От милост

— Алкохол и наркотици.

Мишел замълча и изчака той да продължи.

— Смесваше алкохола с всякакви хапчета и бог знае какво още влизаше в тялото й. Смъртоносна комбинация. Беше неконтролируема зад волана. Излетя с колата от един мост в залива. Ужасен край, не мислиш ли? — Не изчака отговора й. — Съмнявам се дали изобщо е осъзнала какво става с нея и благодаря на бога, че е била сама в колата.

Тя мобилизира цялата си воля, за да не реагира на казаното. Тео бе горд човек и Мишел знаеше, че ако прояви съчувствие или състрадание, той ще се затвори, а тя не искаше това.

— Приятелите ти и семейството ти… някой от тях знае ли какво се е случило всъщност?

— Не. Бях сигурен, че Ник е отгатнал нещо, но той никога не отвори дума.

— Може би е очаквал ти да започнеш разговора.

— Да, може би.

Мишел не знаеше докъде може да продължи. Облегна се на мивката, сгъна грижливо кърпата и попита:

— Виниш себе си за станалото ли?

Той сви рамене, сякаш въпросът бе маловажен.

— Примирих се с това, което се случи. То със сигурност ме убеди, че не съм подходящ за брак. Поставях всичко останало преди брака си. Трябваше да й обръщам повече внимание, безспорно. Бях толкова зает с работата си, работех по двайсет часа на ден, че не забелязвах какво става вкъщи. По дяволите, знаех, че пие, но не осъзнавах, че пиенето й се е превърнало в проблем. Мисля, че на това му викат „да си заровиш главата в пясъка“.

— Тя е направила този избор. Знам, че ще прозвучи жестоко, но ти не си наливал алкохола и хапчетата в гърлото й. Тя го е правила.

— Бракът е партньорство. Аз не изпълних моята страна от сделката. Тя беше… крехка. Да, крехка. Имаше нужда от помощ, но аз бях сляп и не забелязвах. Може би не съм искал да забележа.

— Мисля, че е добре, че ти най-после можеш да говориш за случилото се. Може би така ще се освободиш.

— От какво да се освободя?

— От гнева и от болката, от вината.

— Не ми се прави на психиатър. — Той й подаде една голяма лъжица, после изпразни водата от мивката. — Готово, свърших. Имаш ли още въпроси, или можем да сменим темата?

Тя искаше да го попита дали е обичал жена си, но не посмя. Бяха стигнали до границата, която той бе поставил.

— Добре, да сменим темата. Вечерята свърши.

— И?

— Помолих те да изчакаш, докато вечеряме. А сега искам да ми кажеш какво мислиш за тая вандалщина в клиниката ми.

— Добре — съгласи се той. — Ей сега се връщам. — Той излезе от кухнята и тръгна към стълбите.

— Къде отиваш? — извика тя след него.

— Ще донеса лаптопа си долу в библиотеката. Трябва да го включа и да проверя електронната си поща. — Той спря на най-горното стъпало и я погледна. — Надявам се да разполагам с някои отговори. После ще поговорим.

Мишел се върна в кухнята и изми плотовете. После изгаси лампите и се качи горе. Застана на вратата на спалнята за гости.

— Ще си взема душ. Имах дълъг ден.

Той стоеше надвесен над леглото и отключваше куфарчето си. Вече бе изпразнил пътната си чанта. Дрехите му бяха сгънати върху скрина.

В стаята цареше бъркотия. Пред прозорците имаше струпани кашони. Мишел не бе чистила с прахосмукачка пода и бе сигурна, че в ъглите има паяжини.

— Използвам тази стая за склад — каза тя. — А и това старо легло ще ти бъде много неудобно.

— Мислиш ли?

— Ти си по-дълъг от него, а матракът е целият на буци.

— Не се тревожи. Мога да спя навсякъде.

— Все пак се чувствам виновна. Мисля, че можеш да спиш на моето легло. То е двойно.

— Охо?

Той се изправи и изгледа Мишел многозначително. Мишел веднага разгада погледа му. Беше гледала достатъчно филми и познаваше достатъчно мъже, за да сбърка това изражение. Тео докарваше специалния поглед по-секси от Мел Гибсън, а тя адски си падаше по Мел.

— Стига! — нареди му тя и се засмя. — Спри веднага!

Той повдигна едната си вежда. О, боже, сега пък се правеше на Кари Грант.

— Какво да спра? — попита той невинно.

Какво можеше да му каже? Спри да ме гледаш, сякаш съм ти предложила да се разсъблечеш и да правиш див, страстен секс с мен?

— Няма значение. Е, искаш ли?

— Да спя в леглото ти? Страхотна покана.

— Моля?

— Искаш да спим в едно легло?

О, боже, точно това искаше тя. От колко време не бе спала с мъж? Не помнеше. Сигурно защото връзката бе завършила катастрофално и тя я бе изхвърлила от паметта си.

Бавно и спокойно. О, боже!

Гърлото й се стегна, сякаш се задушаваше.

— Не мисля, че това е добра идея.

Той пристъпи към нея.

— Защо не?

Ако беше трийсет години по-стара, щеше да си помисли, че я връхлитат горещи вълни. Почувства цялото си тяло пламнало и с мъка си пое дъх. Хормоните в тялото й забушуваха. Чувстваше главата си олекнала. Ако той пристъпеше още крачка към нея, тя бе сигурна, че ще припадне. А това щеше да е адски възбуждащо. Не само мъжете се нуждаеха от студен душ, за да потушат сексуалните си апетити. Имаше чувството, че трябва да влезе във фризера.

Той бе виновен за обърканите й мисли. Той я гледаше по онзи начин, в края на краищата.

Той бавно напредваше към нея, очевидно давайки й възможност да вземе решение. Краката й бяха като циментирани в пода, а стомахът й започна да се присвива.

— Това ще усложни всичко.

— Как?

— Ще правим секс и после…

— Страхотен секс — поправи я той. — Ще правим страхотен секс.

Накара я да мисли за това и погледът в очите му й подсказваше, че и той мисли за същото. Тя кимна, опита се да преглътне, но гърлото й бе съвсем пресъхнало. Сърцето й биеше до пръсване. Вероятно сто и шейсет удара в минута. Пулсът й беше неравномерен. Супер, помисли си Мишел, един привлекателен мъж флиртува с нея и тя изпада във вентрикулна фибрилация5. Ако той направеше още една крачка, тя щеше да се строполи в несвяст. Това би било страхотно. Докладът на патолога щеше да сочи като причина за смъртта внезапно спиране на сърдечната дейност.

Той спря на една крачка от нея. Нежно погали бузата й с пръсти, после повдигна брадичката й, принуждавайки я да го погледне. Тя се чувстваше тромава и несигурна, докато не забеляза смеха в очите му.

— Е, какво си мислиш? — попита той.

Сякаш не знаеше.

— Че ме караш да се побърквам, Тео и е добре да разбереш, преди да сме отишли по-далече…