Пленница на вятъра

Опита се да запази самообладание и да подреди мислите си. Какво щеше да направи той? Да я обвини за случилото се? Да я изхвърли от стаята си? Да я хвърли върху леглото?

На прага се появи слабичко момиче.

Доминик се почувства като последната глупачка. Слугините и котките драскат по вратата. Хоксмур щеше да нахлуе през нея.

— Влез — подкани Доминик, когато момичето се спря нерешително с наведена глава и с ръце, скрити под широката черна роба. Любопитно. Доминик не бе виждала това младо момиче сред рояка жени, които я бяха приготвили за сватбената церемония. То бе много младо, изключително красиво и за разлика от другите слугини лицето му бе забулено.

Непознатата пристъпи към Доминик и измъкна едната си ръка изпод широката черна роба. Треперещите й пръсти стискаха сгъната бележка.

Какво е това? — Доминик взе бележката, разгъна я и отиде до свещта, поставена на тоалетната масичка. Приближи хартията до светлината и зачете:

Ако искаш да намериш „Котешкото око“, тръгни с Елмаз. Не казвай на никого, че излизаш. Ако не дойдеш сама, няма да научиш нищо.

Доминик погледна момичето.

— Ти ли си Елмаз? — То кимна. Доминик стисна устни и напрегна паметта си, за да състави изречение на разбираем арабски. Реши да говори с прости думи. Размаха бележката пред момичето и бавно изрече: — Кой? Кой изпрати това?

Момичето примигна и я погледна така, сякаш не знаеше нищо.

— Явно няма да ми кажеш. Значи просто съм принудена да тръгна с теб. — Изпусна шумно въздуха от дробовете си, когато Елмаз само примигна срещу нея. — Нещо не е както трябва. Винаги витае нещо зловещо около безмълвните пратеници, които носят известия посред нощ. Да, Хоксмур би знаел как да постъпи. Макар да не изпитвам желание да го виждам точно сега, май ще се наложи да го намеря. Можеш ли да ме почакаш?

Елмаз поклати енергично глава и посегна към бележката. Доминик отдръпна рязко ръката си.

— Почакай малко. — Задъвка устни. — Явно бързаш. Добре. Сигурно просто си въобразявам, че има нещо зловещо. Предполагам, че Хоксмур ще остане доволен, ако го оставя на спокойствие през първата му брачна нощ. Може би ако му предоставя някоя важна информация за Рамзи, той ще ми спести недоволните си упреци от факта, че е станал мой съпруг. Чудесно. Да вървим! — Грабна копринената роба от леглото и по навик провери в джоба си за рубинената котка. Пръстите й я напипаха и успокоена, тя се запъти към вратата, но Елмаз я улови за ръката и цъкна с език. Младото момиче се обърна и пристъпи към малката врата в отдалечения ъгъл на стаята. Изпълнена с любопитство, Доминик я последва и се озова в тесен и тъмен коридор.

Елмаз взе свещта от свещника на стената и бързо закрачи в мрака. Малките й боси крака се движеха безшумно из лабиринта от коридори. След три завоя Доминик напълно изгуби ориентация. Стигнаха до друга врата, този път каменна, която мигом се отвори под лекото докосване на Елмаз. Озоваха се в друг коридор, изсечен от каменни блокове, с нисък таван. Лъхна ги миризма на застояла влага. Доминик се опита да не мисли за тинята, която усещаше под босите си крака. Скоро осъзна, че коридорът се спускаше все по-надолу в земята, а камъните под краката й ставаха все по-хлъзгави. Отпред не се виждаше нищо, освен непрогледен мрак. Елмаз внезапно спря, промърмори нещо и вдигна свещта, осветявайки тесни, извити стълби, които се спускаха в някаква черна дупка.

— Това никак не ми харесва — рече Доминик. Момичето се извърна и сложи ръка на рамото й.

— Ела — тихо я подкани то.

Доминик се поколеба, борейки се със страха и подозренията си. Внезапно изпита непреодолимото желание да побегне накъдето й видят очите, за да се спаси от хаоса, в който се бе превърнал животът й. Да, бе тръгнала с Елмаз, за да се спаси от презрението на Хоксмур. Но същинската й част — тази, над която господстваха сърцето и душата й, — бе останала в онази спалня, за да го чака. Тази част никога нямаше да го напусне. Щеше завинаги да остане вкопчена в макар и плахата надежда, че някой ден нейната любов ще бъде достатъчна и за двама им. Но преди да реши какво да предприеме, Елмаз я дръпна и я повлече надолу. Стъпалата се извиваха й спускаха в мрака, после момичето внезапно спря и сложи длан върху някаква гладка стена, която се отвори като с магическа пръчка. Доминик бе облъхната от топла и суха въздушна струя.

— О, това вече е много по-добре! — възкликна младата жена и мина през вратата след Елмаз. Нощното небе, обсипано със звезди, заблестя над главата й. Лунната светлина къпеше вълнистите хълмове, а земята бе мека и топла. До слуха й достига тихият плясък на морските вълни. — Вече не сме в двореца — промърмори Доминик и се обърна към Елмаз. — Защо…

Думите заседнаха в гърлото й, когато една зловонна ръка затисна устата й. Друга се обви като желязна верига около гърдите й. Дръпнаха я грубо към нещо, което приличаше на тухлена стена и миришеше на вътрешността на кораб. Почувства, че й прилошава. Нещо проблесна на лунната светлина. Студено, стоманено острие се притисна към гърлото й. Тя замръзна. Един глас от миналото раздвижи тъмнината и я накара да изтръпне от ужас.

— Ти си една глупава американка! Толкова е лесно да бъдеш измамена, дори от една глупачка като онази курва Елмаз! Този път Alcalde няма да може да те спаси толкова лесно. — Една фигура, облечена в дълга бяла роба, изникна от мрака. Извърна се и лунната светлина освети грубите му черти. Халид. Сърцето на Доминик се сви. Бедуинът се ухили зловещо. — Ако изобщо те спаси. Изглеждаш изненадана, че ме виждаш. Въобразяваш си, че ще те оставя да се измъкнеш безнаказано след всичко, което ми стори, така ли, кучко? — Халид приближи лице до нейното. Слюнките се разхвърчаха от устата му като змийска отрова. — Арабите винаги си отмъщават. Рамзи ще си го върне на мъжа, направил го на глупак в Алжир. Аз също много скоро ще получа своето. Няма да се задоволя само с плячката от кораба на Alcalde в Тенерифе и Сицилия. Кучко, ти ме излъга, когато ми каза, че Alcalde е взел всички съкровища на Омар! Не си ли помисли, че ще го поискам, за да си възвърна това, което Омар ми отне? Обаче не открих нищо, освен евтини бижута. При това успях да убия само един от хората на Alcalde.

Доминик усети, че й призлява. Халид бе убил Хатън само заради демоничната си жажда за отмъщение, предизвикана от глупавата й лъжа.

— Ако останалите не бяха слезли на брега да се забавляват с местните курви, щях да избия и тях. Но ако Alcalde Хоксмур поиска да си те върне, това ще му струва много повече от загубата на „Котешкото око“ и живота на хората му. Ще му струва собствения му живот. Не мисля, че той ще се съгласи на това. Какво ще кажеш, Ибрахим?

Ръката, стегната около гърдите й, заплашваше да я задуши. Ибрахим изръмжа в ухото й, заливайки я със зловонния си дъх.

— Мисля, че трябва да я продадем на пиратите в Тунис. Ще получим добри пари — изграчи негодникът и стисна толкова силно врата й, че тя помисли, че ще умре.

Халид презрително изсумтя.

— И за една седмица ще пропилеем парите. Вместо това ще я отведем при Рамзи като примамка и Alcalde ще ни падне в лапите като узряла круша. Рамзи ще си отмъсти, а освен това ще има на разположение красива жена, с която да се разтушва. А, какво е това? — Халид сграбчи ръката на Доминик, изви пръстите й и измъкна пръстена. Завъртя го на лунната светлина. — Виж ти! От Alcalde е, нали? Тя е или негова съпруга, или предпочитаната му любовница, за да й направи толкова скъп подарък. Сигурно е нещо много специално за него. Още по-добре. Да, Alcalde много скоро ще дойде, пък макар и за да си вземе пръстена обратно. Струва ми се, че тя е твърде мършава, за да рискува живота си заради нея. Рамзи ще ни възнагради богато. Когато дойде на власт, ще получим високи постове, както и собствени хареми.

— Ще ни хвърли на кучетата — промърмори Ибрахим. — Аз не му вярвам. Какво ще направи с нас, ако Alcalde не дойде за нея?

— Ще се утеши с тази мършава жена. Когато надебелее, може и да му хареса. — Зъбите на Халид