извинявал само няколко пъти и в повечето случаи на нея.
— Госпожице Уил…
Двойната врата се разтвори. Николас мигом прехапа устни, когато през нея минаха двама евнуси, голи до кръста, следвани от висок и елегантен мъж на средна възраст, облечен в изискана бяла роба. Той се спря, погледна изпитателно към Николас, сетне очите му се отместиха към Доминик.
— Хасан! — възкликна тя, отметна покривалото от главата си и се втурна към протегнатите ръце на мъжа.
Николас кимна, когато слугата постави купа с леща на ниската масичка пред него. Според арабския обичай той седеше върху една копринена възглавничка с кръстосани под себе си крака. Взе лъжицата си, но погледът му бе насочен към дъното на стаята, през морето от запалени свещи, където бе седнала Доминик. Тя бе свалила дългата бяла роба и гутрата и раздаваше сияйни усмивки на събеседниците си и слугите. И нищо чудно, че се чувстваше добре. Рубинената котка, както и дългогодишното приятелство на баща й с везира Хасан, й бяха осигурили изключителната привилегия да вечеря на масата на бея. При това беше без було и бе облечена, сякаш се намираше на борда на „Мисчиф“ — с бяла риза, моряшки панталони и високи ботуши. Гъстата й коса бе сплетена на плитка, ала лицето й се обрамчваше от облак немирни къдрици. Уверена и спокойна, тя бе единствената жена на масата с изключение на сестрата на бея.
Николас насочи поглед към Зейнаб. Приятно закръглена жена, с будни и дяволити очи, увита във воали и с дълга роба. При по-внимателно вглеждане Николас установи, че тя се смее, пие и яде твърде много. А което бе още по-лошо… Зейнаб бе увлякла Доминик в разговор с мъжа, седнал до нея. Набит и широкоплещест, със смугла кожа, той изглежда имаше ненаситен апетит. Бе представен като първи лейтенант на бея и негов гост, казваше се шейх Фаруд — облечен в бял мундир, украсен със златни нашивки и отличителни военни знаци. На главата му се мъдреше копринен тюрбан с огромен изумруд в средата. Косата му бе права и черна, допълваща се от остра черна брада. Имаше огромни рамене и яки, мускулести ръце, които без усилие можеха да смачкат на каша голям пъпеш. Той се смееше почти без прекъсване и на най-незначителното нещо, което кажеше Доминик, а огромният му корем клатеше цялата маса. Николас можеше само да се чуди що за лек и приятен разговор водеха, но явно център на вниманието бе Доминик, макар че арабският й не бе толкова безупречен, колкото бе заявила.
Тя спря да се храни, хвърли кос поглед към Фаруд и наклони глава, сякаш искаше да улови всеки нюанс от това, което разказваше, после избухна в сърдечен смях. Погледите на Николас и Зейнаб войнствено се кръстосаха. Не можеше да се отърси от подозрението, че срещу него заговорничеха, и то много умело. Ставаше му все по-трудно да насочи вниманието си към други, много по-важни и належащи неща.
— От колко дълго време боледува бей Хамуда? — попита той първия министър Хасан, седнал от дясната му страна, начело на масата. Приятелството на Доминик и деловите отношения между баща й и бей Хамуда бяха накарали Хасан да му има доверие. Иначе щяха да бъдат потребни месеци, за да постигне подобна близост.
— От пет месеца не е ставал от леглото — отвърна везирът с нисък поверителен тон, от което Николас разбра, че думите са предназначени само за неговите уши. — Както можеше да се очаква, когато узнае, че „Котешкото око“ е изгубено, състоянието му значително се влоши. Аз се старая с всички сили да управлявам стрината, но съм миролюбив човек. Не съм военен. Не споделям кръвожадността, която цари между отделните арабски владетели и която кара хората им постоянно да се избиват. Съжалявам страната си заради безкрайните войни, съчувствам на мирните хора, които страдат от тях. Единствената ми утеха бе, че след като изпратя „Котешкото око“ на безопасно място в Лондон, далеч от Тунис, водачите на размирните племена нямаше да могат да го достигнат. По този начин няма да има опасност беят да загуби трона и властта си. А сега вие ми казвате, че „Котешкото око“ се намира в ръцете на Рамзи. — Хасан затвори очи и поклати глава, сякаш внезапно го бе пронизала остра болка. Колко жалко! Няма да кажа тези новини на бея. Сигурно е, че ако „Котешкото око“ не се върне, беят ще загуби властта си. Никой няма да е в състояние да спре войската на Рамзи. Ала ако „Котешкото око“ е у него, все пак има надежда, макар и малка.
Гръмогласният смях на Фаруд дращеше като тъп нож за нервите на Николас.
— Простете ми, но ми е много трудно да повярвам, че някакъв талисман може да отнеме живота на цяла една нация и армията й.
Хасан се бе протегнал към чашата си, но ръката му застина във въздуха. Гласът му се снижи до шепот, но в тона му имаше нещо, от което Николас почувства, че го полазват студени тръпки.
— „Котешкото око“ не е талисман, както казахте, капитан Хоксмур. Името се използва в семейството на бея от векове и с него се нарича най-големият син на бея на Тунис. „Котешкото око“ е едно дете на дванадесет години, синът на бея, Диаб. Това е, което Рамзи е взел от нас. И да, бъдещето на Тунис и нашият живот зависят от него.
Николас за миг загуби дар слово. Отвори уста, затвори я и пое дълбоко дъх. У него се бореха едновременно самосъжаление и раздразнение.
— Сега разбирам безпокойството ви, Хасан, както и мъката на бея. Той няма ли други синове?
— За съжаление, не. Всичките му останали деца са момичета. Тринадесет на брой и всяка следваща е по-глупава от предишната. — Хасан вдигна чашата си и кимна с глава към срещуположния край на масата. — Също като Зейнаб. А тя изглежда много се интересува от Доминик. Също и Фаруд. За него не се учудвам. От известно време е свободен. Такъв жизнен мъж, а да няма някоя млада и красива жена, която да му роди здрави и силни синове… — Министърът погледна към Николас. — Жени като Зейнаб не могат да понасят подобно положение. Тя би стигнала до неподозирани крайности, за да — как да се изразя по- точно — да управлява положението за свое удоволствие. Хитрата и лукава жена понякога може да бъде много по-опасна от една добре въоръжена армия от бунтовници.
Николас погледа известно време оживената Зейнаб. Фаруд бе изпил до капка рома в кристалната гарафа и я стовари силно върху масата. Погледът, който хвърли на Доминик, бе пълен с похотливи желания. Николас реши, че в момента госпожица Уилъби се намира в много по-голяма опасност, отколкото целият Тунис.
— Бих искал да поговоря с бея — рече накрая Николас.
— Ще го уредя — отвърна с усмивка Хасан. — А след това вие ще ни върнете „Котешкото око“. Иншаллах.
Ако е рекъл Господ. Внезапният шум го извади от унеса му. В голямата зала нахлу цяла орда слуги с огромни сребърни подноси, които тържествено оставиха върху масата. Хасан плесна с ръце.
— А сега ще похапнем. Има овнешко, агнешко, пилешко, дива патица, варена в камилско мляко, а също и скакалци. Наслаждавали ли сте се някога на подобно угощение?
— Честно да си призная — не — отвърна Николас, без да опита нищо от храната. През това време Доминик ахкаше и охкаше, навела нос над чиниите. Над главата й Зейнаб и Фаруд си размениха многозначителни погледи. — Ще помоля за среща с шейх Фаруд след вечерята, за да обсъдим военната стратегия срещу Рамзи — рязко заяви Николас. — В трюма на моя кораб има оръжие, достатъчно за цяла армия.
Хасан кимна.
— След вечеря жените ще се оттеглят. Зейнаб трябва да приготви стаите ви. Фаруд е отличен военен, но има слабост към рома и е доста мързелив. Хората му не се чувстват добре с него. В армията му липсва дисциплина. Но най-трудното ще бъде да откриете Рамзи.
— Ще го намерим.
— Изглеждате много самоуверен, капитан Хоксмур.
— Такъв съм — отвърна Николас и хвърли поглед към Доминик. — За повечето неща съм самоуверен.
Зейнаб, а заедно с нея и Доминик, изчезнаха от масата преди Николас да привърши с вечерята си. Беше му трудно да прикрие загрижеността си. Хасан му обясни, че Зейнаб ще покаже на Доминик стаята й, като остави мъжете да си вършат работата. Обяснението не успокои Хоксмур. След като Фаруд се присъедини към тях, помоли за още една гарафа с ром и започна разговора си с лейтенанта. Откри, че мъжът бе доста добър стратег, но много лош водач, кръвожаден и отмъстителен — явно това бяха качествата, които го бяха издигнали до настоящия му военен пост. Освен това можеше да изпие огромни количества ром. Пресуши три
