неделя, до обяд се бори с махмурлука. После, когато главата му се проясни, измисли план. Нуждаеше се от абсолютно сигурно доказателство, което да покаже на Престън и Далас. Щом те осъзнаеха как ги е манипулирал Джон, Камерън щеше да поиска четиримата да си поделят парите на клуба и всеки да си тръгне по пътя. Нямаше да чака още пет години, за да си получи парите. След това, което бе направил Джон, Камерън смяташе, че е най-добре веднага да изчезнат, преди да са ги заловили.
Самият Камерън също имаше някои връзки и трябваше да проведе един-два телефонни разговора. Разполагаше с пет работни дни преди сблъсъка, който планираше за петък. Пет дни, за да събере доказателства срещу кучия син.
Не каза на никого какво прави. Петъкът дойде и Камерън пристигна в „Дулис“ късно, към шест и половина вечерта. Проправи си път до масата им и седна точно срещу Джон. Сервитьорът го бе забелязал и му донесе обичайното питие, преди Камерън да успее да свали сакото и да разхлаби вратовръзката си.
— Изглеждаш ужасно — заяви с обичайната си прямота Престън. От четиримата той бе маниакът на тема здравословен живот и използваше всеки възможен случай да покаже, че не одобрява живота на Камерън. Престън имаше телосложение на олимпийски шампион по вдигане на щанги и тренираше пет вечери в седмицата в един скъп фитнес център. Според него всеки мъж, който няма стоманени бицепси и опънат като струна стомах, бе слабак, а мъжете с бирени коремчета бяха направо за съжаление.
— Просто работих извънредно тази седмица. Изморен съм, нищо повече.
— Трябва да започнеш да се грижиш за себе си, преди да е станало прекалено късно — настоя Престън. — Ела с мен в клуба и започни да вдигаш тежести и да бягаш на пътечката. И намали пиенето, за бога. Ще си съсипеш черния дроб.
— Откога си ми майка?
Далас, заклетият миротворец, не можеше да понася дрязгите, дори и дребните.
— Престън просто е загрижен за теб. Всички знаем, че си подложен на голям стрес напоследък заради развода и всичко останало. Просто не искаме да се поболееш. Двамата с Престън разчитаме на теб и Джон.
— Престън е прав — каза Джон. Завъртя бъркалката в кехлибарената течност в чашата си и добави: — Не изглеждаш добре.
— Нищо ми няма — измърмори Камерън. — Стига сме приказвали за мен.
— Добре, млъквам — каза Престън, засегнат от резкия тон на Камерън.
Камерън изгълта питието си и направи знак на сервитьора да му донесе още едно.
— Нещо интересно тази седмица? — попита той.
— При мен нищо — сви рамене Престън. — Но в нашия бизнес това е добре. Нали, Далас?
— Точно така. И при мен бе пълна скука.
— Ами ти, Джон? Нещо ново при теб? — попита Камерън небрежно.
Джон сви рамене.
— Кретам някак, ден за ден.
Изглеждаше съкрушен. Камерън си помисли, че Джон преиграва, но Престън и Далас се хванаха и проявиха съчувствие.
— Ще стане по-леко — обеща му Престън. Тъй като никога не бе губил любим човек, той нямаше как да знае дали на Джон ще му стане по-леко или не, но смяташе, че трябва да окуражи по някакъв начин приятеля си. — С времето всичко ще се оправи.
— Точно така. Просто ти трябва време — добави Далас.
— Колко мина от смъртта на Катрин? — попита Камерън.
Джон повдигна вежди.
— Знаеш колко мина. — Стана, свали си сакото и след като го сгъна внимателно, го преметна на облегалката на стола. — Ще отида да взема малко фъстъци.
— Да, донеси и соленки — кимна Престън. Изчака Джон да се отдалечи и се обърна към Камерън. — Трябваше ли да споменаваш името на Катрин?
Джон каза на сервитьорката какво иска и тъкмо се връщаше към масата, когато чу Далас да казва:
— Джон тъкмо започва да се успокоява. Бъди по-тактичен с него.
— Не се нуждая от специално отношение — каза Джон, докато сядаше на стола си. — Не съм броил часовете и минутите, откакто жена ми си отиде. Някои вечери ми се струва, че е било едва вчера.
— Мина почти месец. — Камерън се вгледа в приятеля си, докато правеше този коментар. Вдигна чашата си в тост към Джон. — Мисля, че трябва да започнеш да излизаш по срещи. Наистина.
— Да не си се побъркал? — прошепна Далас. — Твърде рано е.
Престън кимна настойчиво.
— Хората ще се разприказват, ако той започне да излиза с жени толкова скоро, а приказките водят до спекулации. Не желаем това да се случи. Нали така, Далас?
— Точно така, мамка му. Не мога да повярвам, че изобщо го предложи, Кам.
Джон се облегна на стола си. Раменете му леко провиснаха и на лицето му се изписа болка.
— Не бих могъл да го направя. Още не. Може би никога. Не мога да си представя да бъда с друга жена. Обичах Катрин и от мисълта да я заменя с друга, направо ми се повдига. Знаете колко обожавах жена си.
Камерън стисна ръце в скута си, за да се овладее. Искаше му се да се пресегне през масата и да стисне лъжливото копеле за гърлото.
— Да, сигурно си прав. Проявих нетактичност.
Той отвори куфарчето си и извади една дебела папка. Бутна чашата си настрана и внимателно постави папката по средата на масата.
— Какво е това? — попита Далас.
— Още някоя възможност за инвестиции ли? — предположи Престън.
Камерън гледаше право в Джон, докато пускаше бомбата си.
— Малко бележки и цифри — каза той. — И…
— … и какво? — попита Джон.
— И медицинският картон на Катрин.
Джон бе протегнал ръка към папката. Когато Камерън съобщи какво има вътре, Джон реагира сякаш бе посегнал към гърмяща змия. Дръпна се рязко назад и се надигна от стола. Шокът му бързо се замени с гняв.
— Какво, по дяволите, прави медицинският картон на жена ми у теб?
Лицето на Джон бе толкова червено, сякаш всеки момент ще получи удар. Камерън пожела това наистина да се случи, при това ударът да е масиран и да причини необратими последствия. Копелето заслужаваше да страда дълго и мъчително.
— Ти, кучи сине — изръмжа Камерън. — Видях те в събота вечер с блондинката. Не можах да измисля защо не си ни казал за нея, така че реших да направя едно малко проучване.
— Усъмнил си се в мен? — Джон бе искрено възмутен.
— Точно така.
Камерън се обърна към Престън и Далас и им каза:
— Познайте какво? Добрата стара Катрин изобщо не е била на смъртно легло. Джон просто е искал да се отърве от нея. Не е ли така, Джон? Направи ни на глупаци и, дяволите ни взели, ние се хванахме на въдицата. Повярвахме на всяка твоя дума. Знаел си, че Мънк няма да се съгласи да я убие, освен ако всички ние не го искаме. Такава бе уговорката, когато го наехме. Той трябваше да свърши тази работа за Клуба, защото на теб не ти е стискало да я убиеш сам. Искал си да намесиш и нас, нали така?
Далас прошепна:
— Не мога да повярвам.
Престън бе поразен и не можеше да промълви и дума. Погледна папката и попита:
— Истината ли казва Камерън? Катрин беше нелечимо болна, нали така? Ти ни каза, че имала нещо на сърцето, някакъв вроден дефект… — Млъкна и се обърна безпомощно към Камерън. После прошепна: — Мили боже!
Джон бе стиснал устни. Очите му пламтяха гневно и пронизваха Камерън.
— С какво право си ме шпионирал?
