Доминик отдавна бе свикнала със студеното държание на Филпот. Предполагаше, че баща й цени високо професионалните му способности и затова му прощава недодяланите обноски. Ала не си спомняше адвокатът да се е държал някога толкова грубо с нея в присъствието на баща й. Сякаш бе убеден, че има пълно основание за това.
Младата жена се извърна към баща си, предчувствайки, че ще се случи нещо ужасно.
— Татко, струва ми се, че би трябвало да знаеш…
Вратата на кабинета се отвори рязко и един мъж, когото Доминик никога не бе виждала, влезе вътре. Тя премигна смаяно срещу него, защото мъжът бе изключително висок, а височината му се подчертаваше от слабите рамене и строгата кройка на морската му униформа.
Мъжът пристъпи и се наведе в елегантен поклон.
— Скъпа моя госпожице Уилъби, позволете ми да ви се представя. — Гласът му бе невероятно дълбок. — Аз съм седмият барон Титеншам, лорд Харолд Съдсбъри, доскоро жител на Лондон, а понастоящем лейтенант-губернатор на британските острови Барбадос. — Усмихна й се благосклонно. — Можете да ме наричате просто Хари.
— О, не! — изпъшка Доминик и погледна към баща си. — Ти си довел бедния човек чак от Барбадос! Дори преди да узнаеш в какво състояние се намира компанията. Не си допускал дори за миг, че бих могла да се справя.
— И не си се справила, дъще. Филпот бе така добър да ме уведоми, че клонът ни в Ню Йорк е фалирал веднага щом се е разбрало, че моят най-стар клиент Франсис Банкс е оттеглил подкрепата си, и то благодарение на теб. Заявил е, че си го направила за смях в пристанището на Ню Йорк. Преобърнала си кораба.
Доминик едва не потрепери.
— Уверявам те, че не беше чак толкова зле. Съвсем леко се наклонихме.
— Всъщност едва ли би могло да бъде по-лошо. Банкс е прехвърлил всичките си сметки на „Стрънк и Нийдърмиър“, моите най-отявлени конкуренти. Изгуби облога, Доминик. Направила си компанията за смях в целия Ню Йорк и напълно си съсипала репутацията ми. До края на седмицата ще бъдеш лейди Съдсбъри, баронеса на Титеншам, член на аристокрацията. Би трябвало да ми бъдеш благодарна, защото наказанието ти можеше да бъде много по-лошо. — Лицето му бе мрачно и сурово. Майка й, непоправима романтичка, изглеждаше обнадеждена.
— Това е невъзможно — рече Доминик.
— Опасявам се, че нямаш голям избор — отсече баща й.
— Не мога да се омъжа за него.
— Тогава ще отидеш в затвора! — изкрещя Филпот от ъгъла, — Заедно с брат си, за финансови измами. Всичко е тук. — Филпот размаха счетоводната книга. — Липсват квитанции, както и пари, които са пропилени за комар, любовници и дрехи…
Всички погледи се извърнаха към Доминик и елегантната й пелерина.
— Имам доказателства! — изписка Филпот. Доминик се втренчи в баща си. Видя как очите му предизвикателно заблестяха и как стисна сурово челюсти. Думите едва не я задавиха.
— О, Господи, ти наистина му вярваш! — Отмести поглед към майка си и прочете примирението, изписано на лицето й. Младата жена бавно се извърна и приближи към Дру.
— Действай — промърмори брат й със закачливи пламъчета в очите. — Тук съм, ако ти потрябвам.
Доминик стисна ръката му и се извърна, за да погледне Томас Филпот. Адвокатът впери поглед в нея, устните му се извиха в презрителна насмешка, а гърдите му се изпъчиха. Когато Доминик заговори, гласът й прозвуча жизнерадостно.
— Мой скъпи господин Филпот, ние двамата имаме един общ английски познат. Сигурно си го спомняте. Той ви познава много добре и, разбира се, има много основателна причина за това. Става дума за господин Дж. С. Уайтстоун. А — усмихна се, когато лицето на господин Филпот пребледня, — виждам, че сега си го спомнихте.
— Не го познавам.
Доминик повдигна вежди.
— Мога да ви заведа при него, ако желаете, и така да опресня паметта ви. Той е в затвора, очаквайки присъда за незаконно присвояване на средства от моя брат. Предполагам, че не се досещате кой е съучастникът му? О, той е един подъл страхливец — плащал е на Уайтстоун невероятно големи суми, за да прави онова, което умее най-добре — да мами на карти и по този начин да ограбва парите на доверчивите глупаци. Ще се опитате ли да си спомните? Е, бедният Уайтстоун си призна, след като моят добър приятел Икабод Бритълс го убеди, че е за негово добро. Уайтстоун казал на Бритълс, че неговият работодател е един мъж от Ню Йорк. Един мъж, който е решил да унищожи компанията „Уилъби“ и в Ню Йорк, и в Лондон. Един мъж, на когото му е било платено да шпионира от друга корабостроителна компания, а именно тази на господата от „Стрънк и Нийдърмиър“.
Каролайн Уилъби ахна смаяно. Въздухът в малката стая натежа от напрежение.
Доминик пристъпи към адвоката, без да откъсва поглед от лицето му.
— Този мъж сте вие, господин Филпот. „Стрънк и Нийдърмиър“ са ви наели да шпионирате за тях, да крадете за тях и да ни саботирате, тъй като компанията „Уилъби“ е започнала да става твърде печеливша и твърде е напреднала в областта на корабното проектиране, което засяга техните интереси. Права ли съм?
Филпот примигна и пискливо се засмя.
— О, сър… — запрепъва се той към Джеймс Уилъби и го улови за ръкава на сакото. — Бедното чувствително момиче съвсем се е побъркало. Много типично е за една жена да обвинява другите, когато разбере, че се е провалила. Опитва се да прикрие собствените си грешки и слабостите на брат си, като си измисля подобни небивалици, и то само и само да не се омъжи за един барон! Уайтстоун! Никога не съм чувал това име. О, сър, спестете ни всичко това и по-скоро омъжете това неразумно девойче. Тя няма делови способности. Никога не е имала. Безполезна е също както и синът ви.
Доминик не обърна внимание на пурпурното лице на баща си.
— Безполезна ли казахте? — Обърна се към Дру и той й подаде дебела счетоводна книга в кожена подвързия. Усмихна се и й смигна. Доминик се обърна и я връчи на баща си. — Ето. Прегледай я добре. Тогава можеш да си извадиш заключение за безполезността на Дру. Ще откриеш, че под неговото управление компанията е в пълен възход. С блестящите си продажби, проницателност и вродено очарование той е примамил клиентите на най-големите ни конкуренти в Англия. Наистина, той не е много добър в сметките, но нали счетоводителите са за това? И сега имаме… колко по-точно, Дру?
— Осем чиновници.
Доминик засия.
— Да, осем. В крайна сметка Дру трябва да очарова клиентите и да привлича нови, а това изисква многобройни светски ангажименти. В момента работим на пълни обороти. Току-що получихме поръчки за строежа на още пет нови кораба. Печалбите следващата година ще се утроят.
— Е, не чак утроят, но ще се удвоят — поправи я Дру. Филпот примигна гневно.
— Т-ти… имаш друга книга.
Доминик се усмихна мрачно.
— Да, разбира се. Нима и вие нямате? Татко, сигурна съм, че ако се поразровиш из делата на господин Филпот, ще откриеш доказателства за всичко, което ти казах. Сигурна съм, че от известно време печалбите ни са значително по-добри, но той не те е уведомявал. — Присви очи и презрително изгледа дребничкия мъж. — Ако го заплашиш и попритиснеш малко, обзалагам се, че ще получиш пълните му признания. Включително и това, че той е саботирал кораба ми, когато го изведох на пробното плаване в пристанището на Ню Йорк, с Франсис Банкс на борда. — Доминик вирна брадичка към баща си. Трябваше да й повярва. Веднъж, поне само веднъж…
Лицето му не изразяваше нищо. Беше застрашително пурпурно на цвят. Гледаше я право в очите и тя усети, че се смразява, почувства се некадърна, изгубена…
— Филпот — изрева Джеймс Уилъби. — Имате ли да кажете нещо?
Стреснатият Филпот моментално отмести поглед от Джеймс Уилъби към Доминик, после го насочи към Дру.
