Пленница на вятъра

разбира се, освободиш хората ми.

— А в замяна?

— Ще ти оставя „Интрепид“.

— Станал си алчен, Alcalde. Запомни, ти си мой пленник.

— А ти искаш твърде много. Добре. Ще ти дам двадесет каси мадейра.

— Имаш петдесет на борда и ром, достатъчен за цял месец за сто мъже. Ще взема тридесет каси от мадейрата и половината от рома. А ти ще поискаш тази жена от мен, за да я отведеш към още по-големи опасности.

— Това не се обсъжда.

— Аз мога да ти направя едно предложение. Остави я при мен. Тя ще бъде на сигурно място, докато се върнеш. Тук ще се закръгли, ще се научи да бъде покорна и да доставя удоволствие. Мисля, че ще бъде щастлива.

— Невъзможно! — отсече Николас, отказвайки да обмисли възможността госпожица Уилъби наистина да се превърне в една закръглена и покорна любовница. — Освен това имам нужда от сто фунта оловни кюлчета от „Интрепид“.

Омар повдигна вежди.

— Толкова много изисквания и толкова малко в замяна. По този начин ли се пазарят англичаните? Казах, че е по-добре да оставиш тази жена тук, приятелю. Ти не се нуждаеш от нея.

Николас се намръщи.

— Тъкмо напротив, Омар, аз се нуждая от нея. И то много. Тя е… — Николас почувства как гърдите му се издуват — тя е също толкова добър моряк като мен, че дори и повече.

— Аха. — Омар погледна към Доминик, която превързваше стегнато рамото му. — Тя не прилича на нито един от моряците, които познавам. Подбираш думите си много внимателно. И ако ти се позволи, ще се възползваш от нея по един или друг начин.

— Той не ме е довел против волята ми — тихо рече Доминик, но гласът й проряза застиналия нощен въздух. Омар и Николас се втренчиха в нея.

Накрая Омар въздъхна примирено и погледна към Николас.

— Оловни кюлчета и ремонтиран кораб. Рейна сигурно ти е казала къде можеш да откриеш „Котешкото око“, защото в противен случай щеше да си още с нея. Но запомни следното: пази се от знаме със златен скарабей. Чувал съм, че под това знаме плава една група от хората на Ел Сахиб. Техният водач е мъж, когото познаваш от Алжир, мъж, който има напълно основателна причина да те смята за свой враг, мъж, който можеше да се превърне в моя убиец.

— Рамзи — рече Николас. — Значи той се е присъединил към прочутия Ел Сахиб.

Черните като въглени очи на Омар проблеснаха.

— Чух, че в момента бил в Сицилия, но не мисля, че той е човек, който би се задоволил да живее само в една страна. Готов е да умре в битката за надмощие над областта. У него противоречията, характерни за арабите, са много силни и дълбоки. Но много често съм се чудил какво е правил той в мои води, плячкосвайки английски кораб, натоварен и пътници и чай.

Устните на Николас се извиха в едва сдържано задоволство. Усети как кръвта му кипва.

— Рамзи е знаел, че „Котешкото око“ е на онзи кораб. Според легендата, този, който е господар на „Котешкото око“, ще владее и всички арабски земи.

— Да, така твърдят легендите.

— Какво знае Халид? Те са го оставили.

Омар сви рамене.

— Кълне се, че не знае нищо. Той не ме тревожи. Навярно е без значение, иначе Рамзи не би го оставил. — Великанът се поколеба. — Alcalde, ти си човек, който не се бои от смъртта. Бъди внимателен. Рамзи е мъж, който ще си отмъсти за миналите ти прегрешения.

— Може да се опита.

Омар леко присви устни.

— Да, както и ти ще опиташ. — Погледна многозначително към колана, който се спускаше ниско от кръста на Доминик, и показа малкия ключ, скрит в ръката му. — Няма да ти дам този ключ, Alcalde. Твоята госпожица Уилъби сама ще реши кога да се раздели с него. Така и трябва да бъде. — Пиратът улови ръката й и постави ключа в дланта й.

Доминик приседна на пети и вдигна бавно очи към Николас. Тази вечер тя представляваше очарователна смесица едновременно ангел, грациозна котка, съблазнителка. Николас искаше да я вземе в прегръдките си, да я разтърси силно и после да я целува, докато започне да стене и да се извива, както правеше преди малко, когато танцуваше за Омар.

Какви мисли минаваха през главата й, докато поклащаше бедра в ритъма на музиката?

— Както желаеш — каза Николас. — Ти не ми оставяш друг избор.

Обърна се, постави сабята си в ъгъла на масата и се настани в едно кресло срещу дивана. Свлече се надолу сред възглавничките, вдигна крака върху отоманката и ги кръстоса. Повдигна вежди, когато тя впи поглед в него.

— Ако възнамерявате да носите това нещо, госпожице, върху полуголото си тяло, ще трябва да не спускам поглед от вас. Това — махна към девствения пояс — приспособление няма да ви предпази. Нито пък Омар ще може да ви защити с ранената си ръка.

Тя бързо извърна глава, а страните й се обагриха в нежен розов цвят също като върховете на щръкналите й зърна. Значи девственицата все още беше у нея, скрита зад фасадата на изкусителка. Николас изпита внезапно желание да я опознае по-добре.

Омар се надигна от дивана и се запъти към вратата.

— Нуждая се от някакво лекарство.

Широко разтворените очи на Доминик го проследиха, после се извърнаха към Николас.

— Тя се страхува от теб, Alcalde — рече Омар, без да се обръща назад.

— Тя не се страхува от никой мъж — тихо отвърна Николас, макар че Доминик скочи от дивана като подплашен заек. — Тази нощ тя се бои единствено от себе си… и наистина би трябвало. — Вратата се затвори. Доминик се опита да се изплъзне покрай Николас, но той я улови за китката.

— Не се нуждаеш от дрехите си — промърмори той, усещайки отчаяната й съпротива. Стисна пръсти и плъзна върха на палеца си към вътрешната страна на китката и, където туптеше пулсът й. — Ще танцуваш ли за мен? — Вдигна поглед към лицето й. — Изгарям от желание.

— Нямам намерение да задоволявам желанията ти — отвърна тя и извърна поглед. — Независимо колко са изгарящи.

— Вече го направи.

Доминик вдигна ръка, за да прикрие гърдите си и цялата потръпна. Затвори очи, после отново ги отвори. Страдаше от ужасно главоболие. Тежкото испанско вино имаше подобен ефект след няколко часа, ако този, който го бе пил, успееше да остане буден толкова дълго.

— Не съм в настроение да споря с вас, господин Хоксмур — каза младата жена.

— Нямам никакво намерение да спорим, госпожице Уилъби. И двамата желаем едно и също.

— В такъв случай ви се иска да поспите.

— След малко. — Въздишката му бе изпълнена със съжаление. Моя скъпа госпожице Уилъби… — Съжаление… След всичко, което се бе случило, това навярно би наранило чувствата й. Съжалението бе непознато чувство за него. Поднесе ръката й към устните си и усети как тя леко политна към рамото му. От години мъжката гордост, примесена с голяма доза самоувереност, бяха характерните качества за Николас. Но не беше чак толкова глупав, за да си въобразява, че всяка жена би се предала само от едно докосване на устните до ръката й. Скочи на крака и я притегли в обятията си. Тя се отпусна безволево. Той бързо се наведе, отнесе я до леглото и я положи върху копринените възглавнички. Това бе легло, направено за страстни любовници, откраднато от двореца на пашата на Мароко. Копринената покривка и възглавничките го изкушаваха да забрави разума, хладната им мекота разпалваше кръвта му.

Но Доминик бе отвъд съблазънта. Младият мъж внезапно осъзна, че не би могъл да получи удоволствие от една полузаспала жена, независимо колко силни бяха нуждите на тялото му. Запита се как ли би се почувствала една разумна жена, когато на сутринта се събуди със силно главоболие и девствен пояс около