бедрата. Напомни си да не забрави да свари силно кафе. Това бе изпитан лек срещу силния алкохол. Може би на сутринта спомените и щяха да бъдат доста объркани и неясни.
Доминик отвори очи, но погледът й бе замъглен.
— Николас.
Използването на малкото му име го смая. За нея това бе нарушаване на невидимите прегради, които бе издигнала помежду им.
Част от него възликува по-силно, отколкото ако най-заклетият му враг се бе предал.
— Доминик.
Тя примигна, бавно и отмаляло, сякаш изплуваше и отново се потапяше в някакъв сън. В гърдите му се надигна диво желание да я събуди, да не я оставя да се отдаде на някакви халюцинации. Тя вдигна ръка и сложи длан върху бузата му. Гърлото му се сви. По дяволите, не бе свикнал да получава нежност от жена. Никога не бе смятал, че се нуждае от нея, нито че ще се почувства толкова уязвим при проявата й.
В крайна сметка се бе научил да живее без нежност. Разумът му диктуваше, че трябва да е защитен от нея, дори да изпитва известно отвращение, но не и да се разтреперва като неопитен младеж.
Внезапно Николас се скова също като от ледена вода.
Тя прошепна нещо и притисна пръстите си към устните му. Дъхът му излезе със свистене от гърдите. Пръстите й бяха нежни като пух, ала въпреки това го изгаряха, проникваха дълбоко в душата му, караха го да изпитва не преодолим копнеж не само за тялото й, но и за всичко, което докосването й обещаваше.
Сграбчи ръката й и сведе устни към дланта й. Чуваше всяко нейно дихание, усещаше как сънят я оборва. Гърдите й се повдигаха и спущаха равномерно, а в нежната падина между тях лежеше малкия златен ключ, който едната й ръка стискаше. Без да помисли за последствията, знаейки, че в този момент не би могъл да се отдели от нея, Николас пъхна ключа в джоба си и се излегна до нея. Затвори очи, заслушан в спокойното й дишане, и сложи ръката й под своята, до сърцето си.
Доминик се събуди, обладана от една мисъл: по някое време през нощта Николас Хоксмур бе споделил леглото й. Подробностите й се изплъзваха като в мъгла, но това нямаше голямо значение. Единственото, което си спомняше е отчетлива яснота, бе тялото му, излегнато до нейното, и погледът му впит в нея, докато отвън проблясваха първите лъчи на слънцето. И тя го погледна, знаейки, че ръцете му ще бъдат сключени около нея, че двамата лежат един до друг като съпруг и съпруга. Доминик побърза да затвори очи и отново да потъне в сън.
Какво означаваше това? И по-точно какво бе направил той в най-тъмните часове на нощта, за които нямаше никакъв спомен? Отвори широко очи и примижа към ярката дневна светлина, после побърза да ги затвори. В момента я измъчваше мисълта какво бе направила самата тя и защо не си спомняше нищо.
— Изпий това.
Леглото до нея хлътна, но тя не можа да събере сили да се отмести. Нямаше значение, че това бе Хоксмур. Не можеше да събере жалките останки от своята скромност. С усилие отвори очи.
— Някой сякаш удря барабани в главата ми — рече тя и немощно се изкашля. Върху челото й лежеше студена кърпа. Доминик простена от удоволствие. — Толкова е хладна…
— Водата е от бързея, в който се свлича разтопения сняг от Пико де Теиде. Обичам да се къпя в него.
Предпочиташе да не мисли за Хоксмур и за посещенията му на този остров. Не се съмняваше, че не му е липсвала приятна компания при къпането или другите му занимания.
— Може би по-късно едно плуване ще ти се отрази добре.
Доминик се насили да отвори едното си око и потръпна от силната болка, пронизала слепоочието й.
— Едва ли. Аз обичам да се къпя във вана с топла вода, почти пареща, без значение от сезона или състоянието ми.
— Например махмурлук — заяви той. Доминик сви устни.
— Аз никога…
— Това те мъчи в момента — прекъсна я той, повдигна леко главата й и поднесе димящата чаша към устните й. — Отвори уста и пий.
Тя преглътна. Кафето се плъзна топло и силно в гърлото й. Очите й се навлажниха. А той я гледаше така, сякаш не изпитваше никаква жал към нея. Дявол. Изглеждаше добре отпочинал и свеж. Като се изключи неколкодневната му брада, можеше спокойно да мине за бизнесмен от Лондон, готов да се заеме с всекидневните си дела.
— Не съм виновна за случилото се — колкото се може по-студено заяви тя. — Всичко е по твоя вина. Ти ме остави с Омар, макар че много добре си знаел какво ще стане.
— Оставих те с Омар, защото знаех, че той ще те закриля и ще те остави недокосната, което и направи. Престани да мърмориш. Бедата е сторена, независимо дали е било по твое желание или не.
— Беда? — задави се Доминик. О, Господи, със сигурност самодоволният му вид не се дължеше на някаква… победа? Затвори очи, опитвайки се отчаяно да подреди обърканите си мисли, но безславно се провали. — Господин Хоксмур, ако по някакъв начин съм се опозорила, трябва да го знам.
— Опозорила?
Очите й рязко се отвориха. Прониза я остра болка. Той изглеждаше така, сякаш обмисля най-добрия начин, по който да й го каже. Веждите му бяха смръщени, а устните — сурово стиснати. Човек би си помислил, че в момента решава съдбата на света. О, Господи!
— Сама знаете — заговори той, накланяйки отново чашата към устните й, — че двамата влагаме различен смисъл в понятието
Тя облиза една капка кафе от устните си и почувства как ужасът бавно я завладява, сковавайки сетивата й.
„Вече. След като вече са споделили леглото…“
Лицето й се покри със смъртна бледност, но тя събра сили да се надигне.
— П-подобно интимно обръщение предполага и интимност в друго… преглътна мъчително — отношение.
— Аха. Да, има нещо, което не е толкова незначително, нито пък може лесно да се забрави… — Притвори очи, сякаш в момента си припомняше всичко съвсем ясно и изпитваше видимо наслаждение. — Става дума за снощния ти танц, сардана.
— Какво?
— Цигански танц.
— И аз съм го танцувала? Да, предполагам, че е било така.
— Осмелявам се да се надявам на повторение на изпълнението.
Доминик преглътна, сведе разкаяно поглед и видя връхчетата на гърдите си, напиращи под прозрачната коприна.
— Мили Боже! — промълви тя, внезапно облята от гореща вълна. — Сигурно съм била…
— Да, напълно съм съгласен.
— Не, ужасно е, ако не съм имала нищо върху… — Истина бе. От потискащата горещина кожата й бе влажна, както и коприната. Тя затвори очи в напразна надежда, че отнякъде ще се появи плътно одеяло и ще покрие леглото. През цялата нощ… тя бе спала през цялата нощ до Хоксмур в тези прозрачни одеяния!
— Ето. — Той наметна една пелерина върху раменете й.
Също като дете, застигнато от зимна буря, тя се сви под широките гънки и по миризмата осъзна, че това е неговата дреха. Отпи отново от кафето и започна да разбира, че е седнала върху нещо… твърде интимно.
— Аз… — Доминик се намръщи, ръката й докосна подножието на корема й и тя вдигна поглед към него. Ръката и се плъзна надолу под наметалото и пръстите й докоснаха изпъкналия колан около бедрата й и стегната верига между…
Не. Треперещите й пръсти се протегнаха навътре между бедрата. Тя застина и пое дълбоко дъх.
— Аз съм…
Лицето на Хоксмур омекна.
