за милост. Лицемерната Зейнаб бе очертала очите на Доминик с черен въглен, за да изглеждат по-големи и по-силно да омайват мъжа. Проклетата жена си знаеше работата. Николас едва сподави желанието си да сграбчи Доминик в прегръдките си и да впие устни в нейните. Искаше да заличи отчуждеността, която лъхаше от нея. Да я накара да погледне в лицето мъжа, който щеше да бъде неин съпруг, баща на децата й, утеха, закрила, любим… искаше да го види в очите й. Но колкото и да се опитваше, погледът й не срещна неговия нито веднъж.
Без да се интересува дали местният обичай го позволява или не, Николас я улови под ръка и двамата останаха така по време на цялата церемония. Той не чу почти нищо от това, което Хасан каза, само откъслечни думи от брачната клетва, еднаква във всички страни по света. Всяка фибра на сетивата му трептеше в съзвучие с Доминик. Тя стоеше сковано до него, с поглед вперен напред и дръзко вирната брадичка. Изглеждаше така, сякаш я бяха приковали с тежки вериги на позорния стълб. Цялото й същество излъчваше безмълвна съпротива срещу жертвата, която я принуждаваха да направи.
Николас наблюдаваше как пламъкът на свещта затрептя от полъха на вятъра и се замисли над странната промяна, която бе донесло пътуването им за нея, да не говорим за объркването и страданията, които бе причинило нему. Срамежливата мома за една нощ се бе превърнала в опитна изкусителка. Целомъдрената девица с вълнените чорапи и износени сиви рокли сега предпочиташе краката й да са боси, гърдите — освободени от всякакви корсети, коланите — пристегнати в кръста, ваните — ароматизирани, кремовете — възбуждащи, а косите — разпуснати на воля. Невинното момиче, познало само целомъдрени целувки, сега бе съблазнило един мъж и го бе изправило пред олтара също като буен и див жребец, укротен от първата си юзда. Съблазнената се бе превърнала в съблазнителка. По някаква странна приумица на съдбата тя се бе отдала на чувствеността и страстта с такава жар, с каквато Николас ги избягваше през последния месец. Младият мъж смръщи вежди. Далеч не бе склонен да се съгласи, че вината е изцяло негова. Докато през последните няколко седмици тя безразсъдно бе захвърлила задръжките си, той съвсем внезапно бе открил своите. Господи! Как един мъж можеше да се справи с подобна жена?
Мисълта го осени като гръм от ясно небе. По дяволите, щеше да постъпи така, както постъпваха опитните младоженци със своите девствени съпруги: с нежност и търпение ще й открие радостта от любовта.
Хасан се изкашля високо и метна гневен поглед към Николас, изваждайки го от мислите му.
— Повторете клетвата — ядосано изрече везирът, сякаш няколко пъти бе подканял младоженеца.
— А, да, ъъъ… Николас бръкна в джоба си, после в другия и се извърна към Доминик. Тя не го погледна, а продължи да се взира някъде в гърдите му, дори и когато вдигна лявата й ръка и отметна копринения ръкав. Бавно и отчетливо повтори брачните клетви и плъзна пръстена на пръста й, отправяйки гореща молба към Бог тя да го погледне. Любовта струеше от очите му, от цялото му същество. В този миг не би могъл да прикрие чувствата си, дори и животът му да зависеше от това.
Доминик сведе поглед към пръстена. От гърдите й се изтръгна въздишка. Николас се изпълни с радостно тържество, каквото никога досега не бе изпитвал. Хасан заговори отново и докосна с палец челата им. След това захлопна книгата, кимна и дори удостои Николас със студена усмивка. Разбрал безмълвния му намек, Николас се извърна към Доминик, вдигна ръка и нежно дръпна единия край на булото. То се плъзна надолу, разкривайки розовите устни, сведените очи, свенливата невинност. Това бе тя, неговата съпруга, жената, с която щеше да прекара остатъка от живота си. Едва се сдържа да не я сграбчи в прегръдките си. Имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне от щастие. Думите напираха, ала устните му сякаш отказваха да ги произнесат. Кръвта забуча в ушите му, когато наведе глава и я привлече към себе си.
Тя вдигна поглед, сложи ръка на гърдите му и тихо рече:
— Недей. — После се обърна и с бързи стъпки излезе от залата.
— Същата е като баща си — промърмори зад гърба му Хасан и цъкна с език. — Остави я. Зейнаб ще я отведе в стаите ти и ще я подготви. Мисля, че има нужда малко да си почине и се успокои. Ела с мен. Ще вдигнем тост за бъдещето ти щастие, а след това ще те заведа при бей Хамуда. Той е буден. Ще планираме как да победим Рамзи.
— Не сега — отсече Николас и се обърна, за да последва Доминик, но ръката на Хасан, сграбчила рамото му, го възпря.
— Нетърпелив си също като тигър в клетка, капитан Хоксмур. Имаш очи само за нея и не можеш да мислиш за нищо друго, освен за задълженията си на младоженец. Ако отидеш при нея сега, ще провалиш всичките си шансове да я спечелиш тази нощ.
— Мога да владея чувствата си.
— Сигурен съм. Не бих се доверил на мъж, заслепен единствено от страст. Ала ти си толкова влюбен, че дори не направи опит да се споразумееш с мен, за да намаля наказанието ти. Щях да изпълня всяко твое желание, ако беше обещал, че ще ни върнеш „Котешкото око“. Грехът ти спрямо Доминик щеше да бъде напълно опростен и щеше да бъдеш свободен да си вървиш. Познаваш добре нашите закони и това ти е много добре известно. Въпреки това ти дойде тук с открито лице. Дори и един глупак би разбрал, че си влюбен. Да се ожениш за нея не е наказание за теб. Но тя няма да ти повярва само защото ти го казваш. Ще трябва да го докажеш.
Николас скръсти ръце пред гърдите си и изгледа студено везира.
— Само едно питие. И ще говорим само за Рамзи.
Хасан се засмя и тупна Николас по рамото.
— Не се ли насити на любовта, приятелю?
— Нима един мъж може някога да се насити?
— Ах! И това се случва. Да вървим… — Хасан се отпра ви към вратите в дъното на залата и Николас закрачи до него. — Веднъж познавах един мъж, който имаше тридесет съпруги, всичките млади, красиви и много плодовити. Питам те — ако ти беше на негово място, щеше ли един ден да повярваш, че е възможно да се наситиш на любовта?
Веднага щом влезе в спалнята на Николас, Доминик захвърли дългата роба, заповяда на слугините да напуснат и се извърна към Зейнаб с яростта на побесняло куче. Дебеланата избяга, пищейки от страх за живота си. Останала най-после сама, Доминик закрачи нервно из стаята. От време на време поглеждаше огромния диамант, който блестеше на средния пръст на лявата й ръка. Без съмнение бе достоен за кралски откуп. В коя ли гробница го бе открил Хоксмур? Задъвка долната си устна, погледна към леглото, после към затворената врата. Спря, ослуша се за приближаващи стъпки и се замисли над случилото се. Погледна се в огледалото над тоалетната масичка, намокри една кърпа и яростно затърка черния въглен от очите си.
Цялата ситуация бе възмутителна. Зейнаб и слугините я бяха приготвили за сватбата, сякаш бе желано събитие. Черен въглен около очите. Благовонни масла за кожата й. Навиха косата й на буйни къдрици. Облякоха я в най-прозрачните шалвари й елече, които можеха да се намерят на света. Ако не беше бялата роба, украсена със златни пискюли, дрехата й щеше да бъде скандално неприлична. Огледа се от всички страни. Да, зърната й бяха полускрити. Наведе се и погледна между бедрата си. Там също бе покрита от пискюлите. Поне засега.
Зашари нервно с пръсти, повдигна отстрани шалварите си и отново закрачи из стаята. Нищо не можеше да бъде по-унизително за една жена от това да я заставят да се омъжи за мъж, който не я желае за съпруга. Един поносим брак. Би била голяма глупачка, ако се надява на нещо друго. Тя може и да го обичаше, но той?… Брачната примка без съмнение бе заличила и малкото топлота, която й се струваше, че изпитва Хоксмур към нея, освен чисто физическото желание. И едва ли някога щеше да се появи отново. Хоксмур не беше мъж, който се ръководи от чувствата си, а единствено от студена пресметливост, гордост и примитивни сексуални нужди. Освен това никак не изглеждаше доволен от създалата се ситуация. Когато Хасан влезе в стаята, имаше вид на човек, способен на убийство. Какво ли огромно усилие на волята му е струвало, за да не каже нищо и да не се опита да се споразумее за намаляване на наказанието? Не бе свикнал да му се заповядва. Ала не бе свикнал и да моли. Не се съмняваше, че имаше съвсем други планове — възнамеряваше да я качи на първия кораб за Англия, за да се разделят колкото се може по- бързо. Веднъж й бе заявил, че досега е правил всичко възможно, за да избягва всякакво обвързване с девственици. Как можа дори за миг да си въобрази, че с нея ще е по-различно? Страстните целувки не означаваха нищо за мъж като него.
Нещо подраска по вратата. Тя се извъртя, но ръцете й се вкопчиха в ръбовете на масата зад гърба й.
