От години играеше ролята си в обществото. В трюма на „Мисчиф“ тя бе усетила у него някакво съжаление може би, но не и желание да се промени. Не искаше да се примири с обществото и света. А сега я отхвърляше. Беше готов да й даде страстта си. Но Доминик не искаше страстта му, щом не можеше да има душата му.
Отвори уста. Не можа да изрече нищо. Сълзи запариха в очите й. Господи, само това не.
— Няма да се извинявам — рязко рече той и се извърна от прозореца с лице към нея. Подпря ръце на хълбоците си.
Доминик извърна поглед. Господ да й е на помощ, ако се разплаче.
— Веднъж обещах, че това никога няма да се случи отново. И още един път доказах, че думата ми не струва и наполовина толкова колкото е желанието ми към теб. То ме терзае от мига, в който те видях за пръв път. Това желание се превърна в проклятието на моя живот и аз се заклех, че или ще го преодолея, или ще умра, опитвайки да го потуша… — Отново изруга и тя потрепери от омразата в гласа му. Пристъпи към нея с искрящи очи и стиснати устни. — Много дни и нощи обмислях как да го направя и най-безславно се провалих. Има само едно разрешение и този път няма да позволя да ме разубедиш, затова си спести приказките. За пръв път в живота си виждам своя път съвсем ясно очертан. Този път е против инстинктите ми, против всичко, което съм бил през тези тридесет и пет години, но нямам друг избор. Ти също нямаш друг избор, освен един и той е…
Вратата се отвори с трясък и в стаята нахлуха въоръжени мъже, предвождани от Зейнаб и първия министър, който размахваше огромна сабя в ръка.
— Аха! — изписка Зейнаб и посочи с пръст лежащата на пода Доминик. — Ето къде е. тя, точно както подозирах, а там… — Зейнаб се извърна към Хоксмур и лицето й се покри с мъртвешка бледност. Очите й се разшириха и едва не изскочиха от орбитите. — Не е възможно!
— Точно така! — извика Хасан, кимна и гневно насочи сабята към Хоксмур. — Да, наистина има виновник, точно както подозираше. Добра работа си свършила, Зейнаб. А вие, капитан Хоксмур, би трябвало да притежавате достатъчно здрав разум, за да не проявявате разюзданите си нрави в дома на бей Хамуда, в неговото царство, където важат арабските закони. При това с дъщерята на мой добър приятел. Има само едно разрешение, освен ако не предпочитате да бъдете кастриран за престъплението си. Ще се ожените за Доминик. Веднага.
ГЛАВА 21
Николас погледна Хасан и почувства как го обзема безкрайно съжаление. Никога не бе позволявал да му казват какво да прави. Но много отдавна бе разбрал, че е напълно безсмислено да се спори, когато се намираш в чужда страна, още по-малко при тези деликатни обстоятелства. Доминик очевидно не бе научила този урок.
— Господи, не! — извика тя и се втурна към Хасан, притиснала мократа кърпа към гърдите си, с разпуснати до коленете коси. Цялото й същество излъчваше безмерно отчаяние, а гласът й звучеше пронизително. Такъв Николас не бе го чувал никога досега. Страните й бяха порозовели, устните й — подути от целувките му, а брадичката й — зачервена от брадата му. Червени петна се виждаха и по гърдите й. — Аз съм виновна за всичко! изписка младата жена. — Накажи ме. Заповядай да ми ударят десет удари с камшик. Привържи ме към стълба за наказания. Заповядай да ме хвърлят в морето. По, моля те, Хасан, моля те, не, умолявам те, не прави тона! Не мога да се омъжа за него. Не искам.
Лицето на Хасан остана непроницаемо.
— Иншаллах. Вече е решено. — Кимна отсечено към Зейнаб. — Приготви я.
Доминик се изпъна и вирна брадичка като властна кралица сред поданиците си.
— Не ме докосвай! — изсъска тя към Зейнаб и жената замръзна на мястото си. — Хасан, моля те, изслушай ме. Зейнаб ме доведе тук, в стаята на Фаруд, без мое знание. Искала е да ме упои за него. Довела те е, за да ни завариш двамата с Фаруд. Този заговор е неин, а не мой.
Хасан изгледа студено Доминик.
— Само глупаците обвиняват другите за собствените си провинения.
— О, знам как изглеждаме отстрани, но ние… — Изчерви се и лицето й придоби виновен вид.
Хасан притисна пръсти към устните й.
— Според закона на бея, ако един мъж види една жена без було, той е длъжен да се ожени за нея. А твоят Хоксмур е видял много повече, Доминик. Опасявам се, че е получил много повече от една неомъжена жена, отколкото е позволено в тази страна, и трябва да изкупи греха си. Както и ти.
— О, Господи! — изпъшка тя и хвана главата си с ръка. Николас приближи зад нея и уви ризата си около раменете й. Усети как тя мигом потръпна, стисна устни и отдръпна ръцете си. Този път, когато Зейнаб протегна ръце към нея, Доминик се подчини и я последва, без да погледне към него.
— Капитан Хоксмур, очаквам ви в главния салон след тридесет минути — студено каза Хасан. Николас отмести поглед от гърба на Доминик и го насочи към везира. — Ако се опитате да избягате от двореца, ще бъдете заловен и екзекутиран. Ясен ли съм?
Николас оголи зъби в мрачна усмивка.
— Напълно.
След това последва един от евнусите, който го отведе в стаите му. Там на една маса го очакваха гарафа коняк и леген с вода. Наля си пълна чаша от гарафата, изпи я на един дъх. Сетне потопи глава във студената вода. Грабна една кърпа и енергично изсуши косата и лицето си, после се втренчи в отражението си в огледалото на стената. Наистина представляваше доста жалко подобие на младоженец. Нито една нормална жена не би се омъжила за него. В това число и Доминик. Потри разсеяно брадата си.
— Трябва да се обръсна — промърмори той и погледна към евнуха, застанал до вратата. Смръщи вежди и разпери широко ръце. — Донеси ми вана с топла вода — изрече. — Веднага.
Двадесет минути по-късно Николас излезе от стаята си избръснат и изкъпан, облечен в единствената чиста бяла риза и черни панталони, които притежаваше. Ботушите му бяха излъскани до блясък. Косата му падаше свободно на лъскави вълни. Опипа разтворената якичка и за пръв път в живота си пожела да бъде облечен в риза с твърда колосана яка, вратовръзка и строго черно сако. Разтри гладко обръсната си брадичка и кимна към евнуха, който стоеше на пост пред вратата му.
Двамата тръгнаха надолу по коридора. Николас слушаше звука от стъпките си и си мислеше колко пъти се бе заклевал никога да не се жени. С вперен право напред поглед, изправени рамене и уверена крачка, той мимоходом си спомни за отчаяния опит на Доминик да се противопостави на Хасан.
Някой по-слаб мъж вероятно би се изплашил при подобни обстоятелства. Някой, не толкова уверен в пътя, който е поел, навярно би изпитал огромно колебание да се ожени за жена, която не го желае за съпруг. Един по-нерешителен мъж навярно би се чувствал в този момент като осъден на смърт, когото водят към бесилото. Но не и Николас. Той с усилие сдържа усмивката си, докато следваше евнуха през масивните двойни врати в салона с висок, извит таван, осветен от море от свещи.
Хасан, облечен в широка бяла роба и гутра на главата, го очакваше в подножието на стълбите пред масивно кресло в златно и червено кадифе. Тронът на бей Хамуда. Везирът държеше в ръцете си огромна книга, подвързана със златна подвързия.
Когато Николас спря пред него, Хасан се извърна настрани.
— Той ще бъде твоят свидетел.
Николас видя Фаруд, проснал се като умряла тлъста риба в едно кресло с висока облегалка до стената. Очите му бяха затворени, военният мундир се бе нагърчил на огромния му корем, а от отворената му уста излизаше гръмогласно и ритмично похъркване.
— Сигурен ли сте, че може да стане? — попита Николас.
— Той ще направи това, което му заповядам. А, ето я, идва насам.
Николас се обърна и усети как въздухът излиза със свистене от дробовете му. Доминик се движеше към него, едно видение в ефирна коприна, окъпано от меката светлина на свещите. Беше обвита от главата до петите, също като арабска девица. Дори пръстите й бяха покрити от дългите ръкави. Лицето й бе закрито от було, но като се вгледа по-добре, Николас успя да различи розовите очертания на устните й. Те бяха разтворени, сякаш не й достигаше въздух. Очите му потърсиха нейните, но тя отказваше да го погледне. Погледът й бе впит в Хасан, сякаш обмисляше дали да не се хвърли в нозете му с последна отчаяна молба
