гарафи, докато разговорите се точеха безкрайно, преди Николас най-сетне да постигне целта си. В мига, в който изгълта и последната капка ром, главата на Фаруд се залюля и се удари с тъп звук в масата. Независимо от това лейтенантът изрева да му донесат още една гарафа.
— В името на Аллаха! — възкликна Хасан. — Никога не съм виждал Фаруд в подобно състояние. Трябва незабавно да бъде отнесен в стаите му, преди някой да го види на какво прилича. В страната ще настане истински хаос. А беят никога няма да ми го прости.
— Аз ще се погрижа за него — предложи Николас и се надигна от масата.
— А ще бъдете ли в състояние, след като изпихте толкова много?
— Ще се оправя. — Николас прехвърли едната ръка на Фаруд през врата си, повдигна огромното туловище от масата и го подпря с рамо. Миризмата на мъжа едва не го замая, почувства как му се повдига. Изглежда Фаруд отдавна не се бе къпал. — Къде са стаите му? — задъхано попита той, тъй като лейтенантът беше поне с три килограма по-тежък.
— Ще заповядам на личния си слуга да ви отведе — каза Хасан и плесна с ръце. Появи се един евнух, гол до кръста, който безмълвно поведе Николас към вратата в дъното на залата. Озоваха се в тесен коридор. Съдейки по тъмнината, Николас предположи, че се използва от прислугата, за да прониква незабелязано в двореца. Доминик бе изведена през главния вход на трапезарията.
Дългият и криволичещ коридор бе истинско изпитание за физическата сила и издръжливостта на Николас преди най-после да свърши пред друга тясна врата. Тя водеше към друг коридор, този път много по-просторен от повечето бални зали, които бе виждал. Подът и стените бяха от лъскав бял мрамор, а свещниците, рамките на огледалата и масичките покрай стените — от чисто злато. Инкрустираният със скъпоценни камъни таван проблясваше над главите им. Коридорът продължаваше поне осемдесет метра във всяка посока, като приблизително на всеки десет метра се виждаше по една затворена врата.
Евнухът мина покрай повече от десетина и накрая се спря пред една висока двойна врата, обрамчена със златен филигран, водеща към покоите на първия лейтенант на бея.
— Не — тръсна глава Николас, когато евнухът протегна ръка, за да отвори вратата. — Това бе достатъчно. Сега можете да си вървите.
Евнухът се поклони, обърна се и тръгна надолу по коридора. Николас подпря Фаруд на стената и се заслуша в гръмогласното му хъркане, докато водачът му изчезна от погледа му.
— Да вървим — промърмори той, повлече пияния и продължи към следващата стая. Вратата не бе заключена и помещението изглеждаше празно. Николас влезе, ритна вратата, която се затвори зад гърба му, и стовари Фаруд върху леглото, покрито с покривка от розов сатен и обсипано с възглавнички с дълги пискюли в пастелни тонове. След като се увери, че лейтенантът продължава да спи непробудно, Николас се обърна и излезе, като затвори тихо вратата зад гърба си. Чувствайки се изключително доволен от себе си и в същото време странно притеснен, той се отправи към стаята на Фаруд. Огледа набързо коридора в двете посоки, вдигна резето и отвори вратата.
Ваната беше направена от мед с мраморни плочки и бе достатъчно широка дори за мъж с огромните размери на Фаруд, или поне така обясни Зейнаб на Доминик, когато повика няколко слугини да я напълнят с топла вода. Момичетата бяха излели във вдигащата пара течност малко ароматно масло и бяха поставили поне десетина свещи из стаята. След това се заеха да събличат Доминик, според нарежданията на Зейнаб. Закръглената сестра на бея, с румени бузи и дяволити очи, ги наблюдаваше иззад булото си, излегната върху мек диван, украсен с пискюли. От време на време бавно късаше от чепката едри и сочни гроздови зърна и облизваше пълните си пръсти. Допреди няколко месеца Доминик щеше да сметне цялата сцена за напълно немислима. Но сега, след като се бе отърсила от доста от задръжките си в Сицилия, тя без никакви възражения се остави в ръцете на момичетата. Ако Мия можеше да я види отнякъде, сигурно щеше да се поздрави за напредъка, който бе постигнала. Разбира се, това не означаваше, че се чувстваше съвсем удобно в компанията на кискащи се млади момичета с опипващи малки пръсти. Ала бе готова на всичко за една топла вана сред тази разкошна обстановка.
Една от прислужничките изчезна с дрехите й през тясната врата в ъгъла на стаята. Другата остави някакви прозрачни дрехи върху леглото. Няколко девойчета наобиколиха Доминик, докосваха разпуснатата й коса, усмихваха й се с огромните си черни очи, докосваха гърдите и бедрата й, докато накрая тя доста рязко им заяви да я оставят на мира. Видя с крайчеца на окото си как Зейнаб се надигна тежко от дивана. Доминик бързо влезе във ваната и се потопи до брадичката.
Сестрата на бея постави една златна чаша върху масичката до ваната.
— Изпий това. Ще ти помогне да заспиш — каза тя. — Наслаждавай се на банята си.
— Ще го направя. Благодаря ти, Зейнаб. Беше много любезна.
Жената се усмихна и изчезна безшумно.
Доминик доволно въздъхна и отново се потопи във водата, като разпери ръце и крака. Когато усети, че дробовете й ще се пръснат, тя излезе на повърхността и отметна мократа коса, полепнала по лицето й. Облегна гръб във ваната и протегна ръка към чашата.
— Недей.
Доминик сграбчи ленената кърпа и се гмурна сред водните пръски, като отчаяно се опитваше да се увие доста трудна работа дори ръцете й да не трепереха. Хвърли гневен поглед към сенките в ъгъла на стаята.
— Дяволите да те вземат, Хоксмур, от колко време ме наблюдаваш?
— Уверявам те, че последствията за мен бяха много по-болезнени. — Изникна безшумно от един от ъглите и бавно пристъпи към нея. В бялата си риза, прилепнали панталони и черни излъскани ботуши, той приличаше на същински лъв, преследващ плячката си. Изглеждаше великолепно.
— Аз не… — Гърлото й се стегна.
Той дори не я удостои с поглед, спря за миг, взе чашата и продължи към високите прозорци. Отвори широко единия, изхвърли съдържанието й в тъмнината, после я поднесе към носа си. Изсумтяването му възбуди гнева на Доминик. Студеният твърд поглед, с който я удостои, когато се обърна, я накара да потъне още по-дълбоко във водата.
— Ето, сега вече можеш да я вземеш — сърдито изръмжа младият мъж и разлюля чашата към нея.
— Разбира се. Нали е празна. Ще ме извиниш ли, Хоксмур, но в момента съм по средата на банята си, за която мечтая от няколко часа, и никак не ми се нрави да ме прекъсват. Моля те да си вървиш.
Той впери поглед в нея, но не помръдна. Лекият вятър разроши косата му и един кичур падна върху челото му. Това внезапно му придаде уязвим вид и Доминик мигом омекна.
— Да си тръгна? — повтори той и примигна.
— И то веднага, ако не възразяваш.
Николас смръщи вежди.
— И да те оставя в ръцете на онази тлъста и нахална жена?
— Хоксмур, не бива да си толкова жесток…
— Нима? Скъпа моя, аз те спасих от ужасна съдба.
— Така ли? — Доминик притисна ленената кърпа към гърдите си и го изгледа с вирната брадичка. — В момента положението ми е не по-малко ужасно.
— Опиум — изрече Николас и размаха чашата. — За да те упои.
Доминик цъкна раздразнено с език.
— Не, за да ми помогне да заспя.
— В чие легло? Зададе ли й този въпрос? Не? Но тя и без това нямаше да ти каже. — Приближи към постелята и сграбчи дрехите. Вдигна ги на светлината. Оказаха се прозрачни шалвари и късо елече. Изръмжа, смачка ги и се извърна към нея. Направи три стъпки към ваната, спря внезапно и гневно размаха юмрук. Единият крачол на шалварите увисна и се залюля във въздуха. Лицето му бе придобило пурпурен оттенък.
— Вие се намирате в спалнята на Фаруд, госпожо.
Доминик се засмя.
— О, Хоксмур, наистина си ужасен!
— Ужасен. — Лицето му придоби застрашителен вид. — Ще се направя, че не съм го чул. Това — размаха ръка във въздуха — всичко това трябваше да те подготви за забавленията ти с Фаруд след вечеря.
