— Може и да се възползвам от предложението ти някой ден.
— Какво работиш? — попита Джейк.
— Адвокат съм.
— А защо шефът на полицията ти праща цветя? — Джейк добави смутено: — Бяха отвън на рецепцията, преди да ги внесат тук и прочетох картичката.
— Дойдох в Ню Орлиънс да изнеса една реч — каза Тео и пропусна факта, че е трябвало да получи награда от местните власти. — Работя за Министерство на правосъдието.
— Какво по-точно?
— В една специална оперативна група съм. — Усети, че отговаря уклончиво и добави: — В областта на организираната престъпност. Току-що приключих с една задача.
— Пипна ли лошите?
Тео се усмихна.
— Пипнах ги, да.
— И сега си без работа ли?
— Не. От министерството искат да остана на работа там. Не съм сигурен какво ще реша да правя.
Джейк продължи с въпросите си. Тео си помисли, че от него би излязъл страхотен прокурор. Имаше остър ум и бърза мисъл.
— Мислил ли си да започнеш частна практика? — попита Джейк.
— Хрумвало ми е.
— В Боуън няма много добри адвокати. В Сейнт Клеър има двама, но те направо ти одират кожата. Хората не ги обичат.
Докато Джейк говореше за града си, Тео се чудеше как да върне разговора на темата за Мишел, без това да се набива на очи.
— Дъщеря ти омъжена ли е? — Много деликатно, няма що.
— Чудех се кога ще се наканиш да ме попиташ за Майк. Отговорът е не, не е омъжена. Досега не е имала време. Разбира се, всички мъже в Боуън и Сейнт Клеър се опитват да привлекат вниманието й, но тя е прекалено заета с клиниката, за да ги забележи. Още е млада — добави той. — А също и умна. Бог ми е свидетел каква умница е дъщеря ми. Завърши колежа, преди да стане на двайсет и веднага започна да следва медицина. Изкара стажа си в друг щат, но си идваше у дома при всяка възможност. Много се грижи за семейството — добави доволно той. — И е красавица, нали?
— Наистина.
— Предположих, че си забелязал.
Джейк се изправи и върна стола до стената.
— Приятно ми беше да си побъбрим, но трябва да тръгвам. Ти поспи, а аз ще занеса кашона в колата. Доктор Купър подари на дъщеря ми някои стари хирургически инструменти и когато тя ме помоли да дойда да ги взема, се усмихваше, сякаш е получила коледен подарък. А ти, ако минаваш през Боуън някой ден, непременно се отбий в „Лебедът“. Това е моят бар — обясни той. — Аз ще черпя.
Вече бе на вратата, когато Тео го спря.
— Ако не видя дъщеря ти, преди да потегли, моля те, предай й моите благодарности и извиненията ми за роклята.
— Непременно.
— Може някой ден пътищата ни пак да се пресекат. Джейк кимна.
— Може.
ШЕСТА ГЛАВА
Приятелите на Джон изобщо не подозираха.
Две седмици след погребението на Катрин, Камерън случайно се натъкна на скърбящия вдовец в един луксозен четири звезден ресторант. Камерън очакваше адвоката си, с когото трябваше да обсъди една безкрайна и влудяваща го тема — споразумението за развода. Жена му бе твърдо решена да го съсипе финансово и да го унижи публично на процеса и съдейки по развоя на събитията, бе на път да успее.
Джон вечеряше в съседната зала с една млада жена. Блондинката се стори смътно позната на Камерън. Тя бе свела глава и усърдно записваше нещо в бележника си.
Камерън не можа да си спомни къде бе виждал тази жена преди, но се зарадва, че приятелят му е излязъл с някого, дори и да е по работа. Настроенията на Джон бяха твърде непостоянни след смъртта на жена му. В един момент бе превъзбуден, почти в еуфория, а в следващия потъваше в самосъжаление и депресия.
Блондинката вдигна глава и Камерън огледа добре лицето й. Беше много красива. Още не можеше да се сети коя е. Реши да прекъсне двойката и да ги поздрави. Поръча си двоен скоч за подсилване, от каквото се нуждаеше, за да премине през изпитанието, което го очакваше при разговора с адвоката, после си проби път покрай масите и влезе в съседната зала.
Ако не бе изпуснал химикала си, никога нямаше да узнае истината. Наведе се да го вдигне и точно тогава видя как Джон постави ръката си върху бедрото на блондинката под покривката. Краката й бяха разтворени и тя помръдна леко, за да се намести под ръката му, която се бе плъзнала нагоре под роклята й.
Камерън бе толкова шокиран от тази интимност, че едва не загуби равновесие. Бързо се овладя и се изправи. Нито Джон, нито блондинката го бяха забелязали. Тя бе извърнала глава и гледаше в празното пространство, с полупритворени от удоволствие очи.
Камерън не вярваше на очите си, но изненадата му скоро прерасна в объркване.
Внезапно си спомни коя е блондинката, макар че не се сещаше за името й. Бе онова елементарно същество, което наричаше себе си специалист по вътрешен дизайн. Камерън я бе виждал в офиса на Джон. Да, сега всичко му се изясняваше. Тя нямаше абсолютно никакъв вкус или талант. Беше превърнала кабинета на приятеля му в бордей с решението си да боядиса красивите орехови ламперии на стените в наситен цвят на горчица.
Но очевидно имаше талант в друга област. Начинът, по който Джон се облизваше, докато жадно се взираше в нацупените й устни, подсказваше, че тя е доста талантлива в леглото. Камерън продължаваше да стои близо до входа на залата и се взираше в гърба на приятеля си, докато истината не му просветна.
Кучият син ги бе изиграл всички.
Невярващ и в същото време изпълнен с гняв, Камерън се обърна и се върна на масата си. Опита се да се убеди, че прави погрешни заключения. Познаваше Джон от години и му имаше пълно доверие.
Досега. По дяволите, какво бе направил Джон с всички тях. Документните престъпления бяха едно нещо, убийството — съвсем друго. Никога преди не бяха стигали толкова далеч, а още по-смразяващото бе, че те бяха убедени, че всъщност правят добро. Разправяй го на съдебните заседатели и ги гледай как се смеят. Господи, дали Катрин наистина е била нелечимо болна? Наистина ли е умирала от бавна и мъчителна смърт? Или Джон просто ги беше излъгал, за да му свършат мръсната работа?
Не, това не беше възможно. Джон не би излъгал за жена си. Той я обичаше, по дяволите.
Камерън усети, че му се повдига. Не знаеше какво да мисли, но съзнаваше, че не е редно да осъжда приятеля си, преди да разполага с всички факти. После му хрумна, че бе възможно тази връзка, ако изобщо имаше такава, да е започнала след смъртта на Катрин. Вкопчи се в тази идея. Да, разбира се. Джон е познавал дизайнерката отпреди смъртта на жена си. Самата Катрин бе наела блондинката да преобзаведе спалнята й. Но какво следваше от това, че я е познавал предварително? След смъртта на жена си Джон се е чувствал самотен, а тази млада жена очевидно е била свободна. По дяволите, сигурно му е налетяла и се е възползвала от неговата уязвимост скоро след погребението.
Остана една смущаваща мисъл. Ако това бе нещо невинно, защо Джон не бе разказал на приятелите си за нея? Защо я криеше?
Може би защото пепелта на жена му още не бе изстинала. Да, това беше. Джон е знаел, че няма да изглежда приемливо да се обвърже с друга жена толкова скоро след смъртта на Катрин. Хората определено биха сметнали това за странно и щяха да започнат да говорят и спекулират, а никой от Клуба не би желал това. Джон бе достатъчно умен, за да знае, че не трябва да се набива на очи.
