спаси, ако ви отведат на пазара за робини. — Майър кимна с глава към издигнатата дървена платформа, приличаща на ешафод в края на пристанището. — Нищо чудно да свършите в харема на пашата или като любовница на някой пират.
— Странно, че той все още не ме е предоставил на желаещите с доволна усмивка на уста. — Сви презрително рамене, извърна се от парапета и набута дългата си плитка под гутрата. В тропическата горещина гутрата и робата й се сториха като задушаващо вълнено покривало, спиращо и най-малкия повей на вятъра. Челото й се ороси с капки пот и малки ручейчета започнаха да се стичат по гърба и гърдите й. Младата облиза потта от устните си. — Каква случайност, че само аз трябва да бъда облечена по този начин в името на моята безопасност. Дали на местните няма да им се стори странно, че на кораба има само един бедуин?
— Не, госпожице. Капитанът е помислил и за това.
Доминик не можа да се сдържи и язвителното сви устни.
— О, разбира се, че е помислил. — Проследи с поглед Майър, който рязко изви глава. Зяпна слисано. Преглътна и се опита да не забелязва нищо от това, което крещеше да бъде забелязано у Хоксмур, докато крачеше към нея.
Бе свалил всички дрехи на английски капитан и напълно се бе преобразил. Докато вървеше, копринените му панталони се издуваха, а в следващия миг прилепваха, очертавайки слабините и мускулестите му бедра. Краищата на панталоните бяха напъхани във високи до коленете черни ботуши, излъскани до блясък. Носеше риза с дълги ръкави и къса жилетка от същата коприна. И двете бяха разкопчани до средата на гърдите, разкривайки тежката златна верига, украсена с рубини, която висеше на шията му. Погледът на Доминик бе привлечен от огромния рубин, който се гушеше сред черните къдрави косъмчета на гърдите му. Друг скъпоценен камък, подобен на този, искреше на челото му върху снежнобелия бурнус, който носеше. Кръстът му бе опасан с широк колан, също украсен със скъпоценни камъни, на който висеше дълга сабя в ножница. В едната си ръка държеше кожена торбичка, пълна със златен пясък и диаманти. Явно откупът за „Котешкото око“ бе останал незабелязан в долното чекмедже на бюрото му от тези, които бяха претърсили кораба, точно както бе предположил Хоксмур.
— Местните го знаят като шейх Ал-Хаид Абдула — поясни Майър.
Доминик примигна. Нима Хоксмур е шейх?
— Това е титла, честно спечелена и заслужено дадена, госпожице. Преди няколко години капитанът направи пътуване до Мека, свещената земя, която е забранена за християните. За да мине през пустинята, трябваше напълно да промени външния си вид и прие името Ал-Хаид Абдула.
— Бил е изпратен там?
— Да, госпожице. За да открие дъщерята на един член па Парламента. Била е отвлечена и продадена като робиня. Той тръгна по следите й и те го отведоха до двореца на султана в Мека. Когато арабският владетел открил капитана в харема, си, бил толкова смаян от смелостта му и изпълнен с възхищение към находчивостта му, че му дал доброволно момичето заедно с малко парче земя в арабската пустиня и го провъзгласил за шейх.
— Колко удобно за капитана — промърмори Доминик, опитвайки се с все сили да прикрие собственото си възхищение от способностите на Хоксмур. Разбира се, изглеждаше смешно и нелепо, крачейки в тези дрехи като никой… някой…
Стисна устни. Е, със загорялата си от слънчевите лъчи кожа, с гъстата черна брада и очи, блестящи като острието на нож на слънце, той изцяло приличаше на някой свиреп и безмилостен арабин.
— Да вървим — изръмжа Хоксмур, мина покрай нея и без да я удостои с поглед се запъти към подвижното мостче.
Доминик стисна зъби, примигна, за да отстрани капките пот, паднали от челото й, и забърза след него.
ГЛАВА 20
Дворецът на бей Хамуда бе сред планините Могуд, разположен върху камениста скала с изглед към морето. Макар че позлатените му кули се виждаха чак от Тунис, за да стигнат дотам, Николас трябваше да наеме камили и водач, който да ги преведе през плодородната долина Меджерда към планината. Пътуването отне няколко часа. Доминик яздеше с изправен гръб и с надменно стиснати устни. През целия път не пророни нито дума. Чак когато стихнаха до оградените с кирпичена стена земи на двореца и високите железни порти, младата жена се оживи. Плъзна се от гърба на камилата, изтри ръце в молите на дългата си роба, изплези се на животното и мина забързано покрай Николас, сякаш той изобщо не съществуваше. Хоксмур се взираше с присвити очи в двамата мъже, голи до кръста, които пазеха на входа от вътрешната страна на портите. Каменните им лица говореха, че са хладнокръвни убийци. Всеки един от тях държеше по един извит ятаган, петнадесет сантиметра широк. И двамата бяха яки и мускулести.
Николас сложи ръка на рамото на Доминик.
— Аз съм шейх Ал-Хаид Абдула — представи се той на безупречен арабски, като я избута зад себе си. С ъгълчето на окото си видя смутения поглед на Доминик и пламналото й лице. — Дойдох с мир при бей Хамуда с моя… — направи кратка пауза — личен слуга.
Ако Доминик говореше арабски толкова свободно, както бе заявила, значи много добре се владееше, защото лицето й не трепна. Но Николас я познаваше добре и бе сигурен, че не би отминала подобна обида — да бъде наречена слуга — дори и при тези обстоятелства.
Пазачите не помръднаха. С настойчив глас Николас им напомни кой е. Мъжете дори не трепнаха. Тогава той помоли за аудиенция с везира Хасан. Те отново не показаха с нищо, че са го чули. Николас огледа преценяващо широките им голи рамене и ръце. В този миг малката ръка на Доминик внезапно се плъзна в неговата. Трябваше му само миг, за да разбере, че тя му дава нещо. Пръстите му се обвиха около предмета. Беше топъл, сякаш дълго го бе стискала в ръката си.
Разтвори длан. В средата се гушеше малката рубинена котка. Пазачите погледнаха към украшението, взряха се за миг в Николас, а после чевръсто се заеха да отключват портата.
— Влизай! — рече нетърпеливо единият, когато Николас по навик отстъпи, за да пропусне Доминик пред себе си. Тя замръзна на място и му хвърли неодобрителен поглед. Кой глупак би повярвал, че под тия дрехи се крие мъж, когато очите й я издаваха? Пазачът сърдито го подкани и Николас направи крачка напред. Мъжът ги поведе с тромави стъпки по покритата с камъни алея.
В края й завиха. Николас видя как Доминик затаи дъх. Дворецът се издигаше на петдесетина метра пред тях, окъпан от слънчевата светлина. Постройката бе несиметрична, разположена в кръг, изградена от мрамор и украсена с пищна позлата. Наистина бе достойна за един разточителен варварски владетел. Николас внезапно изпита желание да се махне оттук час по-скоро. Чувстваше се излишен и не на място. В крайна сметка каква стойност имаше една легенда, дори тази за „Котешкото око“, за владетеля, който живееше тук? Всеки, който видеше великолепието на двореца, трудно би повярвал, че загубата на „Котешкото око“ би представлявала някаква заплаха. Властта на бей Хамуда изглеждаше непоклатима.
Пазачът ги остави пред една ротонда, оградена от трите страни с екзотични градини, в която се влизаше през двойна златна врата. От някакъв фонтан наблизо се чуваше ромоленето на вода. В помещението подухна хладен вятър и развя полите на бурнуса на Николас. Искаше му се да свали задушаващата дълга дреха. Спря се под една мраморна арка, която водеше към градината, и подложи лицето и голите си гърди на хладния полъх. Хвърли поглед към Доминик, която крачеше напред-назад, с нос, вирнат към тавана, все едно се любуваше на преплетените корнизи и позлатените фрески. Помисли си колко ли неудобно се чувства, увита от главата до петите в белия бурнус. Но досега не бе проронила нито дума, за да се оплаче или изрази негодуванието си.
Скръсти ръце зад гърба си и продължи да я наблюдава. Тишината продължи прекалено дълго. Николас неуверено се изкашля. Тя не извърна поглед към него. Езикът внезапно го засърбя. В гърдите му се надигна раздразнение, което засили глождещата болка в душата му. И не само защото бяха допуснати в двореца благодарение на нейната рубинена котка. А защото се бе държал като истински глупак на борда на „Мисчиф“, когато й наговори всички онези неща. Неща, които не бе имал никакво намерение да казва. Никой досега не го бе карал да се чувства като раздразнен бик. Защо точно тя?
Облиза устни и пое дълбоко дъх, обмисляйки какво да й каже. Хрумна му, че през целия си живот се бе
