Алесандра почувства как й се гади отново. Тя се облегна на Колин, за да почувства топлината му. Усещаше се в безопасност, когато той бе наблизо. Ето това бе всъщност любовта, помисли си тя.
— Трябва да съберем повече информация.
— Опитах се да говоря с брата на Виктория, но това изобщо не помогна — призна Алесандра.
— Може би аз ще успея да поговоря с него — предложи Колин.
— Не мога да повярвам, че ще се отзове — отвърна му Алесандра, — особено след последния ви разговор с него, когато ти го изхвърли на тротоара.
— А какво ще кажете, ако помолим Ричардс да помогне? — предложи Натан.
Алесандра затвори очи и продължи да слуша разговора. Колин галеше ръката й без да се усеща. Докосването му я успокояваше по невероятен начин. Гласовете на мъжете се смесиха докато те обсъждаха плана за действие. Тя усети огромно удовлетворение от това, че съпругът й най-после й се довери. Знаеше, че той ще открие какво се е случило с Виктория и… защо. Тя нито за миг не се усъмни във възможностите на Колин да пипне този престъпник, защото бе повече от сигурна, че се е омъжила за най-умния мъж в цяла Англия. Той бе навярно и най-упоритият и настойчив мъж също, но този недостатък сега щеше да му е от полза. Той нямаше да се откаже преди да е намерил отговор на всички въпроси.
— Какво още ще правим, по дяволите! — запита Кейн.
Алесандра погледна към списъка си и каза:
— Намирате поне двама, които биха имали сметка от смъртта на Виктория. Колин, ти би могъл да откриеш ако са подписани някакви полици на нейно име. Дрейсън с готовност ще помогне.
Тримата мъже се разсмяха, а Колин отбеляза:
— Мислех, че си заспала.
Тя се направи, че не чува шегата и продължи:
— Ще трябва да разгледате всички останали мотиви… в общия случай.
— Ревността и пренебрежението са два сериозни мотива. Нийл спомена, че Виктория е отхвърлила няколко предложения за женитба. Навярно един сред тези мъже не е харесал думичката „не“.
Джейд установи колко проницателна бе Алесандра. Колин й се усмихна като разбра за какво си мисли тя и й подсказа с поглед, че също е наясно колко умна е жена му. Натан и Кейн още не бяха го установили.
— Разбира се, че ще разнищим всеки един вероятен мотив — потвърди Кейн. — Но ми се искаше да имаме поне една-две улики.
— Нима искаш да кажеш, че нямаме улики — отвърна Алесандра. — Фактът, че три жени в семейството ви са получили подаръци, е достатъчна улика, Кейн. Струва ми се, че някой от вас или сред жените, е предизвикал този мъж.
— Хрумна ми вече подобна идея — спомена Колин. — Още повече, че той става дори невнимателен и непредпазлив.
— Или по-смел — подхвърли Натан.
— Мисля, че всички забравяте един съществен факт — намеси се Джейд.
— Какъв? — запита я Кейн.
— На практика няма никакви тела на жертви. Можем да тръгнем в съвсем погрешна посока.
— Мислиш ли наистина? — попита я Алесандра.
Джейд мисли дълго и накрая отсече:
— Не.
Тогава се намеси Колин. На всички освен на Алесандра той постави задачи. На Джейд поръча да разговаря по възможност с всички дами от обществото, за да узнае дали още някоя не е получавала такъв подарък. При това той я предупреди да не разказва за подаръците, които тя, Катрин и Алесандра бяха получили, защото нищо чудно някои по-глуповати жени да се амбицират и да приемат това за някаква игра, като решат, че трябва и те да са получили такъв подарък.
Натан трябваше да наглежда офисите, докато Колин се занимаваше с разплитането на случая.
— Кейн — каза той, — Алесандра е права. Нийл няма да разговаря с мен. Ще трябва ти да се заемеш с него.
— Ще го сторя — обеща Кейн. — А също ще говоря и с Талбот. Бяхме заедно с него в Оксфорд и мисля, че ще прояви разбиране към мен.
— Аз ще разговарям с татко — съобщи Колин. — Той ще трябва да пази Катрин, докато заловим този мръсник.
Алесандра търпеливо чакаше да чуе какви задачи ще й постави Колин. След няколко минути тя започна да се безпокои и като побутна Колин и го запита:
— А мен забрави ли ме?
— Не.
— Тогава, какви са моите задачи, Колин?
— Почини си, скъпа.
— Да си почина?
Алесандра изглеждаше вбесена. Колин нямаше намерение да спори с нея. Кейн са накани да тръгва. Повдигна жена си от скута си и се изправи. Натан също стана и се отправи към вратата.
— Ела, Алесандра, имаш нужда от сън.
Тя определено нямаше нужда от сън — бе повече от сигурна и ако не бе толкова изтормозена от събитията, положително щеше да му го заяви. Споренето с Колин изискваше издръжливост, а такава почти не й бе останала. Тежкият разговор я бе изчерпал напълно.
Кейн й се усмихна. Алесандра не искаше той да я мисли за болнава и слабовата, при това знаеше, че той е чул как Колин настоя тя да си почине. Тя пъхна един лист в ръцете му и каза:
— Тук съм написала други мотиви, които може би ще искаш да разгледаш и обмислиш.
И преди Кейн да й отговорил, тя добави:
— Малко съм изморена, само защото Колин и аз си лягаме твърде късно заради приемите. Той също е много изтощен.
Кейн й намигна. Тя не разбра какво означаваше това. В този момент Колин я хвана под ръка и я поведе нагоре по стълбите. Фленаган изпрати гостите.
— Защо ме третираш като някакъв инвалид!? — попита го Алесандра, когато влязоха в нейната спалня и Колин разкопча роклята й.
— Изглеждаш ми много уморена — каза той, — а освен това обичам да те събличам.
Беше невероятно нежен с нея. След като Алесандра остана по бялата копринена риза, Колин се наведе, отметна косите й и целуна нежно врата й. После отдръпна завивките и я побутна в леглото.
— Само ще си почина малко — каза тя. — Не смея още да заспя.
Той се наведе над леглото и я целуна по челото.
— Защо да не заспиш?
— Защото ако сега заспя, няма да мога да спя през нощта.
Колин се отправи към вратата и каза:
— Добре, скъпа, само си почини.
— А ти нямали също да отпочинеш?
Той се разсмя.
— Не. Аз си имам работа.
— Съжалявам, съпруже.
Той тъкмо бе отворил вратата и се обърна назад.
— За какво съжаляваш?
— Винаги ми се струва, че ти преча да работиш. Извини ме, ако е така.
Той кимна, после тръгна да излиза и изведнъж промени намерението си. Върна се и приседна на крайчеца на леглото. Беше странно да му се извинява за това, че му се меси и той искаше да й го каже. В крайна сметка бе негова съпруга, а не някоя далечна роднина.
Все пак той не каза нито една дума. Трябваше по-късно да й обясни кога е необходимо да се вслушва в думите му. Тя вече бе заспала. Колин се почуди колко бързо можеше да заспи Алесандра и до известна степен се почувства виновен за това, че я бе извеждал всяка вечер до късно. Господи, тя изглеждаше
