въпреки студения вятър и солените морски пръски отвътре сякаш го изгаряше буен огън.
— Да, Майър. Сигурно се чудиш как ще се осмелим да си покажем физиономиите на бала в чест на състезанието.
— Всъщност, сър…
— Е, ще ги покажем, по дяволите! Една загуба не е причина да изпуснем забавлението, да не говорим за качествения коняк. Освен това нямам търпение да се срещна с капитана на „Мисчиф“, многоуважаемия господин Уилъби. Той със сигурност ще бъде там, за да се наслади напълно на моментната си слава. — Николас вкуси от горчилката на думите си и усещането никак не му хареса.
