свържа с вас…
…Узнах името ви от анонимен източник… „Източна Индия“ се е изгубила край испанския бряг…
Безценното „Котешко око“ е откраднато… От изключителна важност е да бъде намерено и донесено в Уинтърхър… Ще финансирам цялата операция и ще заплатя каквато и да е цена, за да се наеме Николас Хоксмур да го открие… Предлагам да уточните условията и да посредничите при контактите с него… За целта ще получите десет процента възнаграждение. Не се съмнявам, че ще проявите изключителна дискретност относно тази деликатна мисия, възложена от най-високо място…
Графинята вдигна глава и погледна към парка. Внезапно планът се оформи с изненадваща лекота. Всичко беше много просто.
Сведе поглед към писмото и този път го прочете бавно, за да усети всеки нюанс, всяка ненаписана дума. Възможността сама се изпречваше на пътя й. Отмести поглед към „Таймс“, по-точно към статията, която четеше допреди малко.
…Преди да се отправи към Каус, Николас Хоксмур присъства на галавечеря във Воксхол, давана от адмирал Кавендиш и съпругата му Полин. Дали е случайно съвпадение, че на следващата сутрин жена, отговаряща на описанието на Полин, е била видяна да излиза от една къща в Сейнт Джеймс, за която се говори, че принадлежи на Хоксмур? Адмирал Кавендиш потвърди, че съпругата му наистина е прекарала част от вечерта в Сейнт Джеймс в дома на болната си леля, на която й прилошало от мидите, сервирани по време на вечерята. Изглежда съпругата на адмирала също страда от неразположение, защото оттогава не се е появявала в обществото. Очаква се капитан Хоксмур да пристигне в Лондон в края на месеца със златната купа от състезанията в Каус. Дотогава препоръчваме на всички домакини да избягват мидите в менюто си.
Графинята посегна към един от тънките листове за писма и взе пачето перо. Адресира плика, както винаги при подобни обстоятелства, до получателя Николас Хоксмур, ескуайър Икабод Бритълс, Сейнт Джеймс, номер 7.
Скъпи господин Хоксмур,
Отново узнах, че някой се нуждае от услугите ви. Успехът на задачата е изключително важен. Да, сър, както обикновено, вие сам ще определите възнаграждението си. Увериха ме, че клиентът е готов да заплати щедра сума.
Доминик предаде руля в ръцете на Сайлъс дълго преди „Мисчиф“ да влезе в пристанището и да пусне котва зад „Флийтуинг“, недалеч от входа на корабостроителницата на „Райт, Фулър и Смит“. Не че при обикновени условия Доминик не бе способна да извърши подобна сложна маневра. Ала днес условията не бяха обикновени и дланите й непрекъснато се потяха. Не можеше да рискува с чувствителното кормило.
Пътуването от Каус бе продължило близо два дни. След като й връчи издута кесия, съдържаща уговорената сума, Хоксмур умело извоюва златната купа и наградата от сто гвинеи в състезанието на борда на „Флийтуинг“, но колкото и да бе странно, не се появи на грандиозния бал в чест на победата. Той се скри на кораба си почти веднага след състезанието и по време на цялото пътуване до Лондон остана на кормилото. Доминик би трябвало да бъде доволна от поведението му. Тя остана дълго на долната палуба на „Мисчиф“, стиснала кожената кесия в ръка. После отиде в каютата си и поне десет пъти преброи парите. Огледа помещението, изпълнена със странно чувство на загуба и празнота. Всичко бе някак си странно обезпокоително и смущаващо.
По време на пътуването Сайлъс се развличаше, като на няколко пъти подмами Хоксмур да участва в импровизирани състезания. Възвестяваше победата си с гръмогласни възгласи, като се постара те да бъдат чути от съперника му. Доминик не виждаше причина да сложи край на малкото му развлечение. Странно, но тя не изпита никакъв трепет от победата, докато те задминаваха „Флийтуинг“. „Мисчиф“ вече не бе нейната шхуна. След по-малко от месец едва ли щеше да познае кораба си.
— Ще трябва да поговорим относно ремонта, Хоксмур — заяви младата жена в мига, в който слезе от подвижния мостик на „Мисчиф“ и стъпи на кея до клиента си. Не бе трудно да го открие. Той стърчеше поне една глава над докерите, които се суетяха из пристанището. Доминик опъна кожените си ръкавици. — Тежестта на оръдията ще има много лош ефект върху ватерлинията и баласта, да не говорим за всичките онези отвратителни промени, които смятате да предприемете с долните палуби на кораба ми.
Той повдигна върха на шапката си и кимна.
— Желая ви приятен ден, госпожице Уилъби — отвърна той, а в очите му блеснаха игриви пламъчета. Изглеждаше толкова елегантен, че Доминик почти очакваше да го види как се изпъва и траква с токовете на ботушите си. — Предполагам, че искате да ми изложите принципното си становище по въпроса, тъй като корабът вече не е ваш. Предполагам да го обсъдим в кабинета на моя адвокат. Там ще можем да подпишем и договора. Освен това ще ви напиша чек за останалата сума.
— Добре. Ще поговорим, когато отидем там. Но това може да почака. — Тя се завъртя на пети.
Хоксмур я настигна.
— Нима не си искате парите?
Доминик ускори крачка.
— Разбира се, че си искам парите. Но това може да почака.
— Разбирам. Имате по-важен ангажимент.
— Да, доста по-важен.
— Очевидно.
Тя спря, когато стигна до покритата с каменна настилка улица, и полите на роклята й се развяха зад нея. Огледа оживената улица, задръстена с каруци, екипажи и минувачи, после забеляза, че Хоксмур е застанал до нея. Примигна срещу него и махна с ръка.
— Вие можете да си вървите, господин Хоксмур.
— Помислих, че предпочитате да ви хвана някой файтон.
Тя се повдигна на пръсти, за да погледне през рамото му, после махна с ръка, за да спре един минаващ файтон.
— Ще се оправя, благодаря ви.
— Сама?!
Ръката й се отпусна, когато празният файтон мина покрай нея, без да спре.
— Да, сама. В Ню Йорк винаги се движа сама.
— Къде е вашият телохранител Стийл? Точи си зъбите срещу нищо неподозиращите англичани?
— Не, те са достатъчно остри след пътуването от Каус до тук. Както сам знаете, наложи му се да предъвква от онова английско дърво.
— Явор — отсече той. — Най-твърдото, което може да се намери в Англия.
Тя му хвърли кос поглед и усети как устните й потрепнаха.
— Стийл е на гости на един свой стар приятел, с когото някога са пътували заедно. Сега държи кръчма на крайбрежния булевард. Та той убеждава Сайлъс да му стане съдружник. Ще му кажа, че сте питали за него.
— Ще ви бъда задължен. Въпреки че се питам що за телохранител е, щом позволява на една млада жена да скита сама из лондонското пристанище.
— Той ми има доверие.
— Въпросът не е в това да има доверие на вас, госпожице Уилъби. Моля, позволете ми. — Хвана я леко подръка и небрежно вдигна пръст във въздуха. В същия миг сякаш изневиделица от сенките изникна една черна, лъскава карета и спря пред тях.
— Какви великолепни животни — промълви Доминик, възхитена от прекрасните коне, които танцуваха пред каретата.
Ала преди да успее да даде нарежданията си на кочияша, който скочи от капрата, за да отвори вратата, Хоксмур я хвана под лакътя и й помогна да се качи. Тя се стовари върху тапицираната със златисто кадифе
