да процъфтяват и правиш всичко възможно, за да прикриеш доброто в себе си. Обзалагам се, че нищо не би ти било по-неприятно, отколкото да позволиш на света да зърне и една частица от теб, която ще те покаже като честен и достоен мъж.
— Няма нищо по-лошо от една жена, която мисли толкова много — изръмжа в отговор той.
— Отречи го. Освобождаваш красиви жени от жестоки тирани и се оттегляш без заслужена награда. Спасяваш евнуси от смъртта и запазваш тайните им. Обзалагам се, че не си получил нищо за смелостта си, освен приятелството на Омар. Всичко това ми звучи много благородно. Можеш ли да го отречеш?
— Ако желаете, моя скъпа госпожице Уилъби, предпочитам да ви впечатля с бездните на лошата си слава. Ще имате много добра причина да ме смятате за човек, комуто липсват всякакви благородни помисли или почтеност.
Доминик отпъди насмешливо промърморените думи с едно отмятане на глава.
— Добър опит, Хоксмур. И ако искаш да знаеш, аз те предизвиквам да ми докажеш, че греша. Обаче мога да ти заявя още сега, че няма да успееш, защото знам кога съм права, а в случая е точно така. Предполагам, че просто трябва да го докажа… — Гласът й секна. Ала бе твърде късно, за да извика. Твърде късно да се защити. Бяха уловени като слепи овце в капан. Тя тупна от мулето си на земята, съборена от силен удар, долетял от тъмнината. Чух как Хоксмур също падна на земята зад нея. Ударник на пистолет изщрака до ухото й.
— Само певец, а? — промърмори Хоксмур, поемайки дълбоко дъх, за да се съвземе от силния удар в корема.
— Почакайте! Трябва да знаете, че аз… — Тя изпищя, преди някаква кърпа да запуши устата й. Миг по-късно ръцете й бяха извити зад гърба и вързани. Те бяха трима — безформени сенки без лица, безшумни като създанията на нощта. Въздухът изскочи от дробовете й, когато я метнаха по корем върху гърба на мулето. Една ръка плесна задницата на животното и те отново поеха нагоре към планината.
Вилата на Навара бе по-строго охранявана от двореца на пашата. Входът приличаше на крепост с високи железни порти, заобиколена с каменна стена, висока приблизително четири метра и половина, покрита с гъста зелена растителност. Покрай стената на двадесетина метра един от друг стояха застрашително мъже с мургави лица, едри на ръст и въоръжени до зъби с пистолети и ножове. Николас си помисли какъв нелеп контраст представлява всичко това с тропическия рай, сред който се гушеше постройката от бял хоросан, кацнала на върха на един от хълмовете с изглед към южната част на Средиземно море.
В дърветата пееха птички. От голям кръгъл фонтан в средата на вътрешния двор ромолеше бистра вода, която падаше в изкуственото езеро, оградено с лъскави плочки. Докато мулето му минаваше покрай тях, Николас забеляза, че плочките бяха направени от лазурит, а в тях бяха инкрустирани разноцветни скъпоценни камъни. Няколко деца притичаха покрай него, удостоявайки го само с бегъл поглед, сякаш гледката на мъж, овързан и метнат върху гърба на муле, бе нещо обичайно.
Дулото на пистолет го смушка в ребрата и Николас се подчини на безмълвната заповед да слезе от мулето. Доминик стоеше до него, удивително притихнала с напъхана в устата кърпа. Пазачите явно показваха нарастващ интерес към нея, когато я видяха изправена на слънчевата светлина. Един от тях, необикновено едър и мускулест мъжага, се бе вторачил със зяпнала уста в гърдите й, сякаш от месеци не бе виждал жена.
Високите двойни врати на вилата се отвориха и един мъж се появи на прага. Беше висок, много тъмен, но с елегантна и стройна фигура — с широки рамене, тънък кръст и дълги и мускулести бедра. Той се движеше с изисканата грация на аристократ, както повечето от бандитите в околността, и бе облечен като мъж, който съзнава положението си на господар и не се бои да го покаже. Не бе въоръжен и не носеше бижута, с изключение на тежката златна верижка около китката на едната му ръка. Студените му очи мигом се насочиха към Доминик. Устните му се разтеглиха в широка усмивка, разкривайки два реда снежнобели зъби. Мъжът от километри излъчваше чувственост. Нищо чудно, че Доминик бе влюбена в него. Николас си помисли, че малко жени на този свят биха му устояли.
Мъжът се спря пред Доминик, после извърна глава към Николас. Погледите им се кръстосаха с видима неприязън. Изведнъж Николас изпита странното усещане, че гледа в собствените си очи.
— Canssima10. — Гласът на Навара бе толкова дълбок и мелодичен баритон, че за миг Николас повярва, че е певец. Навара дръпна с дългите си пръсти кърпата от устата на Доминик.
Тя тутакси се озова в обятията му, шептейки:
— Себастиан, толкова ми липсваше!
Последва един кратък поглед и рязко кимване и един от охраната свали кърпата от устата на Николас и развърза ръцете му.
— Ела — рече Навара с усмивка, която накара Николас да свие гневно юмруци и да се замисли защо от пръв поглед бе възненавидил този мъж. — Предполагам, че поне тази нощ ще бъдеш моя гостенка, нали?
— О, да! задъхано отвърна Доминик, преди Николас да успее грубо да откаже. Една нощ? В тази крепост? Не разбираше защо трябва да бъде въвлечен в някакъв италиански бунт. Беше прекарал последните десет години от живота си, избягвайки всякакви политически борби. От тях нищо не можеше да се спечели, освен рани или загубата на някой крайник. Според Николас политическите битки се подклаждаха от хора с нестабилна психика. Един чужденец не можеше нито да ги контролира, нито да ги разбере и най- вероятно щеше много скоро да се окаже в ролята на пионка, използвана и от двете страни. Но разумната и толкова предпазлива госпожица Уилъби изглежда не се замисляше над подобна опасност, докато вървеше към вилата, увиснала на ръката на Навара. Чувствайки се излишен и пренебрегнат за втори път през този ден, Николас неохотно ги последва.
В салона бяха посрещнати от прелестно младо момиче с великолепна черна коса, облечено в широк бял пеньоар, очевидно облечен набързо. Тя забърза насреща им през огряното от слънчеви лъчи помещение с високи прозорци. Дългите й загорели боси крака разтваряха полите на дрехата, разкривайки стройните й бедра. С едната си ръка тя придържаше пеньоара, без да я е грижа, че той се бе свлякъл от раменете до падината между гърдите й. Смуглата й кожа блестеше като полиран махагон, явно дълго време къпана от слънчевите лъчи. Чак когато момичето се спря със звънлив смях пред тях, Николас осъзна, че не носеше нищо под прозрачната дреха. Освен това бе бременна.
— Buon giorno11 — изрече с дрезгав глас, а искрящите й очи се насочиха към Навара. Усмивката й излъчваше такова щастие, че Николас мигом разбра, че пред него стои искрено влюбена жена.
Навара плъзна ръка около кръста й, привлече я към себе си и се ухили с чаровната си усмивка.
— Amore mio, Мия, моята съпруга — изрече той и Николас почувства такова огромно удоволствие, че му идеше да извика от радост. Неговата съпруга! Толкова за любовта на Доминик! — Тя носи детето ми — продължи Навара, сложил голямата си длан върху корема на Мия. — Очакваме го след няколко месеца.
Лицето на Мия поруменя. Николас се почувства неудобно да бъде свидетел на подобна близост.
— Колко прекрасно! — промълви Доминик. Гласът й прозвуча странно доволно за жена, зарязана от любимия си. Николас се втренчи недоумяващо в нея. Доминик, която той познаваше, не би се примирила толкова лесно с подобна загуба. А може би да? Доминик, която познаваше, щеше да заекне смутено и да извърне глава при подобна интимна сцена. А може би не?
— Предполагам, че това е съпругът ти? — попита Мия и стрелна кокетно с поглед Николас. Последното никак не му се понрави, особено след като Навара го фиксираше с преценяващ поглед, подходящ много повече за чичо, обожаващ племенницата си.
— Съпруг? — повтори смутено Доминик, после се засмя рязко. Звукът приличаше на дращене на тъп нож по стъкло. Дори погледна към Николас и се намръщи, сякаш го намираше напълно неподходящ за подобна титла. — Той? Господи, не! Това е Хоксмур, капитанът на нашия кораб.
Мия се втренчи още по-настойчиво в отхвърления съпруг. Навара повдигна любопитно вежди.
— Голям ли е екипажът ви?
— Да — отвърна Николас и забеляза как сянка на облекчение премина по лицето на Навара. Стотина мъже, дори тежко въоръжени, едва ли биха били достойни съперници на неговата армия.
